Всички мостове и виадукти по "Хемус" са за ремонт

На автомагистрала "Хемус", между тунел "Витиня" и втория тунел, всички мостови съоръжения са за ремонт, заяви пред БТВ инж. Петър Кичев от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. След трагедията в Италия премиерът Бойко Борисов поиска всички мостове от пътната и железопътната инфраструктура да се ремонтират едновременно. По данни на регионалния министър Николай Нанков 211 моста по пътищата в страната са в лошо състояние, като в това число влизали и 17 съоръжения, част от магистралите.
Според инж. Кичев мостовете и виадуктите след тунел "Витиня" се нуждаят от най-спешен ремонт. Не мога да кажа, че са опасни, но има известна доза риск, уточни той. Кичев обясни още, че поради агресивната среда, с която се обработват пътищата зимно време, се налагат ремонти през няколко години на тези съоръжения. По думите му оголени арматури и паднали бетони, каквито се виждат на виадукта край Бебреш, са недопустими. При наличието на такива проблеми те трябва да бъдат затворени, предупреди експертът. Инж. Александър Тодоров от Института по пътища и мостове обаче обясни, че ремонтът на най-високия виадукт у нас край Бебреш е извършен през 2015 г. и всички препоръки са изпълнени. Той е категоричен, че в момента няма място за притеснение и мостът е сигурен.
"Строителният бранш ще бъде консолидиран при ремонта на обекти, които биха представлявали заплаха, и по никакъв начин не бива да се допуска каквото и да е аварийно състояние", коментира вчера пред БНР изпълнителният директор на Строителната камара инж. Мирослав Мазнев. "В продължение на десет години сме информирали за лошото състояние и мерките, които трябва да се вземат, но катализатор се явяват събития с трагичен характер и трябва да ни принудят да вземем бързи мерки", заяви инж. Мазнев. Той обърна внимание върху "доста стихийния характер" на строителната дейност от последните години и преориентирането на строителния бранш към инфраструктурното строителство. "До 2008 година изпълнявахме преди всичко високо строителство и тогава достигнахме строителен продукт над 22 милиарда, от които 16 беше високо строителство. Изведнъж 2009 година строителният продукт падна на 11 милиарда, или с около 10 милиарда по-малко за строителството на високи съоръжения и сгради. Това безспорно беше първият удар, който разколеба капацитета на строителния бранш. Върхът беше краят на миналия програмен период, когато достигнахме около 17 милиарда строителна продукция, и то основно от инфраструктурни обекти, но за съжаление 2016 година строителната продукция беше доведена до 11 милиарда. Тогава загубихме втория тип строители, които напуснаха страната. В момента категорично заявяваме, че тези стойности, постигнати назад в годините, вече трудно бихме могли да достигнем. Дори да имаме техника, няма да намерим хора, които да изпълняват", каза той.
От Камарата на строителите очакват държавата да планира и програмира съвместно с бранша визията си за обектите. "Наскоро в пътната агенция ни представиха списък, че тази година биха могли да се стартират проекти за около 2,7 милиарда. Когато добавим и НКЖИ, допълнителните проекти - и те са над милиард и половина, когато добавим оперативните програми - там също са няколко милиарда и то в рамките на един кратък период, наистина тогава вече програмата става неизпълнима. Възможността на този фон да бъдат провалени и спешните проекти, е значителна", смята Мазнев.