Банско джаз фест - традицията продължава

Банско джаз фест не е само музикален форум, той е уютна зона на приятелство, плодородна почва за творчество, оазис на доброта и сърдечност, отдаденост на музиката и принадлежност към обществото, оформило се около фестивала за 21 години. Той е традиция. Музикантите не просто идват, качват се на сцената и си заминават. Те общуват, свирят заедно, установяват трайни контакти, влюбват се в България, в нейните звуци, вкусове и аромати, в хората. И много от тях се връщат отново. Създателят и директор на фестивала д-р Емил Илиев и неговият екип осигуряват различни възможности за срещи с артистите. В непринудени разговори талантливите музиканти споделят личните си истории, разказват за трудностите и щастливите моменти по пътя към успеха в своята кариера.

Мандолинистът Франк Соливан и "Дърти кичън" разкриха как е възникнало екзотичното име на групата - мръсна кухня. Готвенето е сила и страст за Франк, а кухнята - любимо място в дома, "защото хората се събират в нея и общуват по най-приятния начин". В неговото семейство всички са музиканти, след като хапнат добре, всеки грабва своя инструмент и започват да свирят. Едва когато наситят и душата си с музика, преминават към почистването. Така че известно време занемаряват кухнята - оттам дошло и името на състава. Много от неговите песни носят заглавия, възникнали при същите обстоятелства - като "Купа за салата" например. Франк често ги пише, докато чака да се сготви яденето. Той покани на сцената баща си Франк старши - човек с огромни бели мустаци, който грабна банджото и изсвири една песен заедно със сина си и неговите приятели. Всички имат награди за най-добър изпълнител на съответния инструмент, два пъти са отличени като най-добра група от Световната блу грас асоциация, имат и номинация за "Грами".
Китаристът Крис Лукет призна, че се увлича по българския фолклор и се опитва да свири нашите неравноделни ритми. Интересът му датира от времето, когато в Сиатъл членувал във фолклорна група и изпълнявал балкански мелодии. Щастлив съм да бъда тук! Не съм си представял, че ще дойда в тази част на света, тук и природата излъчва музика, възторжено обяснява Крис.
Нашата известна кънтри и блу грас изпълнителка Лили Друмева е свирила в Америка с банджиста Майк Мънфорд. Той е преподавал банджо в школата на прочутия Бела Флек, когото сме имали щастието да слушаме на живо и у нас. Един от елитните басисти - Джереми Мидълтън, търсен от много групи, е свирил във военни оркестри и в ансамбъла на ВМФ. Когато се пенсионирал, се върнал в Нешвил.
Интересна е историята, а и музиката, на Максим Анухин (Русия) и Симон Вирш (Швейцария). Срещнали се случайно на фестивал през 2015 г. и веднага намерили общ език чрез музиката, след което предприели продължително турне из Русия и накрая записали албум. После всеки се прибрал в страната си. Активно използват новите технологии, за да творят, да репетират и да организират записи и турнета на Етно транс дуо. А то се нарича така, защото съчетава академичната и индийската техника на свирене. Максим е завършил консерваторията с гусла, след това се учил от индийски майстор и интегрирал тази музика в гуслата, добавяйки своето съвременно виждане. След като "извадил" всичко възможно от 15-те струни на инструмента, поръчал да му направят специална електрогусла. Изненадата за публиката в Банско бе прочувственото изпълнение на песента "Облаче ле, бяло", а на 24 и 25 август гусларят и кларинетистът ще свирят в Швейцария.
Стремим се сериозната, тежка музика да звучи леко, искаме да направим хората щастливи, защото животът е достатъчно труден, каза австралийският пианист Дейвид Дауър, водач на едноименното трио. Заедно с лондонските джазмени Мат Фишер - ударни, и Люк Фаулър - бас, тримата също използват интернет за всекидневните си репетиции, уточнения, размяна на партитури. Светът стана малък - констатират го и те, защото едва ли са вярвали, че ще запишат поредния си албум в студио "Пекарната" в София. Кръстили са го "The David Dower Trio, Made In Sofia" и тази есен ще бъде на пазара. Студиото е на световно ниво, единодушни са музикантите, които го избрали по съвет на Мирослав Турийски. За тях Милчо Левиев е много голям музикант, на когото се възхищават. А в Банско пристигнаха след концерти в София, Пловдив, Хасково и Созопол. Запленени са от хората, природата, храната и, разбира се, музиката. Дори се учили да свирят Ганкиното хоро.
Когато бях 6-годишен, започнах да уча пиано, но на 11 взех саксофона и оттогава не съм се разделял с него, сподели Дмитрий Баевски, който заедно със своя квартет бе за първи път на Банско джаз фест. Руснак по рождение, 18-годишен се преселва в Ню Йорк. Там завършва музикално образование и започва кариерата си. Още в началото се запознава с китариста Ив Бруки, има изяви с него и с инструменталисти от различни поколения. Човек научава от всички по нещо и така се развива, смята Баевски. Ив Бруки, живял 8 години в Ню Йорк, след което се завръща в Париж, добавя, че за него винаги е удоволствие да свири "с този господин". Имал съм щастието да работя с велики музиканти, а когато срещнах Дмитрий, още първия път, щом засвирихме, си паснахме, признава барабанистът Бернд Райтер. Четвъртият - басистът Фабиен Маркоз, познава сцената в Банско, тъй като през 2014 г. беше на нея с дъщерята на Ди Ди Бриджуотър - Чайна Моузес.
Странно се чувствам в България, вибрациите тук са други, все едно съм кацнала на Луната, обяснява Лиса Симон, дъщерята на именитата певица, пианистка и активистка за граждански права Нина Симон. Когато се кача на сцената, единственото, което има значение, е моето сърце, което отива при вас, и вашето - което идва при мен. На концерта Лиса излезе с арт тениска, обеци и гривна, подарени й от българските й домакини, като разказа за това на публиката. После я вдигна на крака, премина сред зрителите, за да се здрависа с колкото може повече от тях. 53-годишната Лиса пее за щастието да намериш своето място в света и просто да бъдеш жив. Чрез преживяванията и срещите си тя се е научила как да преобразява страданието от миналото. Днес споделя дълбоката радост и настъпилото спокойствие чрез музиката, която прави.
Певецът Марк Райли отново доведе "Мат Бианко" в България, в обновен състав и за първи път в Банско. Групата изпълни няколко песни от стария репертоар и останалите - от най-новата им програма. Почти всички са по идея на Марк Райли и композиция на саксофониста Дейв О'Хигинс, който "облича неговите фантазии в мелодия". Дейв два пъти е идвал на ски в Банско, преди тази година да надуе саксофона на площада. Според експертите новият "Мат Бианко" е елегантен, модерен и суфистициран звук на нашето съвремие и отвъд неговите предели.
27 концерта с вход свободен, за многохилядната публика, която 8 вечери изпълваше площад "Никола Вапцаров" - това не може да се случи без основните спонсори от Първа инвестиционна банка, община Банско, Виваком и много други, които през годините съдействат на организаторите, за да се утвърди Банско джаз фест.


Дмитрий Баевски квартет


Франк Соливан и "Дърти кичън"


"Джипси кингс" и Пако Балиардо вдигнаха публиката още с излизането на сцената, наред с прочутите хитове "Bamboleo" и "Volare", те поднесоха в типичната си орнаментика "Ne me quitte pas" на Жак Брел и "My Way" на Франк Синатра
Снимки авторката