Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Септември 2018 | Събота
 
вход регистрирай се

Общество

Актуално

Новите открития на археолозите ни

Мраморна статуя на нотабил в Хераклея Синтика

Велиана Христова

21. Август 2018 , брой: 161   309   0
Снимка


По време на разцвета на Римската империя античният град Хераклея Синтика, който се намира край с. Рупите, Петричко, се е нареждал по значимост до градски центрове като Тесалоника (днес Солун). Този първи извод правят учените, след като екипът на доц. Людмил Вагалински, директор на НАИМ-БАН, откри преди дни на обекта мраморна статуя на знатен хераклеец и надпис, по първоначални данни от т в., в който засега епиграфът от СУ Николай Шаранков е разчел името на Тиберий Клавдий Бакхий.
Статуята, открита при разкопките в античния град, е от качествен бял мрамор, все още няма глава, Най-вероятно е правена в края на I - началото на II век. На обекта и друг път е намиран надпис с името на Тиберий Клавдий Бакхий, който е бил организатор на спортни и гладиаторски игри. "В Римската империя това е било почетно задължение, с което общината е натоварвала състоятелни граждани, Людмил Вагалински, автор на монографията за спортните и гладиаторски игри "Кръв и зрелища". Такива хора, според него, са влагали свои средства в уреждането на спортни, драматични, музикални състезания или на гладиаторски игри. Знаем, че в римска Хераклея Синтика е бил силен култът към богинята на възмездието Немезида, свързвана и с гладиаторските игри.

Статуята е с тога, била е в недрата на откритото вече стълбище около форума в античния град. Първоначално е изкопан тунел до гърдите на статуята, за да се провери какво е състоянието й. Става въпрос за добре запазена късноримска статуя в човешки ръст или малко по-голяма. Такава находка е голяма рядкост. До левия крак на статуята на облеченото в тога мъжко тяло е изваяна кутия за папируси - за да е ясно, че става дума за магистрат на висока позиция.
"Дали главата е махната нарочно от недоволни жители на града или от политически противници на управника, тепърва ще се проучва. По скулптурата няма други следи от грубо отношение, тя е била положена внимателно в легнало положение", коментират от екипа.
Тази година правителството отпусна 100 хил. лв., за да продължи проучването на Хераклея Синтика.

Гърне с монети от ХтV в. на Калиакра

Археолози от екипа на доц. Бони Петрунова, директор на НИМ, откриха гърне с монети на нос Калиакра. Според ръководителката на разкопките, монетите са от ХтV в., открити са във вътрешността на средновековната крепост. Бони Петрунова попада на такава находка за първи път в кариерата си. Доц. Петрунова предполага, че монетите са от времето на Сюлейман Великолепни, но проучването им тепърва предстои.
Съкровището бе открито в сграда във вътрешния град на нос Калиакра. Археолозите предполагат, че тук може да е имало трезор или сграда, където е трупана плячка.
След като съкровището бе преброено, се оказа, че гърнето съдържа 28 златни монети, над 860 сребърни и 11 масивни златни обеци. Това е една от най-значимите находки на нос Калиакра. Предстои монетите да бъдат датирани.

Доц. Петрунова от години е начело на екипа археолози, които работят на нос Калиакра.

 

Неизвестна крепост под вода при о.Св.Тома

На 10 август завърши подводната експедиция на НИМ на остров Свети Тома. Експедицията се финансира от Министерството на културата по предварително спечелен проект. Ръководител на проучванията е проф. Иван Христов. В състава на експедицията се включва инж. Кирил Велковски - геофизик към Центъра за подводна археология в Созопол, инж. Тотьо Ангелов - геодезист от фирма Картпроект, водолази от Общински водолазен център - гр. Созопол с ръководител Тенчо Тенев.

Проучванията са естествено продължение на сухоземните проучвания на острова от месец юни, при които бяха локализирани и частично разкопани тракийско ямно светилище, структури от късноантичната епоха и средновековен манастир. В резултат на геодезическите работи в най-плитките участъци на подводния риф е уточнено, че рифът е разположен на дълбочина средно 2 м. В плитчините на рифа, където е рисковано да влезе лодка, е мерено с помощта на водолази. Подводните издирвания обхващат всички страни на острова на дълбочина до 15 м. В една от зоните са открити фрагменти от керамични съдове от I хил. пр.Хр. Тук са заснети множество каменни блокове с прави стени и следи от обработка, някои с дължина и широчина 1 м. Тези блокове са част от силно разбита от морските стихии структура, вероятно - неизвестна до този момент крепостна стена, дело на древните траки.
От южната страна на острова на дълбочина 9 м е открита част от късноантична амфора и добре обработени варовикови блокчета, които са били предназначени за древен строеж на острова. Според археолозите в миналото островът е бил всъщност полуостров. При общото покачване на водите на Черно море през VII - ХIII век големият провлак, свързваш Св. Тома с материка, е залят.

Триумфиращ конник във Варна без аналог у нас

Варненски археолози откриха малка оловна плоча с триумфиращ конник, който няма аналог досега в българските земи. Това съобщи директорът на Историческия музей в морската столица Игор Лазаренко, цитиран от Moreto.net.
Находката е открита по време на разкопките в крепостта Кастрици, конникът носи всички белези на владетел, най-вероятно от Средновековието. Интересното е начинът на  движение на коня. Той е в параден ход, с вдигнати леви копита и глава, обърната насреща. Конникът е облечен с характерни дрехи за епохата и най-вероятно не е свързан с българските или византийските владетели, тъй като стилът е различен, може би владетел от Близкия изток, обясни Лазаренко.
Сред другите интересни находки е бронзовата патрица, както и различни керамични, метални и железни сечива и предмети от бита, монети. "Монетите не са нещо особено, но дават голямо разнообразие на паричния поток в района на Варна през Средновековието. Може би досега имаме най-големия монетен комплекс в цялото Западно Черноморие от епохата на ХIV век", заяви Лазаренко. По думите му в дълбочина в пластовете, които археолозите са проучвали, е намерена керамика от късния халколит, която досега не е била откривана на този обект.
Лазаренко сподели, че скоро приключват разкопките на базиликата в местността Джанавара и на Средновековния манастир в "Караач Теке" и започват разкопки на древната крепост на нос Свети Атанас в Бяла. През септември или октомври археолозите ще проучат и крепостта Петрич Кале и древноримския град Марцианопол в гр. Девня.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"