Пълна катастрофа с чуждите инвестиции в България

Какво се случва с чуждите инвестиции в страната? Въпрос, прекалено неприятен за властта, която иначе на спира да се хвали колко добри са условията за правене на бизнес в страната. Отговорът обаче е доста нелицеприятен и той е - пълна катастрофа на чуждите инвестиции. В последните години те драстично намаляха, а за десетгодишния период от 2007 г. до края на 2017 г. сривът е с над 15 млрд. евро.

Какво показват сметките?

През 2007 г. чуждите капиталовложения в страната са били 17 млрд. и 704 млн. лв., а за миналата година - едва 1 млрд. и 858 млн. лв. Данните са от НСИ и бяха представени през миналата седмица от Българската стопанска камара (БСК). Въобще по темата с инвестициите има много, ама много тревожни данни и изводи.
В сравнение само с първото полугодие на миналата година до юни тази година има около 50 на сто спад на преките чужди инвестиции (ПЧИ). За този период на миналата година те са били 953 млн. лв., а през сегашния са спаднали драстично на 481 млн. лв. През годините делът на чуждите инвестиции постепенно спада, като за миналата година те са били 9,8% от всички направени вложения в страната, които възлизат на 18 млрд. и 947 млн. лв. Проста сметка показва, че вложенията на родните инвеститори за миналата година пък са 17 млрд. и 89 хил. лв.
Чуждите инвестиции са индикатор за това добра ли е бизнес средата в страната и доколко подпомага инвеститорите. Както и какво е влиянието й върху икономическия растеж. Според зам.-председателят на БСК Камен Колев

страната ни е декапитализирана

и с недостатъчен икономически растеж. Значи България има нужда от ПЧИ. Те обаче са паднали дотолкова, че не влияят на БВП. Освен това данните показват, че малкото останали чуждестранни инвестиции са за разширяване на вече съществуващи бизнеси в България, докато по-ценните, чисто нови т.нар. инвестиции на зелено се броят на пръсти.
Според експертите добро ниво на ПЧИ е, когато те държат дял от 10% от БВП. И не е добре да бъдат повече от 10 на сто, защото биха потискали местното производство и прекалено много биха го конкурирали. Никак не е добре обаче те да бъдат под този дял от 10%, за да имат положително въздействие върху икономиката. Ако се пренесе това изискване в българските условия, това означава, че за да са 10 на сто от БВП, като сума чуждите инвестиции трябва да са около 10 млрд. лв. на година. У нас обаче те са доста далеч от това ниво.
През последните години те са на ниво от около 2 млрд. лв., което означава по-малко от 2% от БВП. За тази година обаче падат още повече - с 50 на сто за първите 6 месеца в сравнение с първото полугодие на миналата година. Тази разлика е много смущаваща.
Само една пета от чуждите вложения са в преработващата промишленост, в индустрията. Запазва се висок делът на инвестиции в не толкова полезни сектори като търговията, банковите услуги, застраховките, недвижимите имоти. Това е така, защото те подобряват бизнес средата, но не са от първостепенна важност за икономиката.
Най-големият чужд инвеститор се оказват    

българските емигранти

През 2017 г. например изпратените в страната средства от работещите в чужбина български граждани надхвърлят преките чуждестранни инвестиции. Те са 2 млрд. и 254 млн. лв., докато чуждите инвестиции са 1 млрд. и 858 млн. лв. И това е само сумата, която БНБ отчита от преводите над 2000 лева. Внесените в страната по-малки суми и парите в брой нито една институция не отчита, което означава, че реалната сума на постъпващите в страната емигрантски пари никой не знае каква е, а тя е много по-голяма от тези 2 млрд. и 254 млн. лв. Къде обаче отиват тези пари? Най-вече за потребление и само малка част са за инвестиции, затова нямат дългосрочен ефект върху българската икономика и растежа й.
Къде се позиционираме в сравнение с другите страни от региона. По-напред сме от Румъния в привличането на ПЧИ като дял от БВП. Тази разлика е била обаче много по-голяма в предишните години. Многократно сме изпреварвали Румъния. Например през 2007 г. делът на чуждите вложения спрямо БВП на страната ни е бил над 31%, докато румънците са държали 5,7%. През 2017 г. при нас делът на ПЧИ вече се стопява на 2,9%, докато в Румъния той е 2,3%. Предимството ни пред Румъния вече е незначително.
Изключително сериозно обаче изоставаме от Хърватия и дори от Сърбия, която не е член на ЕС. Причината е, че те имат активна и очевидно ефективна политика по привличане на чужди инвестиции. Особено Сърбия, която

"примамва" огромни чужди вложения

Така се оказва, че ако има инвеститор, който си търси място в региона, той отива в Сърбия. За миналата година те са привлекли инвестиции, които са близо 7 на сто от БВП на страната.
Кои са факторите, които пречат на чуждите инвестиции у нас? Това, според експертите, са корупцията, бавната съдебна система, бюрокрацията и липсата на квалифицирани кадри. Вече е напълно ясно, че плоският данък не е стимул за чуждите инвеститори. Доскоро имахме конкурентно предимство по отношение на качествената работна ръка, но сега и това предимство е под въпрос, защото работници не достигат, обясниха от БСК. Липсата на квалифицирана работна ръка е обаче само един от факторите. Другите са лошата инфраструктура, бавното и скъпо свързване към мрежовите оператори. Като негативен фактор, отблъскващ инвестиции, експертите посочват липсата на електронно правителство.
Като пресен лош пример се дават и проблемите с Търговския регистър през август. Отблъсква ги и бавният процес за обявяване на фалит. Средната продължителност за фалит у нас е 3 години и половина. А през този период активите остават замразени. В страната ни има висока междуфирмена задлъжнялост. Задълженията на всички фирми от нефинансовия сектор надхвърля 180 млрд. лв.

Междуфирмената задлъжнялост

е около 105 млрд. лв. Проблемът не е толкова в общата корпоративна задлъжнялост, а че голяма част от тази задлъжнялост е просрочена, коментира Колев.
Следващият негативен фактор за инвеститорите е правораздаването, което е много бавно. Проблемите с бизнес средата също носят много негативи. У нас съществува цял набор от незаконни режими, които пречат на инвестициите. Постоянната промяна на нормативните актове също не подпомага инвестирането, напротив - пречи му. Според експертите държавата с недалновидните си регламенти бюрократизира бизнеса. А предприемачите не искат да бъдат чиновници. Много често чуждестранните инвеститори се оплакват от некоректно участие и провеждане на обществените поръчки. Концесиите, въпреки че са важен инструмент за привличане на чужди инвестиции в редица сектори, са натоварени с много негативи. Няма уеднаквен подход, когато се инвестира в страната.
Какво е нивото на българските инвестиции зад граница? То се запазва на едно горе-долу постоянно ниво от около 500 млн. лв. годишно, докато чуждите у нас драстично спадат. Тук експертите изтъкват следния парадокс - при спад на чуждите инвестиции все пак има някакъв растеж на икономиката. Чуждите вложения са в такъв обем, че не оказват особено влияние върху растежа. Какво обаче движи икономиката? Според експертите това са еврофондовете и обществените поръчки. Съотношението между ПЧИ и местни инвестиции в страната е обратнопропроционално. Докато преди 10 години чуждите вложения са съставлявали над 95 на сто от всички направени инвестиции в страната, сега този дял се покрива от вложенията на българския бизнес. Като дял от БВП това изглежда така. През 2007 г. чуждите вложения у нас са били близо 28% от БВП, а родните - 0,4 на сто. През 2017 г. чуждите вложения са са стопили до 1,9% от БВП, а родните са 17,3 на сто.
Какво можем да обобщим след всички тези цифри? Представените от БСК данни

удрят два много шумни шамара на управляващите

Единият - огромният спад на чуждите инвестиции в страната. Той е дотолкова голям, че отдавна е паднал под здравословните 10% от БВП, буквално се е сринал на под 2 на сто. И вторият - най-големият инвеститор в страната са емигрантите. Да се смеем ли, да плачем ли? Въпросът е дали властта ще си вземе поука от тези изводи и ще направи условията за правене на бизнес в страната поне по-поносими, след като в страната има създадена и Българска агенция за инвестиции, чиято работа е пряко да комуникира и активно да привлича чужди вложения.
Улесненията за големите инвеститори са под формата на сертификати за ускорено административно обслужване. Досега у нас има издадени 247 такива сертификата от държавата. Нека министърът на икономиката Емил Караниколов каже обаче колко от тези намерения за инвестиции са изпълнени. Защото повече от тях остават само на хартия. И тук изпъква другият важен проблем, че е крайно време да се обърне внимание на малките инвеститори. Защото те много по-трудно се борят с тромавата администрация и корупцията.


Таблици: БСК