В свещения храм на българското слово

Георги Н. Николов

"Отгласи 2" е нарекъл своята книга поетът от поредицата по повод 80-та си годишнина Петър Андасаров, изд. "Захарий Стоянов", С. 2018 г. По страниците си тя съхранява литературна критика, този път адресирана до творчеството на автора от 60-те години на миналия век и до наши дни. Сборникът е изграден от отзиви и рецензии, литературни портрети, събития, слова и поздравителни адреси. Така замислен, той сам по себе си много сполучливо илюстрира духовното и литературното израстване на Андасаров във времето като поет, художествен документалист и романист, а знаем, че той е още задълбочен есеист и журналист. Не ще бъде пресилено, ако определя моя приятел Петър като явление в съвременната българска литература. Защото яркото му, многостранно дарование ясно чувства пулса на съвремието. Отличава се с отзивчивост към стремленията, тегобите, копнежите и въжделенията на хората от различни възрасти. Непримирим е към негативните явления на делника и е убеден, че очакващото ни бъдеще ще бъде по-мъдро и хармонично. Впрочем, да създаваш литературна критика за човек, когото обичаш и уважаваш, е дело радостно и благородно, но нелеко. Защото, за да откроиш всяка една творба е потребно дистанциране от личните чувства. Вглъбено проникване в смисъла на съдържанието и в посланията - скрити и явни. Искам да напомня, че е погрешно схващането за ролята на критиката като процес за отричане на написаното, търсене единствено на пропуски и неясни пасажи, неизградени интелектуални мостове между писател и читател и пр. Нейната основна цел всъщност много често е да открои достойнствата на разглежданото произведение. Да ни убеди с какви положителни достижения ще привлече вниманието ни и с какво си заслужава да бъде то запомнено и разгърнато отново. "Отгласи 2" е именно такава книга и напълно оправдава появата си. Прави впечатление уважението, с което говорят за Петър Андасаров такива творци като Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Матей Шопкин, Николай Петев, Благовеста Касабова, Стефан Влахов-Мицов, Бранко Цветкоски, маг. Разме Кумбароски, проф. д-р Бранко Ристич, акад. Гане Тодоровски... "На многая лета!" му пожелава в поздравителния си адрес президентът Георги Първанов, а настоящият президент Румен Радев определя излизащата от печат поредица като празнично събитие за многобройните почитатели на твореца. "Неговият талант - споделя Боян Ангелов, председател на СБП - еднакво добре се проявява и в поезията, която е негова същност и съдба, и в публицистиката и журналистиката, и в литературно-критическия анализ на различни произведения - стихосбирки, романи, сборници с разкази, повести и новели, публицистични творби, и в белетристиката. Той успява да разчупи границата между поезия и белетристика и затова именно и неговите творби, написани в проза, живеят със слънчевото озарение на лириката". А Людмила Григорова отбелязва: "Петър Андасаров е "общителен" поет, поезията му е изповедна. Той е така устроен, че има нужда да сподели това, което го вълнува, с приятеля, с другаря, със съседа, с човека до себе си. Или да хвърли направо обвинението в лицето на врага си - открито. Не обича недомлъвките, недоизказаните думи, задкулисните игри - и с това ни е симпатичен. С честната си позиция. Със своите ревностно защитавани пристрастия. Той е поет на крайностите, на полюсните настроения - човек, който умее силно да люби и мрази." И сирийският писател Джихад Салех: "След като прочетох стиховете на Петър Андасаров, красотата се яви пред мен с оня необхватен чар на думите, откъснали се от сърцето на поета, окрилени от покоя на зелените долини и пясъчните баири, искрящи в очите на приближаващата се жена и заплетени в косите на отиващата си любима, потопени в мъката от раздялата с нея и спомена за любовта; пърхащи в летежа на лястовиците и в шепота на жита и дървета, в стъпките на селяните към оран, посев и жътва. Поетът говори със страст за красотата, стреми се да я открие навсякъде под българското небе, във всички сезони. Петър Андасаров открива красотата и у твореца строител, у твореца на нова България, търси и се любува на красотата във всеки миг от живота на своята родина".
Да, много още мнения могат да бъдат цитирани от сборника "Отгласи 2". В който са разгледани произведенията на този бележит наш автор в различно време, но винаги от позициите на човечността. Ярката му обич към хората минава през спомена за родовия корен и неповторимата Елешница, през критика към недостатъците на съвременника, но и през увереността, че в годините той сам се надгражда, за да открехне подготвен завесата към бъдещото време. В моя рецензия бях сравнил творчеството му с "Четирите годишни времена" на Вивалди - с пролетта, лятото и есента. Единствено зимата с нейното униние и минорни настроения не присъства в поетичната лира на Андасаров. Чието преклонение и възторг пред живота са абсолютна гаранция за дълговечност на творбите му в съзнанието и сърцата на читателите от различни възрасти и привързаността им към него. Книга пета - "Отгласи 2", е също път към таланта на Петър Андасаров, чиито страници разгръщаме с интерес и искрено удовлетворение...