Истинският урок по история

Доц., д-р Емилия Лазарова

Фондация "Устойчиво развитие за България" с председател Станка Шопова продължава дейностите по изпълнението на Националната програма за честване на 140-годишнината от  Руско-турската освободителна война под патронажа на президента Румен Радев. На 7 и 8 август се състоя планираният ученически българо-руски поход урок - По пътя на Руско-турската освободителна война (с посещение на паметните места от войната - на Шипка, гр. Плевен и гр. Бяла) по проект на Фондацията "Помним и славим освободителите".
Събитието бе с подкрепата на Фонд "Соработничество-Православна инициатива", Русия. Инициаторите на похода съчетаха годишнината от Освобождението и подвига на руските воини освободителни с доброволческите идеи в Годината на доброволчеството - 2018. Участниците - ученици от цялата страна, от Русия и Приднестровието, наградени като победители в интелектуалната игра и Международния конкурс "Заедно в ХХІ век", посветени на паметната 140-годишнина, се събраха в СОК "Камчия", където общуваха и с вълнение, и с интерес се запознаха с изкуството, посветено на Руско-турската освободителна война, припомниха си бойните действия в районите на Шипка, Плевен и Бяла, героизма на доброволческите части на медицинския корпус и на Юлия Вревска. Видяха знаменитите паметници в чест и в прослава на героите и участниците във войната, на българското опълчение; дискутираха и идеите, и практиката на доброволчеството; рецитираха и пяха български и руски стихове и песни.
В продължение на два дни участниците в похода посетиха най-напред и се запознаха с историята и доброволчеството при строителството и оформлението на храма "Рождество Христово" и костницата на загиналите руски воини в гр. Шипка. Останаха впечатлени от духа и атмосферата на необикновената църква и научиха нещо, което днес малцина помнят - че инициатори за нейното построяване са Олга Скобелева (майката на прославения генерал Д.Н. Скобелев - герой на България и на Русия) и граф Николай П. Игнатиев. След беседата и филма за боевете при Шипка върхът и внушителният паметник бяха огласени, а посетителите бяха впечатлени и очаровани от вдъхновеното и вълнуващо изпълнение от участниците на химна на България, от любимото за всеки българин "О, Шипка" на Иван Вазов, рецитирано с много чувство от Даниел Димитров; от популярната руска песен "Път" с вълнуващото изпълнение на Живеслава Делидобрева (и двамата ученици от варненското  СУ "Д. Дебелянов") и от музикалния съпровод на Иван Иванов - учител по музика от СУ "С. Доброплодни" гр. Шумен. Неописуемо бе вдъхновението, вълнението и силните чувства, с които младите българи (някои с ръка на сърцето и със сълзи в очите) пееха "Мила, родино". Разтърсващо и истински от това свято място за българи и руси - връх Шипка, звучеше: "Горда, Стара планина...". Не си представям по-искрено и патриотично изпълнение на нашия химн. А любимата песен "Катюша" и българските, и руските деца знаеха отлично. 
На втория ден участниците в похода се запознаха с историческите събития и боевете при Плевен, посетиха Плевенската панорама, Скобелевия парк - костницата и многобройните паметници, мавзолея-костница "Св Георги", където пред вечния огън рецитираха своите пламенни стихове (Христо Костов - НУПИ "Проф. В. Колев" гр. Троян, Мария Тончева - ПГИИ "Джон Атанасов" гр. Търговище и Диан Генов - ПГЧЕ "В. Левски, гр. Бургас). Имаше слова в прослава на Русия и освободителите, цветя. Всички с ентусиазъм участваха в почистването на парк "Столетов" и други паметни места като част от доброволческата инициатива на проекта.
Последното посещение на участниците в похода бе в Музея за руско-турската освободителна война и гроба на Юлия Вревска в гр. Бяла, където се запознаха с автентичната атмосфера от времето на войната и си припомниха неповторимия подвиг и жертвоготовност на младата руска жена в името на свободата и братството между България и Русия.
В тези незабравими за всички дни българските и руските деца-доброволци поднесоха цветя и почистиха района на десетки паметници, поклониха се пред паметта и подвига на руските воини-освободители, на героите и участниците в Руско-турската освободителна война и българските опълченци. Те описаха и споделяха своите впечатления и стихове в Пътния дневник, рисуваха картини - експресии за видяното и преживяното в дните на похода. Всичко това бе още един път преживяно по време на творческата среща с поетите, членове на Международното жури на конкурса "Заедно в XXI век" - Атанас Звездинов и Петър Андасаров. Когато поетът Петър Андасаров четеше свои стихове за убитите деца герои-антифашисти, по лицата на момичета и момчета, някои близко до пълнолетието, се стичаха сълзи. Така антифашистката тема чрез таланта на поетите стана преход към следващата основна тема на Международния ученически конкурс "Заедно в ХХІ век" за 2019 г. на Фондация "Устойчиво развитие за България".
В дните, прекарани заедно с тези чудесни деца, всички ръководители бяхме завладени и възхитени от възпитанието, патриотизма, знанията, културата, таланта, умението им да общуват, да бъдат приятели и да си помагат, да бъдат полезни. Те с удоволствие и с чувство пееха български и руски песни, рецитираха стихове на великите класици, вълнуваха се от историята на България и Русия. Разказваха за своите родови връзки и предци, споделяха пред всички - кой потомък на Г.С.Раковски, на Хаджи Димитър, на революционери и антифашисти, кой на останалите живи ястребинчета. Всички - жадни за умни разговори и събеседници, за високи идеали и пример! Вълнуващо до сълзи!
Кой в България може да им даде това, кой в България формира и подкрепя такива деца? Това НЕ Е изкуствено наложената обществена и медийна атмосфера; това НЕ Е либералната образователна система, от която историята е почти изгонена и малцина учители-смелчаци се опитват да дадат реално знание на децата. Тези патриотични български песни и стихове са зачеркнати в образователните програми; руските песни се пеят вече само в семейна среда и в малкото останали средища... Духът на патриотизъм и традиционната обич към Русия се създават и крепят в родовата традиция на българина - от майки, бащи, баби и дядовци. От патриотичното българско семейство и род, който не забравят своите корени и история, въпреки усилията и милиардите, вложени, за да бъде изтрита историческата му памет. Впрочем за това говори още Иван Хаджийски преди 80 години! И ако у нас все още има разум, национално чувство и традиции, грижа и мисъл за бъдещето ни, ако има обществени и неправителствени организации, които милеят за прекрасните български деца и тяхното бъдеще, за България, то без отлагане трябва да се намерят средства и да се създадат възможности за съществуването на такива средища. Гениални са не само българските деца - лауреати на международни конкурси по математика, физика, роботика и информатика. Гениални са и много деца в областта на историята, на словото, на изобразителното изкуство, на духовността. Но това не се толерира от държавата и институциите й. Нас обаче, всички българи, това трябва да ни интересува и да работим, докато имаме сили и можем. Дано да бъда чута, дано настъпи прелом! Обаче след последните промени изглежда, че и СОК "Камчия" си отива...



Ще остане ли СОК "Камчия" райски кът за децата?
Велиана Христова

Прочутият морски санаторно-оздравителен комплекс "Камчия", собственост на московското правителство, е единственият комплекс у нас за деца, изграден като център за образование, отдих, спорт, лечение и общуване между малките представители на различни нации. Това е може би най-голямата руска инвестиция у нас (около 120 млн. лв.) в последните 14 години, комплексът е изграден с неимоверните усилия на изп. директор Станка Шопова. Намира се при устието на р. Камчия, разположен е на 300 дка. Комплексът е без аналог в България, той е единственият български пълноправен член на Международната асоциация на детските лагери (ICF), в която членуват над 4300 организации от 90 страни по света. В края на 2017 г. "Камчия" бе обявена за най-зелената туристическа компания в България. Комплексът е сертифициран по европейските стандарти за опазване на околната среда, екосертификат ISO 14001. Разполага с хотелски комплекс за 400 деца, три ресторанта, многофункционална зала "Атриум", спортен център с покрит басейн, фитнес зала и маси за тенис, два детски оздравителни лагера: "Радуга" и "Черноморски", кино-концертна зала, вилно селище "Пирин" - с 11 двуетажни вили, 700 м плаж, лечебно-диагностичен и балнеологичен център "Здравец", учебно-възпитателен център "Ю. Гагарин" - с частно училище, планетариум с авио-космически център и музей на славянската култура, летен амфитеатър за 2000 зрители, прекрасен парк. Гости и участници в изявите в комплекса досега са били поне 150 хил. души от Русия и България.
На 6 юли т.г. московското правителство обяви на сайта си, че Станка Шопова е подала оставка по здравословни причини, а Съветът на директорите е избрал за нов изп. директор на СОК "Камчия" бизнесмена Николай Недялков. Кметът на Варна Иван Портних изразил увереност, че комплексът ще става все по-привлекателен за гости от Русия, България и Европа. Председателят на Съвета на директорите Владимир Филипов очертал перспективи за "Камчия" в унисон с традициите и пазарната и политическо конюнктура на Балканите и Черноморския регион. 
В момента новото ръководство е иззело цялата документация, в хотел "Лонгоз" компютърната зала и библиотеката са изпразнени, мнозина от работещите там се готвят да напуснат, научи ДУМА от източници в "Камчия". Комплексът се подготвя за приватизиране и разпродажба, подозират от персонала и се опасяват от провал на планираните в близките месеци фестивали и мероприятия. През април 2016 г. правителството на Москва обяви, че продава на търг целия комплекс за малко над 130 млн. лв. (а само активите му още тогава бяха за 224 млн. лв.), но след дни продажбата бе отменена.