След 50 години във Франция съм повече българин, отколкото, когато заминах

Предсмъртното желание на художника Никола Манев, който почина в събота в Париж след масивен инсулт, било да бъде погребан в Чирпан, там, където, е отраснал и по-точно в двора на създадената от него художествена галерия.
Известният художник се канеше на 28 август да отпразнува 78-годишния си рожден ден в "моето ателие с любимата си дама с бутилка френско шампанско" и дистанционно с поканените от него български приятели на агне на фурна, каквато е традицията от 20 години. Броени дни преди рождения си ден, Манев си пожела Господ да му дава живот, за да може да нарисува още картини.
"Няма какво да се лъжем, по` сме близо до изхода, отколкото до входа на живота. Трябва да оставя максимално количество картини - това е моето желание. Искам платната ми да са отворен прозорец към по-красив свят", каза големият творец в интервю пред БТА.
Той има зад гърба си над 160 самостоятелни изложби в цял свят и участие в много групови експозиции и биеналета. Автор е на над 5000 творби, голяма част от които са притежание на музеи, обществени и частни колекции в над 40 държави. През април т. г. Манев и колегите му Андрей Лекарски и Лъчезар Ошавков правят обща изложба в Българския културен институт в Париж, където са представени и три биографични книги за тях.
Любовта към рисуването наследява от своя баща арх. Стефан Манев. От самото начало на кариерата си Манев изследва в картините си мистичното и приказното. В творчеството му се преплитат много теми (странните земни образувания на българската природа, пустинята на Алжир и Тунис, мексикански мотиви), но към една от тях, той се връща често - романтичните гледки на парижките покриви и комини.
Живописецът живее и твори повече от пет  десетилетия в Париж, но остава завинаги свързан с България. През април 2000 г. Манев купува старинна възрожденска къща в Чирпан и я завещава на града заедно с 40 свои картини от различни периоди на творческия си път.
"Като заминах за Париж, като че ли бях по-малко българин, отколкото сега", споделя майсторът на четката. "Напуснах България с идеята, че отивам в свободна, демократична страна. След 10-15 г. разбрах, че ако ме харесват хората там, колекционират творбите ми, то е, защото идвам от България и ценят в мен българското", смята художникът. "Колкото и да звучи парадоксално - Париж ме направи българин.  След 50 г. във Франция съм повече българин, отколкото, като пристигнах. Париж ми помогна да остана верен на себе си. Вдъхновението черпих и от България, и от света. И както е казал Томас Джеферсън, имам две родини - моята и Франция. Подписвам се изцяло под това, но като че ли по-сърдечните, по-близки и по-топли си остават приятелите ми в България", твърди големият художник, който има син и дъщеря от дългогодишната си връзка с холандка.
"Душата, позитивизмът и светлата енергия е трайно запечатана в картините на Никола Манев. Той ще живее чрез тях. Искаше да остави много картини и наистина го постигна. Той беше като лъч светлина, пронизващ се измежду облаците и винаги успяващ да свети и да озари земята. И платната му бяха пълни със светлина и позитивизъм", посочи Александър Манев, син на твореца. Той допълни, че ще продължи делото на баща си, ще се грижи за галериите и картините му. "Продължавам с изложбите, както той би желал. Искам, колкото се може повече хора да видят работите му - пълни с цветове, светове и светлина. И тази светлина трябва да продължава да озарява света", отбеляза Ал. Манев. Той добави, че иска творчеството на баща му да присъства и в столицата на България.
Поклонението на Никола Манев ще бъде на 8 септември в Чирпан, съобщи синът му пред "Площад Славейков".



Споделено от художника:

* Излизането от кризата зависи от всички нас. Иска се работа. Всеки да подхване, прекопае и засади собствената си градинка. Да не седи и да плаче. Вярно, че за всичко, което се случва, са виновни до голяма степен политиците. Отнася се и за двете страни. Хората губят вяра в тези, които ги ръководят, казва в интервю преди години Никола Манев. За съжаление и Франция, и България в политически план са разделени на два лагера - леви и десни. Способни хора има и от двете страни. Но вместо да се обединят в името на доброто, те враждуват. А тази война е пагубна. Тя трябва да спре, защото изтощава всички.
* Аз съм интуитивен художник. Не се движа по план, имам теми и неща, които трябва да постигна. Следвам принципа: Колкото повече правиш, толкова повече искаш да правиш. Поглеждам назад. Имам над 150 изложби по света. Достойно количество, но това още не означава качество. Имам почитатели, но нямам самочувствието, че съм постигнал кой знае какво.
* Успях да бъда свободен. През шестдесетте години отидох във Франция, най-либералната държава. Когато българите не можеха да пътуват и до Букурещ, аз обикалях света. Казвах си: Кольо, ти постигна мечтата да бъдеш свободен.
* Завиждах на Жак-Ив Кусто, който изследва океаните, на хората, които ходят по полюсите, влизат в устата на вулканите. Бих желал да съм като тях, но нямам нито силата, нито знанията да го направя.
* Когато проявих интерес към рисуването, баща ми ме заведе в ателието на първия ми учител проф. Васил Стоилов. Бях на петнадесет. Професорът сложи чушка и ябълка на масата, взе лист и четка и ми показа как се работи. Първият урок бе как се държи четката. Добрият даскал ще те накара да заобичаш професията. Няма да те обезсърчи. Талант обаче не може да ти налее никой. Той е вътре в теб. Умните казват, че няма нищо по-хубаво на този свят от това да направиш една душа по-малко тъжна. Аз се опитвам да го постигна с моите цветове и картини.