Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

In memoriam

Вдъхновението Едуард Успенски

След продължително боледуване на 80-годишна възраст си отиде един от световноизвестните детски писатели, създателят на Чебурашка и Крокодила Гена

Альона Нейкова

16. Август 2018 , брой: 158   1175   0
Снимка

С част от любимите персонажи

Когато научих за смъртта на Едуард Успенски, първата ми мисъл не беше, че светът загуби "бащата на Чебурашка", както го наричат мнозина. За мен лично си отиде не просто авторът на любими детски книги, а Човек (с главна буква), с когото ме срещна шансът на журналистическата професия. Преди почти 10 години заедно с тогавашната фотографка на ДУМА (Благовеста Цветкова) следвахме именития писател из цяла София. Въпреки предварителните уговорки да се видим в Руския културно-информационен център, часът и мястото на срещата се промениха. Чакахме го на Панаира на книгата в НДК, но и там се разминахме. Разбрахме, че пътува към СУ "Св. Климент Охридски" за лекция пред студенти, и успяхме да стигнем там дори преди него - толкова беше важно да се възползваме от късмета, че гостува в България! Интервюто не беше продължително, но се превърна в един от онези редки разговори, които вдъхновяват и окриляват. И остават завинаги в съзнанието.

Едуард Успенски е от малцината, които могат да се похвалят със сценарии към над 40 анимации и още толкова литературни произведения с интересни и увлекателни персонажи. Доста от тях станаха любими на няколко поколения - Пластилиновата врана, Чичко Ау и дори луничавият Антошка. В част от историята на съветските рисувани филмчета се превърнаха Чичо Фьодор, Котаракът Матроскин, Старицата Шапокляк (според непотвърдена информация образът е копие на бившата жена на писателя), Крокодилът Гена и, разбира се, симпатичният герой с големи уши и трогателни очи. "Искрено се надявам Чебурашка наистина да предизвиква у децата най-хубави чувства и да ги възпитава в добро", сподели Успенски пред ДУМА (6.12.2008). И добави: "Разбира се, че измисленият от мен образ помага във финансово отношение - освен книгите, се правят играчки с неговото име, продават се сувенири, компактдискове. Но все още не съм станал милионер. Дай боже, дано помогнат японците в това отношение. Тогава ще имам собствено студио и ще правя филми, които на мен ми харесват."
Писателят обаче призна за читателите на вестника ни, че неговият любимец е "Жаб Жабич Сковородкин - голям жабок, създаден в Института по генетика. По една случайност съзнанието на младши научен сътрудник попада в мозъка на Жаб Жабич, който се превръща в силно, но наивно същество, много обичано от децата. Те дори издигат кандидатурата на жабока за кмет на града. В книгата присъства и политически елемент, та по едно време се притеснявах, че заради това няма да бъде издадена." (Произведението излиза от печат през 2007 г. - б.а.)
Успенски никога не остава извън обществения живот и външнополитическата обстановка. Има собствено мнение по доста въпроси. Заедно с Лия Ахеджакова, Владимир Войнович и Андрей Макаревич са сред малцината, които подкрепят Украйна, отстояват правата на страната в Крим и Донбас, а също така осъждат войната като цяло. Не се страхува да критикува и телевизията: "Ако в някакво шоу се появява приличен човек, по правило го изрязват, дават думата на някакви неистови другари. Количеството помия, което се изля върху Обама и Киев, е немислимо, всеки ден 4-5 програми дълбаят по темата. А хората гледат, особено в провинцията, и вярват..."
Всъщност животът на Едуард Николаевич Успенски започва на 22 декември 1937 г. в Егоревск, Московска област. Момчето расте в обикновено на пръв поглед семейство: майка му е инженер-машиностроител, а бащата е кинолог в ловдния отдел на ЦК на КПСС. Домът им винаги е пълен с животни - и кучета, и котки, и дори таралеж Никита. Освен това бъдещият писател има двама братя - Игор и Юрий, затова детството му е светло, просторно и ярко - същото, каквото пресъздава по-късно в произведенията си.
Остава без баща, когато е едва на 10. Училището не му спори, оценките "не са за пред хора", но пък измисля хиляди начини да избегне последиците на неприемливото си поведение. Всичко се обръща на 180 градуса, след като си чупи лошо крака и за дълго остава в болница. Именно тогава моли майка си да му донесе учебниците, за да не изостава от връстниците. Нещо повече - дори ги изпреварва. И завършва средното си образование с безброй грамоти и победи на различни олимпиади.
Най-много му върви математиката. Затова, без да се замисля, кандидатства в Московския авиационен институт, а след завършването му работи по специалността. Но не успява да стане велик инженер в промишлено предприятие, защото има по-голяма мечта - да пише книги. "За писателя е важно да има техническо образование. Хуманитарното е все едно да запълниш един шкаф с книги", убеден е Успенски.
Още като малък той съчинява хумористични скечове, забавни стихчета и песнички за различни училищни празници. В студентските си години пише за местния Клуб на веселите и находчивите, започва да праща в редакции и издателства първите си разкази. Произведенията му, пълни със сатира, се публикуват доста рядко. Но още тогава Успенски разбира, че иска да завладее друга аудитория.
"Често ми казваха: "Децата не се нуждаят от това", винаги намираха за какво да се заядат. Отвсякъде ми отказваха. Но продължавах да пиша. Ходех по училища, четях авторски новели на подрастващите, те се смееха и чакаха продължението. А "отгоре" ме убеждаваха: "Децата не се интересуват от това!"
Не се знае каква щеше да е съдбата на писателя, ако не бе получил поръчка да напише сценарий за анимационен филм. Така през 1969 г. се ражда "Антошка", който веднага печели симпатията на малките зрители. Следва стихосбирката "Смешно слонче", произведението "Училище за клоуни", пиесата "Трийсет дни на Кашчей Безсмъртни"... Става автор и на редица предавания "Радиобавачка" и "АБВГДейка". Излиза и една от най-популярните книги на Успенски - "Крокодилът Гена и неговите приятели". Появяват се още няколко идеи, реализирани от "Союзмультфильм". И съвсем естествено идва славата и любовта на децата. Писателят искрено й се радва и дори не подозира, че ще трябва да се бори за интелектуалната си собственост.
Конфликтът за авторските права започва доста преди решението да се заснемат нови епизоди на "Простоквашино" без знанието на автора. Още през 80-те години на ХХ век "Красный Октябрь" пуска на пазара шоколадчета "Чебурашка", като "пропуска" да се допита до "бащата" на известния персонаж. По-късно, когато фабриката губи делото, управата не спира да обвинява Успенски, че е "откраднал от децата бонбони", защото се налага да спре производството им.
Доста по-сериозно се оказа положението с новите епизоди на любими анимации по сценарий на прочутия писател. За да го изключат от създаването на сериите, съществено преработват сюжета, с което авторът категорично не желае да се съгласи. "Много хора мислят, че могат да пишат, но извънредно малко писатели са надарени с таланта да измислят интересен сюжет", заяви той и пред ДУМА. Отново се стига до съд и въпреки всичко, не се намира консенсус. А Едуард Успенски се разболява много тежко. И вече не е между живите.
Поклон...


Чебурашка е най-известният образ на автора

Произведенията на писателя са преведени на повече от 25 езика, книгите му са издавани във Финландия, Холандия, Франция, Япония, САЩ...

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"