Мрънкане

Жителите на София ли започнаха да мрънкат за щяло и не щяло, или общината нещо не успява да си свърши работата както трябва? Този въпрос си задаваме, когато хвърлим поглед в сайта на контактния център на Столичната община, в който всеки може да подаде сигнал или жалба за нередности в града. И от този поглед косата може да ни се изправи - по над 160 души всеки ден алармират за проблем из улици, площадки, зелени площи. Или с други думи, 5000 пъти средно на месец хората боязливо предупреждават за надвиснала беда или направо изкрещяват за допуснат безпорядък от страна на административни или контролни органи.
Цифрите са плашещи. Те са част от паралелна реалност на тази, в която живеят на ул. "Московска" 33. В тяхната действителност непрекъснато се правят ремонти на пътни настилки, реконструират се тротоари и детски площадки, забавачките никнат като гъби, а евентуално хванатите нарушители се наказват и глобяват. В онази, другата, реалност обаче тротоарите са пълни с коли и майките с колички слизат на улицата, за да стигнат до детската кухня. Шофьорите подскачат из надупчени улици с 20 км в час и се чудят дали ще стигнат здрави до домовете си. Въздухът е мръсен от изгаряне на непозволени материали, а поредният строеж на блок или небостъргач предизвиква яд и жлъч.
Докато тези два свята продължават да съществуват, 90% от сигналите във въпросния сайт няма да намират реакция или тя ще е късна - опасният лед ще бъде изчистен с пукането на пролетта, а гниещото дърво ще бъде премахнато едва след като падне върху нечия кола. А докато в общината "обработват" сигналите, най-вероятно си мислят, че за столичанина мрънкането се е превърнало в начин на живот. Затова, моля ви, гледайте позитивно. Стига с този хленч!