Самотни пътешествия на развълнуван ум

Георги Драмбозов

"Книгата със стихове" е пета поред като книжно издание за писателя, поета и мислителя Генадий Велчев, защото редом с още десетина книги тя може да бъде открита и в интернет вариантите на неговото творчество. (Достъпът до неговия сайт и изтеглянето на книгите му оттам са безплатни!)... По-трудното идва след това. Генадий Велчев и в своята лаконична, развълнувана и вълнуваща поезия, както и в научно-политическата, и в художествената си проза, изисква не повърхностен, а задълбочен прочит от подобен на неговия "развълнуван ум". В едно от пределно кратките си стихотворения "Юнаци" той ни призовава: "Да сложим/ пред очите си/ икона,/  да се помолим,/ да простим - / преди да яхнем/ вихрогона/ и да изчезнем/ като дим". Този негов начин да прави СВОЯ лирика е характерен за неговите 27 стихотворения, включени в книгата. Тя е "изградена", според самия автор, на 9 и 10 септември 2017 година. След това обаче на 7 и на 19 октомври, както и на 30 ноември същата година авторът я продължава в проза с нещо като предговор, "две утрини" в есеистичен стил, отново насочени към събеседника, читателя и приятеля, заключение и послепис.
"През седем-десет години - признава Генадий в послеписа - аз сменях адреса и инструмента си за творчество, вярвайки, че има нещо важно, което да кажа на хората и че тръгвам на път именно затова." Естествено за неговите научни и прозаични творби много по-успешно биха говорили и писали учените люде и майсторите на художествена проза.
Що се отнася до тези 27 стихотворения, които авторът поставя в центъра на своята творба, написана за два дни в това негово "плътно като река време": във всяко стихотворение, не само в "Ручей", поетът живее и диша с усещането за нещо изключително важно, което непременно ще се случи и което ние, читателите, трябва непременно да усетим. А "живея странно като ручей" говори за непогрешимия авторов привкус към метафоричното мислене и образния изказ. Дори си мисля, че той би могъл да разшири своите лирични форми, да ни поднесе още стихове, в които говори с езика на лирик "за смисъла на живота, на творчеството, за човещината в този свят, в който сме родени". "Формулката" на неговия живот (отново лаконично изразена!), е "Болка,/ състрадание,/ любов"... Сполучливо попадение, без да имитира, а сякаш да беседва с Вапцаров, е стихотворението "Разкази за човека", "никъде заключени слова" е максимата, която изповядва той в "Състоянието на нещата"... Постижения в лиро-философски смисъл са и стихотворения като "Мелодия в неделя", "Красивата птица", "При мама", "Да съсипеш поет", "Интересно", "Съзвездие" и др. Бих изброил всичките двадесет и седем!... С чиста съвест. Защото Генадий Велчев има твърде свенливо мнение за себе си като поет, мислител и творец изобщо. Бих пожелал и още "самотни пътешествия" на неговото перо. За да ни вълнува и да ни кара да мислим и чувстваме повече. С цялото си рацио... С цялото си емоцио.