Татарска плячка на Калиакра спасена от българските археолози

Доц.д-р Бони Петрунова,
директор на НИМ

Рано сутринта на 17 август 2018 г. в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в., археолози откриха малко глинено гърне, в което е трезорирано богато съкровище. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато.
Находката е открита по време на редовни археологически разкопки, които се провеждат за петнадесета поредна година в крепостта Калиакра. През 2018 г. те се финансират от Министерството на културата на България, община Каварна и Националния исторически музей (НИМ). Като ръководител на екипа се радвам на широкото участие на археолози - от НИМ, Националния археологически институт с музей при БАН, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от НБУ и Шуменския университет.
Откритото през 2018 г. съкровище съдържа изключително ценни монети. От направения първоначален преглед на една малка част се констатира, че то включва не само сребърни османски монети, а и много български. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) заемат приблизително 60% от количеството. Основно принадлежат на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402) и малка част - на неговия предшественик Мурад I (1362- 1389).
Всички скъпоценности са били укрити в края на ХІV в., по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тези събития е описано в една от хрониките от това време, в която е отбелязано, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие. През 1401 г. татарите на Актав, който е бил известен като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и др. Възможно е един от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище. Очевидно той ги е заграбил от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена. В същата сграда, при проучванията през 2014-2017 г. бяха намерени част от сребърен обков от църковна книга, катарама за колан от бял нефрит, както и колективна находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на Баязид І Йълдъръм (1389-1402).
Самата сграда е построена непосредствено върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от ХІV в. В един от гробовете през 2014 г. бяха намерени три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при управлението на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). В годините назад, през които полуостровът е проучван, изследователите са имали късмет да попаднат на още две значително по-малки съкровища, чиито състав кореспондира с откритото преди дни. Първото включва 60 акчета на Баязид, открити разпилени върху пода на опожарено жилище. Второто се състои от 80 акчета също от времето на Баязид и един сръбски грош, но в малката каничка, в която е укрито, има 2 чифта златни и няколко единични обици и други дребни накити.
Изключително приятна изненада поднесе на екипа, открил съкровището на Калиакра, втората по големина група монети, която е съставена от български сребърни аспри, отсечени от Цар Иван Александър (1331-1371). Те попълват около 25% от проверената част. Монетите са запазени добре, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване. При съкровището "Татарска плячка", откриваме най-малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел, които достигат до 0,6/0,5 г. Кризата във Второто българско царство се е усещала най-добре по техните разменни единици. Лично за нас като учени тези данни са много ценни. В находката присъстват монети, отсичани след смъртта на Цар Иван Александър, и то извън Търново.   
Друг интересен факт, който ни предостави тази извадка, е наличието на макар и малко екземпляри на видинския управляващ Йоан Срацимир. Монетите са общо 9, при тях се наблюдава този инфлационен ефект от намаляване на диаметъра и грамажа. Tова е добър пример как самите български монети участват в един общ поток и какви са взаимодействията между тях в големите търговски центрове като Kалиакра, обслужващи стотици търговски сделки.
Разбира се, неизменно в този тип големи съкровища, откривани по крайбрежието, е логично да има парични знаци на Византийската империя. Представени са 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети. Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че биват трудно идентифицирани. Тези, които са разчетени, са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III. Открити са и 8 златни венециански монети. Наричани "зечино д'оро", те тежат 3,5 г и са с изключително висококачествено злато от 23,5 карата. Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354). След като окончателно спира отсичането на златни емисии, Византийският Константинопол преминава към сребърен стандарт. Най-едрият номинал става половин сребърен хиперперон - едра сребърна монета, наричана от нас "ставратон" и неговите малки нуминали. Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри.
Разбира се, присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска, но те са неизменен пълнеж към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят.
В този малък съд са събрани множество златни и сребърни монети и предмети. Съкровището се откроява със своя блясък, но покорява и с количество, и с многообразието от информация, която може да предостави за науката.