Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Септември 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Светът е малък

Фалшиви шопски напеви

Николай Коев

31. Август 2018 , брой: 169   670   0



    Дълго размишлявах дали си струва да се реагира на пълна глупост. В крайна сметка публикация в един вестник може спокойно да е случайно хрумване на слънчасал журналист в жаркото лято. Но дали наистина е така? В крайна сметка реших да кажа своята дума, защото за 15-годишното ми пребиваване в Сърбия и страните от разпадналата се Югославска федерация като кореспондент на БТА съм разбрал поне, че много рядко има случайни публикации при комшиите на запад от нас. Особено, когато става въпрос за реанимиране на безумни, неверни и, казвам го с болка, недобронамерени тези. Та тъжният повод е изцепването на белградския вестник "Телеграф", че "всичко шопско е сръбско". Потвърждение за това бълнуване било, че цялото население до Кюстендил, Самоков, по Искърското дефиле в България, пък и в Кратово, Враня, Ниш и Пирот били шопи, т.е. сърби.
    Спирам дотук, защото не си струва да ви занимавам с глупости, които бяха сътворени в юголабораторията за антибългаризъм, част от която бе и изфабрикуваният злостен македонизъм. Всичко това обаче бе продукт на едно друго време, на принципно друга геополитическа конструкция, в която бившата югославска федерация имаше съвсем друга роля, вменена й по волята на великите сили след края на справедливата борба и победа над хитлерофашизма. Защо, питам се, точно сега един от четените сръбски вестници вади от торбата с лъжите най-баятата от тях? Та нима България по какъвто и да е начин е демонстрирала недобронамереност към Сърбия, обиждала е своите съседи, ровила се е тенденциозно из историята и внушавала реваншизъм за несправедливо отнетите ни земи? А има много какво да се напише и каже. И за репресиите в Западните покрайнини, за изпепелените също за българщина в Македония хиляди човешки души, за изгнилите наши сънародници в скопския затвор "Идризово" и адриатическия лагер "Голи оток".
Но ще спра дотук. Не поради липса на още много доказани исторически истини и аргументи. А защото нашите сръбски приятели не заслужават и тази поредна доза дезинформация с изразен елемент и на омраза. Та нима бяха малко трагедиите на територията на бившата югофедерация - войните при разпада, братоубийственото клане в Босна и Херцеговина? Или несправедливите бомбардировки на НАТО срещу тогавашната СР Югославия по време на Косовската криза, когато българският народ масово подкрепяше своите братя славяни, както и по време на всички трагични и сложни превратности на времето от края на миналия и началото на сегашния век?
Големият въпрос, който определено бие на очи, е защо точно сега един белградски вестник си позволява дезинформационния ход с измисления "шоплук", където хората били със "сръбско самосъзнание" и говорели на "призренско-тимошки диалект", който бил част от сръбския език? Все ми се иска тази глупост да е резултат на ваканционна липса на интересни вестникарски теми, сътворена от некомпетентен полузадрямал пред компютъра колега. Не мога да изключа обаче момента, в който се появява тази фалшива статия, пълна с неверни "новини". На всички е пределно ясно например, че Сърбия е в твърде деликатна фаза в преговорите с непризнаваното от нея Косово. По всичко изглежда, че Белград и Прищина обмислят, според лансираната терминология, "демаркация на граници", "корекция" на същите, пък и размяна на територии. Колкото и да твърдят, че това няма да се случи на етнически принцип, то целта е именно такава - албанците да се разграничат от сърбите и обратно, за да настане хипотетичен мир и се открие пътят и пред Белград, и Прищина към ЕС. Този протичащ процес, не без менторството на заинтересовани световни играчи, протича трудно. В самата Сърбия има сериозна съпротива, включително и на влиятелната православна църква, за каквито и да е договорености за промяна на границите и отстъпване на територия. В тази обстановка по стародавна югославска традиция Белград използва известния прийом с отвличане на вниманието в друга посока, която задължително трябва да опъне и без друго много чувствителната патриотична струна на западните ни комшии. И тъй като в Македония ври и кипи около предстоящия референдум за името й, е по-трудно да се пласира дезинформация, то за целта се използва наша милост и вади превтасал уж аргумент по никое време, обвит в патриотична опаковка. С една дума - виждате ли как отвсякъде ни крадат територия и застрашават нашия суверинитет? Затова трябва да бъдем единни и посрещнем предизвикателствата, пред които неизбежно ще се изправим с Косово.
Та този маньовър, си мисля, се играе в момента в Белград. Надявам се силно без внушение отвън с по-глобални намерения. Ако пък не е така, а случайна журналистическа изцепка, в което не вярвам, още по-добре. Във всеки случай аз си оставам твърд привърженик на членството на Сърбия в Евросъюза. Защото това е държава с доказан капацитет и образован народ, независимо от катастрофалните събития в новата си история не само по нейна вина. Защото в общността, към която ние вече принадлежим, е хубаво да имаш още приятели, при това близки във всяко отношение непосредствени съседи, пък и православни християни. 

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"