Скандалът с НИМХ е създаден и режисиран от директора му

От февруари насам обществото е занимавано с протеста на Националния институт по метеорология и хидрология на БАН, който твърди, че при разпределянето на субсидиите за академията нейният ръководен орган Общото събрание (ОС) го било ощетило. Не хванаха дикиш никакви опровержения и обяснения от ОС, че парите се разпределят по правила по видове дейности и по квалификация на работещите, които важат за всички институти. В един момент НИМХ заплаши, че ще спре метеорологичните прогнози поради липса на пари, а министър Красимир Вълчев се договори с БАН заедно да подпомогнат със средства горкия институт. И както се оказа, е превел на НИМХ на два пъти по 150 хил. лв. Директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов обаче обяви, че тези пари ще му стигнат да работи най-много до септември и пусна в сайта на института ултиматум: излизаме от БАН и се местим като самостоятелен институт към МОН!
Стигна се дотам, че премиерът Борисов като пожарна команда събра ръководствата на БАН и НИМХ и им даде срок до 22 август да се разберат. Директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов обаче остана недоволен от този резултат, очаквал бил по-категоричен изход  - дали пък не е смятал, че Борисов като едноличен собственик на държавата незабавно ще му премести института,

барабар с хората и сградите?!
 
На 16 август ръководствата на БАН, на ОС и на  финансовата комисия на ОС отидоха на крак в института да преговарят, както поиска премиерът. Решили да обяснят фактите за финансите на НИМХ и да предложат варианти за отделно финансиране на института и оперативните му дейности в рамките на БАН. Обаче на тези най-представителни хора - висши ръководители и блестящи учени, събраните в залата изобщо не им дали да говорят - те бяха прекъсвани с груби крясъци, дебелашки оскърбления, викове и вой, казаха по-късно присъствали на срещата. Само по себе си това е скандално не просто за академичен институт, но и за възпитани хора изобщо! И достатъчно показателно за нахъсаната атмосфера, създадена в НИМХ. Имало е и втора среща на ръководствата в БАН със същия "успех" - на всички аргументи и предложения Брънзов отсича: излизаме от БАН. На сайта на института след това се появи съобщение: "След двете срещи убеждението на НИМХ е, че от БАН се търси единствено начин за запазване на статуквото, но не и за развитието на НИМХ и запазване и подобряване на дейността му". През цялото това време Брънзов обилно шестваше из медиите и обясняваше в какво трагично положение е НИМХ и колко лоши са тези в БАН. Да му се скъса сърцето на човек!
Какво всъщност се случва? Има ли средства НИМХ да работи? Има. Цялата работа е една формена лъжа, с която са заблуждавани и работещите в НИМХ, и министрите, и Борисов, и обществото. Ако човек следи заседанията на Общото събрание, знае, че недостигът на средства е общ за цялата академия от години, но това най-малко се отнася за метеоролозите. Първо, НИМХ е единственият институт в БАН, чиито разходи за ток, парно и вода за оперативните нужди се покриват на 100% от бюджета на БАН, останалите институти получават 50%. Тази година бюджетът на НИМХ е увеличен с над 1 млн. лв. спрямо 2017-та, а за оперативните му дейности са заделени 1,33 млн. лв. (за института по геофизика, геодезия и география, който също има оперативна дейност и в 24-часов режим следи сеизмичната активност в страната, са дадени 369,2 хил. лв.!). За НИМХ са покрити разходите (над 800 хил. лв.) за увеличените по закон минимални заплати и социални разходи. Субсидията на НИМХ за годината е около 11 млн. лв. - заедно с едни 1,7 млн. лв., които се получават всяка година от МОСВ. Освен това БАН плаща и около 3,2 млн. лв. за членския внос в европейската организация за спътникови метеорологични снимки EUMETSAT, за текуща информация от Европейския център за средносрочни метеопрогнози и за Световната метеорологична организация. Институтът получава и над 1 млн. лв. годишно от предоставени услуги и продукция. Накратко казано - без да е сравнимо осигурен спрямо сродни звена в Европа (както и всички институти на БАН), НИМХ може да покрие годишните си разходи и няма основание да заплашва, че ще остави страната без метеопрогнози заради недостиг на средства. На прост български език

това се нарича изнудване, т.е. рекет

А искането асистентите там (учените в института са около 100 от 700 души щат, останалите са специалисти и нает персонал със средно и по-ниско образование за оперативни почасови замервания из градове и паланки) да получават по 1500 лв. е прекрасно и правилно. Само че при бюджета, който получава цялата академия, заплатата дори на професорите в институтите е под 1000 лв. Ако НИМХ се бореше примерно да се удвои бюджетът на БАН, би могъл да иска нещо прилично и за своите асистенти... А и не знам дали хората в НИМХ наистина вярват, че ако минат към някое министерство, ще потънат в благини?!
Каква е

причината да се правят въпросните манипулации?

Има едно логично обяснение и то се знае в цялата академия не от вчера. Бидейки от октомври 2014 г. директор на публичен институт, финансиран от държавата, професорът Брънзов върти поне три лични частни фирми с дейност, сродна на тази на института. ДУМА писа за това на 12 юни т.г. в разследването "Двама директори в БАН омесват науката с частните си фирми". Цитирахме и текстовете на два закона и особено на Устава на БАН, който изрично забранява на директорите на институти да ръководят частни фирми.
Преди 2 години Христомир Брънзов "замрази" станцията на Мусала, а работещи в НИМХ заподозряха, че причината е в личните интереси на фирмите му, произвеждащи автоматични метеостанции. Той отрече, заяви, че това са спекулации и дори, че "никаква фирма или организация, свързана с моето име, не е доставяла каквото и да е или е участвала в процедура по ЗОП, обявена от НИМХ-БАН." За процедури по ЗОП не е ясно, защото в тях обикновено се играе с размера на сумите. Но е факт, че в сайта на консорциума "Метеорологични системи и екипировка" (МСЕ) ООД, който произвежда метеосистеми и ги поддържа сервизно,

сред клиентите на фирмата на Брънзов на първо място е посочен... НИМХ

След това е МОСВ. Брънзов е управител на консорциума МСЕ, участва и като собственик чрез другата си фирма ("Аналог"). Трета фирма на Брънзов - "МСЕ-сервиз", поема обслужването на клиентите на консорциума "МСЕ". Сиреч, първи клиент на частните му фирми е държавният институт, който той ръководи. Една проверка на инспекторите от АДФИ на финансовото министерство или от Сметната палата бързо би установила конфликта на интереси, несъвместим с поста му на директор, както и дали е плащал институтът и колко на консорциума "МСЕ"; дали договори, изпълнявани преди от НИМХ, сега са сключени от частните му фирми. Само че след публикацията на ДУМА, когато Общото събрание на БАН най-сетне реши, че вътрешният одит на БАН трябва да провери финансите на института, директорът нагло... изгони одиторите. Нямало да се подчинява на БАН. И се пита: няма ли да се намери прокурор в тази държава, който да му обясни, че законите са задължителни за всички и че дори да си възседнал някой висок стол, не може да плюеш на тях и да си правиш каквото ти скимне!
Има и една малка подробност - мандатът на Брънзов като директор изтича през октомври. От юли месец е обявен конкурс за поста, а втори мандат за него май е доста проблематичен. Ето затова бърза човекът. Засега си има един покровител - председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, който досега осуетява всеки опит да падне и косъм от главата на Брънзов. Нещо повече - назначил е сина на метеорологичния шеф да прави и поддържа новия сайт на БАН и този син командери какво да се слага в сайта и какво не от цялата академия, която постоянно роптае заради нефункционалността на този нов сайт.
А да не би пък директорът на НИМХ да си има и политически чадър (за шеф на филиала на института в Пловдив например е поставен човек с интересното име Иван Фандъков...). Или пък смята, че ако се скрие с института си в МОН, ще си остане начело на НИМХ и занапред, ще се отмени конкурсът за директор, а той ще прикрие закононарушенията си. Цялото поведение на този човек показва, че това му е целта - да остане начело. Затова и режисира т.нар. протест. От 30 години следя подробно работата на БАН, такова нещо там не съм виждала досега. Пък той настоява да се извадят от академията и сградите, и съоръженията на НИМХ, дали пък някои от тях не са апетитни за частните му структури?  
Странно е, че повечето журналисти знаят за частната далавера на директора, но медиите им не гъкват по въпроса, нито се интересуват дали наистина НИМХ е тъй закъсал, както казва директорът. Такова общо мълчаливо "овчедушие" на присъдружните на властта издания се постига по два начина - с пари или наистина с политически чадър. Съмнителна е перспективата на Брънзов обаче и гръмки фрази за "статуквото" няма да му помогнат. Всеки данъкоплатец като мен, който плаща заплатите на тези хора, пък били те и от важна служба като НИМХ, е в правото си да попита: що за наглост е да се държиш като собственик на цял институт и да разстройваш една 70-годишна система заради лични интереси?   Дори Борисов след утре да се разпореди по въпроса, след като НИМХ не иска да се разбере с БАН, трябва да се знае, че за да се прехвърли институт на академията със сгради и имущество към друга структура, трябва да има решение на Народното събрание. По закон е така. Нищо че за Брънзов законът е празна хартийка.
Ще продължи ли задкулисието в България да решава дали хартийката е "за кон" или важи само "за кокошка"?
 

Директорът Брънзов шества из медиите...