Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Коментари

Кога? Никога!

Владимир Николов

17. Август 2018 , брой: 159   570   0



Любителите на футбола от Естония и цяла Европа съпреживяха в сряда вечер истински спектакъл, в който двата испански гранда "Атлетико" и "Реал" се сбориха мъжки за Суперкупата на Европа. УЕФА определи за арена на събитието кокетния 10-хиляден стадион "Лилекула" в Талин. Какво значение, че не е поне 50-хилядна арена? Изборът не е случаен, защото от УЕФА виждат в това начин за пропагандиране на европейския футбол от най-висша класа и в по-малките държави от континента. Така както миналата година финалът се игра на стадион "Филип II" в Скопие, а догодина - на стадиона на "Бешикташ" в Истанбул.
Дали някога и България може да приеме подобен футболен празник? Засега шансовете твърдо клонят към нула. Та дори Националният стадион "Васил Левски" не отговаря на критериите и при първото си участие в групите на Шампионската лига "Лудогорец" бе допуснат да играе на него с поредица от компромиси. Угрозата бе да домакинства в Букурещ! После, с помощта на общината, а и на държавата бе изграден "Лудогорец Арена", който отговаря на изискванията, но трудно се пълни с публика.
Дори с ходатайство от члена на Изпълкома на УЕФА и шеф на БФС Борислав Михайлов на страната ни подобен финал няма да бъде предоставен скоро. Липсва инфраструктура, а родните ултраси трябва да бъдат озаптявани по системата "до всеки запалянко - полицай". А и стандартът на българските фенове едва ли ще ги накара да прежалят по стотина лева за билети. Работата не е като да напълнят стадиона в Разград с кренвирши редом до билетите.
Иначе поне съпътстваща програма можем да предложим - и златните момичета от ансамбъла, и "100-те родопски каба гайди", и редица още звезди. Естонците, преди това и македонците, дадоха пример как футболът се превръща в празник. Не и ние, уви!

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"