Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

На фокус

Ръст на заплатата не значи ръст на банковата сметка

Слуховете за изчезването на бедността у нас са силно преувеличени

Евгени Гаврилов

16. Август 2018 , брой: 158   374   0
Снимка


Последните данни на НСИ са на път да разбият поредната илюзия, създавана от управляващите - че под знамето на новата партия-ръководителка ГЕРБ забогатяваме, защото доходите непрекъснато се увеличавали. Явно, в нея не осъзнават, че едно е да ти расте заплатата, а съвсем друго е да ти се увеличава банковата сметка. Второто в днешни условия за обикновените граждани е почти невъзможно, защото

разходите нарастват много по-бързо от доходите

на домакинствата, сочат данните на НСИ за второто тримесечие на годината. Спрямо същия период на 2017 г. домакинствата харчат 11,4 на сто повече, а доходите им а се увеличили с 8,7 на сто. Парадоксално е, но най-бързо нарастват доходите от пенсии и социални помощи през второто тримесечие спрямо същия период на миналата година, сочи статистиката. Не трябва обаче да се забравя ниската база на тези доходи. А работната заплата остава основният източник на средства за семействата. Изобщо слуховете за изчезването на бедността у нас са силно преувеличени.
За периода от април до юни средният доход от заплата на домакинство е 835 лв. месечно. При разходите най-голяма тежест в семейния бюджет имат харчовете за храна. Те са над 400 лв. месечно. Общият доход средно на човек от домакинство нарасна през периода април-юни т.г. с 8,7% спрямо същото тримесечие на 2017 г., достигайки 1474 лв. и е над средния доход от 1407 лв., отчетен в началото на годината. Най-висок относителен дял през второто тримесечие имат доходите от работна заплата (56,7%), следвани от доходите от пенсии (28,1%) и тези от самостоятелна заетост (6,6%). Номинално доходите от работна заплата нарастват до 835 лв. от 769 лв. година по-рано (повишение с 8,6%). Доходите от пенсии се увеличават до 413 от 356 лв. (повишение с 16,1%), докато тези от самостоятелна заетост се увеличават от 93 на 97 лв. (ръст с 4,8%). А доходите от социални обезщетения и помощи намаляват от 46 на 35 лв. (понижение с 24,4%).
В същото време обаче общите разходи средно на човек от домакинство се увеличават през периода април-юни 2018 г. с 11,4% спрямо година по-рано, достигайки 1331 лв. и са над средните разходи 1263 лв. от първото тримесечие на годината. Най-голям относителен дял заемат разходите за храна (31,5%), следвани от тези за жилище (15,9%), за данъци и социални осигуровки (13,7%) и за транспорт и съобщения (12,1%). Спрямо година по-рано като абсолютна стойност разходите за храна нарастват с 8,0% (от 388 на 419 лв.), за здравеопазване - с 10,1% (от 69 на 77 лева), а тези за жилища се увеличават с 8,6% (от 196 на 213 лв.). Увеличение с 18,7% на годишна база бележат разходите за транспорт и съобщения (от 135 на 161 лв.). Тази тенденция за разтваряне на ножицата между приходи и разходи ще се запази и до края на годината, защото тежките зимни месеци предстоят. С две думи, не ставаме по-богати, а напротив и за това може да се съди и по структурата на самите разходи. Едно е да харчиш над една трета от парите си за храна и под 4% за развлечения и съвсем друго е, когато тези показатели се обърнат. Оставяме настрана проблема със скритата инфлация, която никой не отчита, но тя вади очите на всеки, който влезе в някой от хипермаркетите.

Гола пропаганда

В този смисъл обещанията за увеличаване на доходите с 50% до края на мандата на сегашната власт са просто пропаганда. Без усилия може да се прогнозира, че и през следващите няколко години нищо съществено няма да се промени. Едва ли ще получим усещане, че ставаме по-богати, защото реалният сектор е на предела на възможностите си, а и не се очертават някакви огромни инвестиции. Само от потребление и търговия голямо богатство не става. Експортът върви, но стоките, които продава България, са с ниска добавена стойност. 
Повишаването на минималната работна заплата и на някои обезщетения не означава, че ставаме свидетели на нова политика в областта на доходите. Просто се следва графикът, договорен между синдикати и работодатели. И въпреки отчитания икономически растеж средно с около 3,5% през последните години, българите са с най-ниски заплати на Балканите, като след нас е само Албания. При сравнение на брутния вътрешен продукт на България, изчислен през паритета на покупателната способност на средното ниво на ЕС, ще се види, че София е с 58%, но в другите региони на страната процентът е от 23 до 28.
По данни на синдикатите 78% от работещите в България получават под средната работна заплата за страната. Вече близо 30 години бизнесът черпи конкурентоспособност чрез  ниските доходи и

занижената цена на труда

което се оказа дълбоко погрешно. Евтината работна ръка и досега се изтъква като предимство на страната за привличането на инвеститори. Тази "реклама" ни изигра лоша шега, защото тази евтина работна ръка масово отива на работа в чужбина за по-добро заплащане. И в стремежа си за краткосрочни печалби "новите предприемачи" нанасят на страната дългосрочни щети.
Доказва го и размерът на БВП. У нас за миналата година той е бил по 7000 евро на човек, докато в Европа е стигнал до 30 000 евро, което е над четири пъти повече. Управляващите не спират да се хвалят, че икономическият ръст в България е близо 4%. Той, изчислен през 7000 евро, всъщност е 280 евро. Европа отчита едва 2% икономически ръст, което прави 600 евро. Така че с тези 4% ръст страната ни безнадеждно се отдалечава от средния европейски жизнен стандарт. Ако искаме да го догоним, европейските икономики трябва да стоят на място, а нашата да расте с 8% годишно. Което на практика е непостижимо.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"