Ако има държава, не може да има хотели на пясъка

"Имаме управление с действащи министри, които подкрепят и насърчават безобразията"

- Г-н Драганов, бившият зам.-министър на туризма Бранимир Ботев обяви, че туристите са не 9 милиона, а 3,5 млн. Откъде идват тези разлики?
- Господин Ботев поставя важен въпрос по отношение на терминологията на Световната организация по туризъм и по какъв начин тя би трябвало да се използва от официалните лица в България - Министерството на туризма, министъра на туризма. Това, което организацията дефинира като турист, са лица, които имат престой над 24 часа и минимум една нощувка на територията на съответната дестинация и не стоят повече от една непоследователна година, освен това идват с конкретни туристически цели. Съответно тези, които стоят под 24 часа и нямат нощувка, се наричат екскурзианти, те са дневни посетители. Има лица, които са извън туристическата статистика - това са дипломати, военни, номади, такива, които са на постоянна работа, учащи и други, но те не влизат в туристическата статистика. Там са т.нар. транзитни, които преминават през територията на страната, но нямат никакви разходи, т.е. по никакъв начин не подобряват местната икономика. Целта на тези дефиниции е да се определи първо кои са туристи, за да имаме съизмеримост с другите страни, данните ни да бъдат приложими. Ние проведохме дълга борба в Закона по туризма да бъдат променени дефинициите и действително от 2013 г. ние поставихме дефиниция за турист, за екскурзиант, но дефиницията ни за турист е непълна. В закона от 2013 г. липсваше изречението: "Не по-дълго от една непоследователна година" по отношение на туристите. Бранимир Ботев поставя въпроса, че когато се каже 9 млн. или 8,8 млн., колкото са туристите през м.г. според министъра на туризма, това трябва да бъде число, обвързано с нощувките. Ако отворим обаче официалните данни на НСИ, ще видим, че в годините броят на пренощувалите се движи в рамките между 2,5 млн. и 3 млн.
- Значи Бранимир Ботев е прав?
- Да, господин Ботев е абсолютно прав, че ние трябва да се научим правилно да прилагаме терминологията, тъй като виждам, че когато даваме интервюта, аз говоря за посетители, което е общият брой на влезлите в страната чужденци. Ние трябва правилно да броим туристите, еднодневните посетители и т.н., спазвайки терминологията. Затова е важно да поправим закона от 2013 г.
- Това не го ли разбират от Министерството на туризма?
- Определено имаме некомпетентен ръководител, който очевидно не вижда тази разлика, тъй като си служи с терминологията неправилно. В цял свят основните учебници по туризъм започват с дефинициите на туристи и екскурзианти.
- Това ли е единственото разминаване.
- Веднъж имаме разминаване в терминологията и съответно неправилното й използване от висши политически лица. Второто е, че по същия начин се объркват и приходите от туризъм. Защото, когато става въпрос за приходи от туризъм, се говори за 3 млрд. и 100, 200 или 300 млн. евро, а не за приходи в лева. Все едно българите не ходят на море или на планина и не плащат в лева. В България се плаща в лева или поне аз лично плащам с левове. Но за да имаме приходи в лева, ние трябва да имаме поне един български турист. Не си спомням българският министър да е говорил за български туристи в България като число. Той може да казва 8 или 9 млн. чуждестранни туристи, но той не казва какъв е броят на българските туристи. Миналата година МС прие стратегия за устойчиво развитие на българския туризъм, в която няма числа за българските туристи. Т.е. имаме едно огромно разминаване. Оказва се, че българите, видите ли, тези, които пътуват, били 3,5 млн. при 7 млн. българи. А ние реализираме над 18,5 млн. пътувания годишно и точно това са големите разминавания. Ботев говори, че е невъзможно да има 17 млн. нощувки при 11 млн. чужденци, влезли в страната м.г. и при 18 млн. пътувания на българи. Това просто не е възможно. И затова той поставя въпроса защо се бави Единната система за туристическа информация (EСТИ). Когато той е бил зам.-министър преди 4 г., е предал готова на госпожа Ангелкова цялата документация за тази система. Дори са били направени първоначални експерименти. Защо тогава се бави толкова години системата и на кого служи тази отчетност да не влезе в паралел и да се губят пари, които изтичат в сивата икономика и които се връщат обратно в туристическия бизнес чрез дъмпинг на цените, чрез различни злоупотреби с конкурентоспособността. За 4 години има огромно изтичане на кадри, липса на пари за заплати, ниски заплати, неплащане на заплати и въобще катастрофа в сектора. От тази гледна точка Бранимир Ботев като бивш зам.-министър на туризма бие камбаната и казва, че тази политика фактически унищожава туризма.
- Какъв е делът на сивия сектор в туризма?
- В края на 2016 г. имаше среща на Ангелкова с туристическия бизнес и там един от представителите на бранша каза, че в Банско сивият сектор е около 75%. По-късно стана въпрос за 50 на сто. Официално се отчита 20 или 30% сив сектор, но системата ЕСТИ би трябвало да изчисти тези проблеми, ако, разбира се, е съвестно направена и не служи на политически интереси за натиск и контрол върху тези, които са неудобни на определена политическа партия. Тя би трябвало да послужи не само в борбата срещу сивата икономика, но на по-голямата борба - за сигурността в държавата и срещу тероризма. Защото парите, които отиват в сивия сектор, освен за дъмпинг, са и пари, създаващи възможност за натиск, за тероризъм, включително такива нападения, от които се оплаква господин Ботев като акция, извършена срещу него.
- Вярно ли е, че индустрията се поднася в ръцете на мутрите.
- Не използвам такава терминология. Твърдя, че част от хората в бизнеса са подведени от политиците, подведени са от министерството, за да могат да извършват безобразия. Тъй като, ако ние имаме държава, не би трябвало да има хотели върху пясъка. Ако имаме държава, не би трябвало министърът на туризма да даде удостоверение за нощен бар на заведения, които попадат в зона "А" по Закона за Черноморското крайбрежие, където може да има само заведения за бързо хранене. Но определено имаме управление с действащи министри, които подкрепят безобразията, насърчават ги и фактически вкарват в крив път бизнесмени. Не бих обвинил който и да инвеститор, че прави това, което министърът му позволява. Разрешава ти да строиш на плажа - строй, разрешава ти да имаш бар върху пясъка - прави, разрешава ти да пускаш музика на открито посред нощ - пускай. Ти си насърчен от тези, които би трябвало да контролират, да възпитават, да дават пример; ти си насърчен да правиш неща, които не са редни. Съответно не бих упрекнал нито един и не бих го нарекъл мутра. Българските поговорки са "Рибата се вмирисва от главата" и "Не е луд, който яде зелника, а който му го дава".
- Споменахте за проблема с кадрите. В това отношение има ли реална работеща държавна политика?
- Не, имаме погрешна държавна политика по отношение на кадрите и не само на кадрите в туризма, тъй като във всички тези години виждаме как се насърчават ниските заплати. Дори се гордеем и хвалим с това, че ще привлечем чуждестранни инвеститори с ниска заплата. Но когато един инвеститор дойде в България, се учудва как е възможно да има такава ниска заплата. И като мениджър той си казва: ако такива висококвалифицирани специалисти ги държите на хранилка с никаква храна, те ще вземат първия   нискотарифен самолет и срещу 8 евро ще отидат например в Бирмингам и там ще намерят по-добра работа. Или на още 28 летища, до които летят нискотарифните авиокомпании. И точно това се случи - българските специалисти отидоха да работят за парите, които се плащат като средна заплата. Освен това се нанесе още едно поражение върху туризма, когато поддържаме сивата икономика, като не въвеждаме системата ЕСТИ и позволяваме дъмпинг. Този дъмпинг би бил ограничен, ако имаме система на контрол. Трябва да има и консолидиране в бранша. Виждате колко време браншът се бори да направи конфедерация на българската туристическа индустрия, която да води одита на съответните субекти и категоризацията да мине през тях. Не й е мястото в Министерството на туризма. Това може да стане чрез Европейската хотелиерска и ресторантьрска асоциация (ХОТРЕК), на база на европейската система за категоризация или на каквато и да е система, но да бъде в ръцете на бранша, а не в ръцете на чиновниците. И когато задавате въпроса има ли политика, отговорът е: Не само че няма политика, а има вредна по отношение на развитието на българския туризъм политика. Практически Министерството на туризма заложи на холивудизацията на българския туризъм, на интригите, на разделянето на неправителствените организации на наши и ваши, на вътрешните битки, на изкуствените писма. Българският министър на туризма получава писмо от чуждестранни туроператори, които подкрепят шума по Черноморието. Точно тези туроператори после намаляват цените вследствие на шум и искат пари за рекламации заради шума. Можете ли да си представите за какво национално предателство говорим? В министерството съществува страх и ужас. Виждам непрекъсната въртележка на кадри, пълно мълчание, никакво съдействие, просто никакъв колегиален климат, за да може браншът да разговаря директно с министерството.
Затова казвам, че тази холивудизация на българския туризъм е пагубна. Не си спомням друг министър на туризма да е отишъл на място, откъдето няма да дойде нито един турист - раздаването на наградите "Оскар". Вярно, че е отишъл за своя сметка, слава Богу, но представете си какво разбиране трябва да имаш към туризма, за да отидеш там, откъдето не идва никой. Ние нямаме нито един турист тази година, който да е дошъл от Оскарите.
- Може пък да дойде някой от Боливуд?
- Нито един няма да дойде. Тази маркетингова стратегия показва дълбока некомпетентност. Когато чета Закона за Черноморското крайбрежие, който се внася от тандема "Ангелкова-Сидеров", виждам, че той подкрепя безобразията, свързани със запазване на шума на открито нощно време. Но се случи феномен - бизнесът намали шума. В Слънчев бряг има огромно редуциране на шума. Бизнесът остъкли заведенията, които работят след 23 ч. Най-шумните заведения направиха инвестиции, спазиха предписанията и закона, такъв какъвто е в момента. И заради намаляването на шума и туристите, и хотелиерите са доволни, но се разочароваха от действията и интригите, които се създават от Министерството на туризма.
- У министъра и в министерството беше съсредоточена още власт, но ще сработи ли този модел?
- Имаме видимо некомпетентни хора, които са овластени да пишат закони, но туризмът се развива по специфична логика.
Българският туризъм е един огромен валяк и който застане пред него, ще бъде смачкан. Това е голяма машина от хора, които са инвестирали милиарди, за да създадат един добър туристически продукт. Точно тези хора обслужват туристите, като само чужденците, които ще влязат в страната, са над 12,5 млн. Това, което беше поискано от политиците, е да бъде създадено Министерството на туризма, което да направи регистър на туристическите атракции публична държавна собственост и да превърне основните туристически атракции в локомотив на българския туризъм. Но четири години не виждаме никаква активност от министерството. То не казва на какво е собственик държавата, как го управлява, как защитава нашите интереси. Това, което видяхме, е един пълен провал на концепцията "Ангелкова" в концесионирането на плажовете. Вместо да превърнем българската плажна ивица в конкурент на Гърция и на Турция, където който и да отиде, казва, че шезлонгите и чадърите са безплатни срещу консумация. Така както например срещу консумация ползвате чадър на бул. "Витоша" в София. Единствено ние направихме най-неконкурентоспособния продукт в концесионирането. Нито са към общините, които могат много по-добре да се справят и да контролират нещата, нито са към хотелите на първа линия, които сега са задължени да дават стотици хиляди левове на концесионерите, за да наемат чадъри за гостите си. Във всеки български хотел чадърът ви е безплатен. Това можеше да го направи туристическият бизнес, това могат да го направят хотелите, но не може да го направи моделът "Ангелкова".
- Браншът много настояваше да има министерство, а сега се е натрупал доста гняв у бизнеса към това ведомство.
- Браншът искаше да бъде създадено това министерство като големият му проблем беше управлението на туристическите атракции публична държавна собственост. Ние обикновено казваме така: Ако отидете в Перперикон и попитате касиерката къде е Мачу Пикчу, тя ще ви каже - в Перу. Но ако отидем в Перу и попитаме касиерката на Мачу Пикчу дали знае къде е Перперикон, и тя каже край Кърджали в България, тогава ще сме си свършили работата. Тогава държавата си е свършила работата за тази публична държавна собственост. Има пари, които се пръскат за най-различни неща, но нямаме пари да се развива българският туризъм адекватно. Това е трагедията на това министерство.
- Какви са очакванията ви за летния сезон?
- В момента сме в най-силния месец. Очакваме над 2,200 млн. посетители да влязат в страната. От тях около 1,200 млн. ще бъдат с цел екскурзия и почивка при 1,116 миналата година. Това е ръст от 4,5%. Около 705-710 хил. посетители ще бъдат от ЕС. Ако погледнем каква заетост създава този брой за инвестициите, които са направени в леглова база, ще видим заетост от около 60%. Или 40% от леглата в България в най-силния сезон остават празни. Липсата на политика в туризма оставя 40% от легловата база празна. Има лоша политика в туризма.