Нов геополитически триумф на Кремъл

В края на миналата седмица германската канцлерка Ангела Меркел посети Азербайджан в рамките на кавказката си обиколка, включваща още Грузия и Армения. В Баку тя не криеше желанието си за повече азерски, но също ирански и туркменски газ. Визитата й се състоя две семици след историческото споразумение за подялбата на Каспийско море между петте крайбрежни държави - Русия, Казахстан, Азербайджан Туркменистан и Иран.
Разбира се, не споразумението бе главната причина Меркел да се отправи в Баку - такива обиколки не се планират за две седмици, а се подготвят отдалеч. И все пак именно подписаната на 12 август Конвенция за правния статут на Каспийско море несъмнено е засилила енергийните апетити на Меркел и Германия.
Историческото споразумение за разделяне на Каспийско море бе подписано в казахстанския град Актау. "Петорката" преговаряше цели 22 години, за да стигне до него. През тези години бяха проведени пет срещи на върха, както и над 50 срещи на по-ниско равнище, докато се стигне до съгласие между петте държави по бреговете на Каспийско море, смятано за най-големия вътрешен водоем в света. И възприеман от едни наистина като море, а от други - като езеро.
Това че пазарлъкът за него, проточил се цели 22 години, не бе случаен - наистина има какво да се дели. Първо, по енергоресурси Каспийско море отстъпва само на Персийския залив. Сайтът eadaily цитира данни на Администрацията на САЩ за енергийна информация (EIA), според които в морето (или езерото)

има 48 млрд. барела нефт и 8,3 трилиона куб. метра газ

Второ, Каспийско море е обитавано от много ценните риби есетри, чийто хайвер се оценява колкото златото. Килограм хайвер от обитаващите водите край Иран есетри албиноси, смятан за най-ценния хайвер, струва $25 000. Трето, Каспийско море отделя Европа от Азия и заема важно геостратегическо положение. Тази му особеност бе доказана през 2017 г. , когато оттам руските ракeти удариха терористични мишени в Сирия, намиращи се на разстояние 600 км.
Между страните имаше сериозни спорове. Най-много обаче проблеми възникваха с Иран. Всички предлагани варианти за подялба на морето не го устройваха. Предлагаше се например механизъм, при който размерът на националната акватория да зависи от дължината на бреговата линия. И понеже Иран имаше най-късата брегова линия, този вариант нямаше как бъде приет от него.
На свой ред Техеран предлагаше морето да бъде разделено на 5 равни части, което обаче не устройваше останалите участници в преговорите. На Москва например не й харесваше нейният Каспийски флот да бъде натикан в северозападния ъгъл на морето. Техеран предлагаше и съвместно усвояване на каспийските ресурси, но и това предложение удари на камък.  
Впрочем, ако преди споразумeнието Русия, Казахстан и Азерабйджан без особени проблеми се договаряха за подялбата на природните богатства в северната част на морето, в южната му част възникнаха търкания между Азербайджан и Туркменистан (донякъде и Иран) за принадлежността на няколко находища. На моменти отношенията им дотолкова се изостряха, че се стигаше до използването на военни кораби, отзоваване на посланиците и закриване на посолства. Между другото, разработката и експлоатацията на южните находища чувствително изостават от северните находища, където акционери са такива нефтогазови гиганти като италианската Eni SpA, френската Total SA, англо-холандската Royal Dutch Shell PLC и американската Exxon Mobil Corp.
Освен това години наред Русия възразяваше срещу плановете на Туркменистан за газопровод по дъното на Каспийско море до Азербайджан, по който евтиният туркменски газ да стига до Европа. Макар че руските възражения бяха главно екологични - газопроводът щял да разруши екосистемата на водоема.
Въпреки всичко страните разплетоха силно затегнатите възли на несъгласията. Това, разбира се, не се случи еднократно, на самата среща на върха на 12 август. Най-напред през юни Русия сне възраженията си срещу строителството на транскаспийския газопровод. Според някои експерти Москва направи това, защото "Газпром" укрепи положението си на европейския пазар и не се опасява много-много от конкуренция, а и защото иска да съхрани добрите си отношения с бившите съветски републики и Иран на фона на влошените отношения със Запада и НАТО.  И както разясни казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, въпросът с прокарването на газопроводите ще се решава само от онези държави, по чиито дъна те ще минават. Останалите пък държави ще ги интересува единствено екологията, защитата на каспийската природа се смята за общо дело на "петорката".
До последно обаче не се знаеше дали това ще се случи - най-вече заради Иран, който смяташе, че ще бъде най-ощетеният. Преди срещата например иранските медии оценяваха 50:50 възможността президентът Хасан Роухани да подпише договора. Общо взето, постигането на съгласието е било на кантар, висяло е на косъм.


"Малкото чудо все пак стана.

И за него каспийските държави трябва да благодарят на Доналд Тръмп", коментира изданието eadaily. Техеран най-вероятно би се отказал от подписването на конвенцията, ако Тръмп не бе извадил едностранно САЩ от ядреното споразумение на "шесторката" с Иран. А от 7 август влезе в сила първият пакет американски санкции. Въпреки войнствените тиради на иранските лидери, страната им сега е в тежко положение. И трудностите неизбежно ще се засилят, след като през ноември ще влезе в сила и вторият пакет, който включва забраната за закупуване на ирански нефт, който е главният източник на доходи за страната. Така Иран се съгласи да подпише споразумението в замяна на обещанието от останалите участници в "петорката" да не подкрепят санкциите на САЩ.
Факторът "Америка" изигра роля и в еволюцията на руската позиция. В Конвенцията за правния статут на Каспийско море има пункт, който изключва присъствието на чужди войски в него и района и разрешава присъствието само на войски на петорката. Това несъмнено е бариера срещу проникването на САЩ и НАТО в региона. А това пък бе искане не само на Иран, но в по-голяма степен на Русия. Всъщност позицията на Русия и Иран по каспийската подялба се определяше не толкова от икономическата изгода, колкото от съображенията за сигурност. Двете страни се стремят да не допуснат в региона чуждестранни структури, особено военни, като те не крият, че става дума за САЩ. Концепцията фактически блокира плановете на Казахстан и Азербайджан да предоставят на американците своите територии за транзита на невоенни стоки за контингента на САЩ в Афганистан. Москва и Техеран се опасяват, че това ще позволи на транзитните пунктове да се превърнат в американски бази. А Иран по-специално се безпокоеше, че американската страна би предпочела в бъдеще далеч по-краткия и по-евтин маршрут през Туркменистан, при това по границата му с Иран, вместо сегашните маршрути през Азербайджан или Казахстан-Киргизстан.
Точно тази клауза в концепцията - забраната за чужди войски - всички на Запад оценяват като главната победа на Кремъл.  Концепцията е триумф на президента Путин, тя юридически забранява на каспийските държави да отварят своите граници за "външни агресори", като САЩ и НАТО, коментира британският "Гардиън".  Споразумението за Каспийско море 

потвърждава геостратегическото господство на Русия в региона,

подчерта и "Индипендънт".  Победата с Каспийско море ще помогне на Русия да постигне целите си в Близкия изток, където тя се върна успешно благодарение на операцията в Сирия, смятат CNN. След пробива в Сирия и в арабския свят, след успешното отстояване на проекта "Северен поток-2", задълбочаването на отношенията с Китай, развитието на междудържавния формат БРИКС и провала на САЩ с изолацията на Русия, каспийският договор е наистина поредният геополитически триумф за Кремъл.
Термините са играели особена роля при подялбата на водоема. Отговорът на въпроса Каспийско море или езеро е това е много важен, защото от него зависи размерът на икономическите зони на държавите. Москва и Техеран смятат, че става дума за море, докато Баку, Астана и Ашхабад - за езеро, защото то не е съединено с друго море или океан. И тук обаче бе постигнат компромис под формата на смесен вариант. Каспийските държави решиха повърхността на водата да бъде разделена според международните закони - или като море. А морското дъно, където се намират основните му богатства, да бъде разделено  като езеро. Всъщност тази концепция оставя

открит въпроса за подялбата именно на дъното,

тази подялба предстои, като се очаква това да стане чрез двустранни споразумения. Тук Иран се надява да компенсира икономическите отстъпки, направени при другите клаузи от споразумението.
По принцип договорът за подялбата предвижда 15-милна (27 км) териториална зона по бреговете на  всяка от каспийските държави. Върху тези 15 морски мили се разпространява суверенитетът на всяка от петте държави, а границите на териториалната зона са и държавни граници. След това с още 10 мили се увеличи риболовната зона, в която всяка от петте  има изключително право на промишлен риболов. А на 45 км от брега започват международните води. Така по-голямата част от акваторията и биоресурсите на Каспийско море остават за общо ползване, констатира "Комерсант". 
Московският център Карнеги, който иначе е американски аналитичен център, определя концептуалния подход за статута на Каспийско море като революционен - по-точно решението обектът за подялба да не се третира от юридическа гледна точка нито като море, нито като езеро. Това, че не е море, позволява да не се прилага спрямо него Конвенцията на ООН за морското право, а следователно да се разшири от 12 до 15 морски мили площта на  териториалната зона, както и да се фиксира 10-милната риболовна зона - за разлика от обичайната изключителна икономическа зона.
Споразумението открива пътя за изграждането на Транскаспийски газопровод от Туркменистан в Азербайджан и оттам за Европа, за който се говори още от средата на 90-те години. Този проект винаги се е подкрепял от САЩ и Еврокомисията, защото дава на Европа възможността за диверсификация на газовите доставки. Ето защо Меркел е имала всички причини да изрази в Баку както германските, така и западните си енергийни апетити. (По материали на медиите)