За година НЗОК да разшири пакета дейности, обещават пред Съвета на ЕС

Да бъде разширен до 2019 г. пакетът от медицински дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, с цел намаляване на преките плащания от пациентите. Това предвижда актуализираната програма за реформи в частта здравеопазване, която прие кабинетът на последното си заседание. Според нея във връзка с разширяването на медицинския пакет, плащан от касата, предстои оптимизиране на дейността на НЗОК и усъвършенстване на механизмите за контрол на медицинските дейности.
От програмата става ясно, че до 2020 г. трябва да бъде въведено селектираното сключване на договори с болниците въз основа на Националната здравна карта и Наредбата за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ.
За подобряване на ценообразуването на лекарствата се предвиждат промени в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти и в Наредбата за оценка на здравните технологии. Обещават до 2020 г. да създадат фармакотерапевтични ръководства за 62 специалности. В момента има ръководство по 11 медицински специалности. Ръководството би трябвало да послужат на лекари за ясни правила при предписване на различните класове лекарства при съответното заболяване.  
До декември 2018 г. трябва да бъде изградена Националната здравна информационна система, за която е известно, че трябва да струва около 12 млн. лв.
Друга цел, която МЗ си поставя до 2020 г., е  идентифициране на корупционни практики във връзка с доставката и употребата на медицински изделия.
До 2019 г. трябва да бъдат създадени благоприятни възможности за професионално развитие на здравни специалисти в страната и е предвидено актуализиране на Наредба 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, както и предложение към МОН за увеличаване на приема на студенти по медицински специалности.
Причина за актуализацията на програмата на правителството за реформи е препоръката от Съвета на ЕС към страната ни, направена в началото на т.г. Забележките на съвета са в няколко направления, сред които здравеопазването. Констатацията е, че неравенството в доходите и в достъпа до услуги (образование, здравеопазване и жилищно настаняване), както и рискът от изпадане в бедност или социално изключване у нас са сред най-високите в съюза. През 2016 г. 2/5 от населението е изложено на риск от бедност или социално изключване, докато доходите на най-богатите 20% от домакинствата са били почти 8 пъти по-високи от доходите на най-бедните 20%. Критиките на съвета към България са и по отношение на ограничения достъп до здравеопазване, причинен от ниските публични разходи, което се компенсира от доплащане от пациентите, неравномерното разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване. Делът на българите без здравно осигуряване е голям в сравнение с повечето държави членки на ЕС, критикуват от съвета. Проблем е и малкият брой на медицински сестри.