Новият Девети септември

Хубаво е, че тази година 9 септември се пада в неработен ден. Така ще мога спокойно да отбележа "забранения" празник, да извървя пътя до Паметника на Съветската армия и до Братската могила, за да положа своите цветя на признателност. 
А в мен изплуват цветя от спомени. Разтварям албума и виждам снимката, на която сме с дядо, празнично облечени, пред Братската могила. Аз съм малък, но гордо стоя до него - партизанския командир.
Дядо ми, честен до болка човек, остана до края на живота си верен на комунистическите идеали. Често ми разказваше за партизанското си минало, за годините в нелегалност.
Нямало фашизъм ли? Фашизъм си беше. Цар Борис и правителството - първи приятели на Хитлер. Ами инквизициите? В полицейския участък притискали главата на дядо с менгеме, докато черепът започнел да пука по шевовете, забивали горящи клечки под ноктите, биели го с гумен бич... 
После като партизанин - престрелките с жандармерията, гладът. Героична съпротива, която днес всячески се опитват да омаловажат, а партизаните да изкарат престъпници. В отряда повечето бяха интелигентни момчета, студенти, си спомняше. Една част от тях не бяха комунисти, а просто антифашисти. Да, нападахме мандри, но когато знаехме, че продукцията им отива за фронта, за хитлеристките войници. Пишеше на немски "kase" (кашкавал). Малко оставяхме за себе си, повечето раздавахме на бедните. 
Възторжено посрещнахме Червената армия. След 9 септември близките на загиналите в съпротивата искаха саморазправа с фашистите, ние настоявахме за съд, разказваше той. Да, за Народен съд - същия, който днес се опитват да изкарат незаконен, макар подобни процеси да е имало навсякъде в освободената от фашистите Европа.
Дядо ми живя скромно, не се интересуваше от материални придобивки, не ламтеше за постове. Работеше денонощно, лишаваше семейството от себе си в името на другите. В името на идеала, в който вярваше. Винаги готов да помогне, да услужи, но безкомпромисен към лъжата, към кражбата, към неправдата.
Разбира се, тежко посрещна промените. Деца, деца, вие не сте живели при капитализма, не знаете какво зло е, отекват думите на дядо.
Е, разбрахме го! Огромно социално неравенство и контрасти, алчност и егоизъм, бедност и масово опростачване, робски труд, разпродадена държава. И към всичко това - пълзящ възраждащ се фашизъм.
Оставям своите цветя на паметника. И вярвам, копнежът по свобода, равенство, братство е вечен. Вярвам в новия Девети септември.