Каруцата пред коня

Най-после законодателят запретна ръкави да свърши нещо за трудовата заетост на хората с увреждания. Е, това нямаше да се случи, ако не бяха протестите им. Защото, да не забравяме, че нов закон трябваше да има още през 2016 г., но на кого му пука, ако няма протести и ако не се нарушава комфортът на управляващите.
Та, те най-сетне се сетиха да приложат и у нас една добра практика, характерна за Европа - квота за наемане на хора с увреждания, а ако не бъде изпълнена от работодателя, той плаща на държавата (под формата на данъци, глоби и пр.) средства, които отиват в нарочен фонд за своеобразно подпомагане пак на хората с увреждания. Съвсем очаквано, бизнесът у нас е против. Той - бизнесът, е против и когато се увеличава минималната заплата, против е дори, когато трябва да плаща поне минимална заплата. Така че и тук няма изненади.
Проблемът е в това, че управляващите, решавайки за пореден път на пожар (и естествено на парче) проблем, пропускат да отчетат факта, че те нямат никаква готовност за това. Добре, задължително във всяка фирма трябва да работи човек с увреждане. А вие, господа, какво направихте, за да имат децата и подрастващите достъпна архитектурна среда, за да стигнат до училището и до университета си? Какво направихте, за да могат младите хора с увреждания да получат равностойна подготовка, квалификация и шанс за учене през целия живот по всички възможни специалности, за да бъдат готови да започнат работа? Точно по тази причина немалко фирми и да искат да наемат хора с увреждания, трудно ще намерят подходящи кадри по специалността... Както се казва, господа управляващи, не сте подготвили почвата (на модерен език - няма инфраструктура), за да заработи законът в тази част. За пореден път ще бъде създаден кух закон, само защото пак е лумнал огън под краката ви и пак ще сложите каруцата пред коня.
Иначе, бизнесът няма защо да рони сълзи. Защото проектозаконите предвиждат стимули за работодателите, наели хора с увреждания. Тях, между другото, ги има и в сега действащия закон.