Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Септември 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Светът е малък

Съединение на късо

Николай Коев

7. Септември 2018 , брой: 174   989   0



    Наистина светла дата празнуваме на 6 септември. Българите сами и в единение извоюват обединението на своята държава. Правят го безкръвно и с изключителен усет за време и политическа обстановка, но и с отлична организация и пълна готовност за саможертва и с отдаденост на великото дело.
Ще си спестя имената на великите мъже на Съединението. И не за друго, а защото те през тези дни звучат многократно по тържествата във връзка със 133-годишнината от обединението на отечеството. Политически лидери, а и не съвсем, информират с изразен патриотичен апломб върху значимостта на събитието. И това е правилно, но с поглед към миналото, когато българският ни род многократно е доказвал способността си да въстава единен и се бори за държава и достойно съществуване. Затова точно сега и точно днес много от властниците свеждат протоколно глави пред делото на обединението, но в държава, раздирана и по тяхна вина от дълбоки разделителни бразди и дори пропасти.
Дали го разбират поне? Съмнявам се! Тъй като съвестта им е кристално чиста, но защото рядко я употребяват. Та нима някой ще отрече, че в псевдообществото ни съществуват няколко групи - на застршаващо много бедни, някак си приспособяващи се към тъжната реалност, но и използващи пълния хаос и липсата на държавност богаташи. Та делим се на все по-малко на брой образовани и все по-много неуки. Делим се на "демократи" и "комунисти", на патриоти и изменници, на ченгета и потърпевши "репресирани", също ченгета, на близки до управляващите в момента и техни омразни противници, на споделящи европейски ценности и несподелящи същите, на русофили и русофоби и т.н. без край, та до състоянието ни днес. С една дума - пак имаме съединение, но на противоположни полюси, които естествено дават на късо.
    Логично е във времето на късото съединение да прескачат искри и да гори всичко - съвсем случайно и без човешка намеса изпушиха например сгради с историческа и архитектурна стойност в София и Пловдив, само по волята на природата загинаха хора във варненски квартали и не само, независимо от бащинската грижа на държавата да чисти редовно деретата и поддържа канализацията. В пропаст полетя автобус и зачерни седемнадесет семейства единствено заради шофьор, който взел, че се сурнал в дерето, а не си карал по перфектния безопасен път към Своге, при това изграден от наши, т.е. проверени момчета. Недоказани болести по овцете пък загробиха поминъка на много хора от Странджа, а сега наред са крайдунавски села заради все още хипотетична чума по свинете. Ами то в региона покрай българския участък на красиво възпятата от Щраус европейската река от години върлува такава чума на бедността, че сега остава и свинете за домашно ползване да затрият евросолидарно. Добре че нашенци предвидливо стерилизираха свинското в буркани, за да се спасят от погрома в ежедневната борба, а по времето на ГЕРБ и направо озъбен до свирепост живот.
Този списък с трагедии може да бъде продължен безкрайно. И никакви оставки, демонстративна демагогия и загриженост, опити за прехвърляне на отговорност върху друг, могат да заличат управленската катастрофа. Защото, когато се пъчиш с по същество протоколната си функция на европредседател, то поне можеш да прихванеш нещичко и от далеч по-голямата загриженост на всички останали държави от Евросъюза за своите граждани. А не да оставиш поданиците си с едни от най-ниските пенсии далеч не само в Европа, с повече от мизерни заплати и при това с единствена възможност за съществуване в среда на драстична корупция с първоизточник държавното управление, безнаказана престъпност, морална разруха до оскотяване и масово обезверяване на хората за по-добра перспектива.
На всичко отгоре, което също е част от процъфтяването на управленските ценности днес, ни омайват пак с номера от селски вечеринки. Отново органите, които денонощно бдят за нашата сигурност и спокойствие, естествено по налог отгоре, в точния момент демонстрират активност и ловят по-едри риби от т.нар. бизнес. Така ни пускат по пързалката и вкарват в размисъл - дали днес да посегна към онази бутилка от Карнобат, или да си налея една Пещерска, например? То може и с домашнярка да се забрави всичко и всеки в родния политически пейзаж, та дори и повишената драстично гражданска отговорност за автомобилите, подготвяната поредна глупост за ново изчисление на данъците за автомобилите, очакваното ново поскъпване на парното и почти на всичко, което изпразва и без друго продънения от безотговорна политика джоб на българина.
Очевидно в държавата на късото съединение, казвам го с тъга в деня на големия Ден на истинското ни държавно Съединение, придобива истински смисъл една уж шегаджийска мисъл на комшиите ни на Запад от нас. Та в характерния си симпатично вулгарен стил те казват: "Плати, па клати". Е, ние все си плащаме за всичко, а насреща- нищо.
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"