Никое дете няма вина

Под това заглавие през декември 2003 г. известният журналист Крум Василев припомни, че на 20 декември 1943 г. край с. Ястребино изверги фашисти, служещи на малкия тогава цар Симеон Втори, разстрелват седем деца негови връстници. И попита действащия през 2003 г. премиер Сакскобургготски дали е спрял поне веднъж при паметника на тези деца по пътя София-Варна? Дали е свалил шапка, дали е сложил цвете.
Сетих се за тази публикация сега, когато Симеон Сакскобургготски се ожали, че държавата не му върнала в собственост двореца Врана и че по този начин го лишавала от родина и го тласкала да стане пак емигрант. Интересно дали той включва в понятието "родина" и онзи паметник на пътя София-Варна? Дали включва стотиците български деца, от които най-малкото няма и две годинки, станали жертви на фашизма у нас? Навярно не. Но тъкмо паметта за тях и призивът към всички българи никога повече деца да не стават жертва на политиката на възрастните родиха инициативата на ДУМА в централната част на София да се изгради паметник на децата, загинали в онези години. Инициативата ни продължава за всички хора, без разлика на политическите им пристрастия, за които понятието Родина включва мечтата деца никога да не се изправят пред смъртта и никога над тях да не надвисва жестоката сянка на зверствата.

За осъществяване на инициативата
БАНКОВА СМЕТКА
Банка ДСК
IBAN: BG49STSA93000025181669
BIC: STSABGSF
(Христо Георгиев, паметник на загиналите деца)

В последния месец инициативата бе подкрепена от: Георги Богданов (100 лв.), Стоян Георгиев (100), Георги Пирински (1000), Районен съвет на БСП "Красна Поляна" (607), Филип Кутин (50), Вера Aлександрова (40), Сдружение футболен клуб "Чавдар" (50), Диана Стайкова (750), Дора Лишкова (100), Янка Маринова (292.50), Петко Нелов - Врачански инициативен комитет (460 лв. - Росица Петкова, Спаска Тодорова, Петър Геров, Николай Михайлов, Ангел Симеонов, Цвети Милчева, Тони Иванова, Васил Вълков, Влъчко Марински).


Горещо приветстваме идеята!

Горещо приветстваме инициативата за изграждане на мемориал на децта, загинали по време на антифашистката съпротива през 1923 - 1944 г. След като разбрахме за нея, създадохме организация и всеки според възможностите си се включи с дарение. Така събраните 750 лв. ги преведохме по сметката. Даряваха не само членове и симпатизанти на БСП, БАС и ПБК, но и хора, които искат историята да се помни такава, каквато е, да няма никога повече загинали деца.
Отново дари пари и Гена Събева, която бе една от първите изпратили пари с писмо преди публикуването на банковата сметка.
Резултатите ще ги оповестим на Девети септември 2018 г. на Братската могила в центъра на Калофер, като сме решили тази година и литературната част да е свързана със загиналите деца. От Калофер нямаме загинали деца, но загиналите партизани и ятаци са оставили малки деца, които са расли без бащи.
Вярваме в правилността на идеята, в избора на място и скулптор, вярваме в желанието на българина да дарява за достойна кауза и не се съмняваме, че идеята ще бъде реализирана в най-близко време.
Другарски поздрав от ГО на БСП - гр. Калофер, която тази година ще отбележи 110 години от основаването си.
Председател на ГО на БСП-Калофер
Диана Стайкова 


Фашисти убиват на сватбата й 16-годишно момиче
Завинаги девойки и юноши, ненавлезли в своята зрялост, ще останат:
 
Иван Атанасов Бандаков-Кочо, на 16 години, най-малкият партизанин чепинец, загинал в сражение броени дни преди 9 септември 1944 г. Пак дни преди същата дата след сражение намира смъртта си Костадин Иванов Запрянов-Горчо, 16-годишен младеж от с. Бодрово, Хасковско. Същата година в сражение загиват и връстниците им Марин Трифонов Попов от с. Правище, Пловдивско, и Иван Стефанов Василев-Огнян от търговищкото село Присойна - партизанин от Тузлушката чета на Омуртагския отряд.

Детелина Мирчева Минчева-Саня от пазарджишкото с. Черногорово, остава завинаги 15 годишна. Тя е била партизанка от чета "Кочо Честименски" на отряд "Ангел Кънчев" и е известна в партизанския летопис като "Момичето с отрязаните плитки".

На 19 май 1944 г. заловена, ранена и убита е 16-годишната Цветана Живкова Велева-Лиляна от Перник. На 20 май 1944 г. без съд и присъда е разстрелян 17-годишният ятак от Сливен Стефко Иванов Крайчев. Разстрелян без съд и присъда през 1944 г. е и 16-годишният младеж от Копривщица Иван Динчов Кривиралчев.

На 27 ноември 1943 г. заловена и убита заедно с баща си Тодор е 14-годишната партизанка   Иванка Тодорова Пашкулова-Роза от с. Старо Железаре, Пловдивско. От същото село без съд и присъда са разстреляни и 17-годишните Никола Делчев Делевски и Стоян Николов Мусенов. Подобна е съдбата и на Мехмед Юсеинов Юсменов от с. Горско Сливово, Ловешко. Убит е на 17 г. заедно с баща си Юсеин и брат си Ибрахим.

На 7 март 1944 г. заловен в сражение и разстрелян е 17-годишният батачански партизанин Любен Петров Ганчев-Райчо.

На 6 юли 1944 г. убита на сватбата си е  Тодорка Истратиева на 16 години от с. Расник Брезнишко. Била е булка на партизански брат.

На 8 август 1944 г. е убит с щикове 17-годишният ятак от Разлог Иван Николов Рачев.
(Из изследването "Деца ли бяха или терористи", в. "Марица", 12 май 2015 г.).


Паметник на загиналите деца от атомната бомба в Хирошима - Япония


Инициативен комитет:
Анжел Вагенщайн (сценарист и писател), Велислава Дърева (журналист), Велиана Христова (журналист, д-р по филология), Христо Георгиев (журналист, издател), акад. Светлин Русев (художник), проф. Валентин Старчев (скулптор), Иво Хаджимишев (художник фотограф), ген. Ангел Марин (вицепрезидент, 2002-2012), ген. Георги Иванов (първи космонавт на България), Лидия Иванова (д-р по философия), проф. Андрей Пантев (историк), проф. Искра Баева (историк), проф. Евгения Калинова (историк), проф. Иван Славов (скулптор).