Моят коментар днес ще е малко нетрадиционен. Предлагам ви обаче първо да прочетете това стихотворение.

Изборът

Аз съм част от изгубеното поколение
и отказвам да вярвам, че
аз мога да променя този свят.
Разбирам, че това ще ви шокира, но
"щастието е вече вътре в теб"
- това всъщност е лъжа.
Парите ще ме направят щастлив
и на 30 години ще разкажа на моя син, че
той - не е най-важното нещо в моя живот.
Босът ми ще знае, че
моите принципи са:
работата
е по-важно нещо от
семейството.
Чуйте:
От много отдавна
хората живеят на семейства,
но сега...
Обществото никога няма да бъде такова, каквото преди.
Експертите ми казват, че
след 30 години ще празнувам десет години от развода си.
Аз не вярвам, че
ще живея в страна, която сам ще създам
в бъдещето.
Унищожаването на природата ще е норма.
Никой не вярва, че
ние ще запазим нашата прекрасна планета
и, разбира се,
моето поколение е вече изгубено.
Глупаво е да се смята, че
има надежда.

А сега прочетете стихотворението наобратно, отдолу нагоре...
Авторът Джонатан Рид не е известно име. Стихотворението се споделя по интернет. То има две заглавия: "Изгубеното поколение" или "Има надежда".
Зависи какво избираш. Понякога има надежда, стига да имаш смелостта да погледнеш на нещата от друга гледна точка. А не да се носиш по течението и да приемаш, че този живот, който ти предлагат, е без алтернатива.
Алтернатива има. Но трябва да избереш дали да бъдеш част от изгубеното/изгубените поколения, част от статуквото или да се опиташ да промениш света.