29 Март 2024петък15:52 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Проф. Ганчо Ганчев:

Искат да обложат по-бедните с по-висок данък

Нарастването на заплатите ще задържи хората у нас, ще привлече и емигрантите обратно в България, казва известният макроикономист

/ брой: 175

автор:Мая Йовановска

visibility 1892

Проф. д-р Ганчо Ганчев е роден през 1953 г. Завършил е международни икономически отношения в Москва. Специализирал е във Франция, САЩ, Великобритания и Германия. Бил е председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие. Преподава в Стопанския факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски".

"Бюрокрацията, корупцията, непрозрачността на политиките отблъскват чуждите инвеститори"

- Проф. Ганчев, чуха се доста прогнози за възможна нова световна финансова криза. Готова ли е нашата икономика за подобно нещо?
- Има редица признаци, основно в САЩ, както и в някои развиващи се пазари. Кризата в Съединените щати се дължи на някои проблеми, свързани с т.нар. структура на лихвените проценти. По принцип лихвите по по-краткосрочните заеми или ценни книжа трябва да бъдат по-ниски, по-дългосрочните - по-високи. А когато тези лихви се изравнят, са възможни кризисни явления на финансовите пазари. Смята се, че има и известно прегряване на американската икономика. От друга страна, санкциите, които САЩ наложиха на Турция, доведоха до цялостна нестабилност. Което също говори за възможна криза. Оказа се, че и китайската икономика също е уязвима. Има признаци за възможна криза от различни части на глобалната икономика.
- Как можем да се предпазим и необходимо ли е държавата да обърне внимание на подобни сигнали?
- Разбира се, че трябва. Проблемът е, че сме във валутен борд, който не дава възможност за гъвкава фискална и монетарна политика. Заради това почти не съществуват възможности да реагираме с традиционните методи на макроикономическата политика. По тази причина след предшестващата финансова криза (2007-2009 г.) прибалтийските държави, които бяха във валутен борд, прикрепен към еврото, побързаха да влязат в еврозоната, за да бъдат частично гарантирани. Другият вариант е с автономна парично-кредитна политика, каквато имат практически всички държави в ЕС с изключение на България. Но преходът към автономна политика е сложен, изисква координация с ЕЦБ, ЕК и т.н., няма как да бъде направен бързо.
- Необходим ли е задълбочен анализ или план за приемане на еврото?
- Един от зам.-председателите на хърватската централна банка представи подробен анализ как би се отразило еврото на страната им, какви политики трябва да се провеждат и т.н. И у нас е необходим такъв документ - или от БНБ, или от правителството, който на базата на сериозни изследвания да покаже как ще се отрази на българската икономика влизането в еврозоната. Такъв анализ няма, което е голяма грешка.
- БСК изнесе данни, които показват пълен срив на чуждите инвестиции у нас - с над 15 млрд. лв. за 10 години.
- Това е много притеснително, защото чуждите инвестиции са свързани с технологичното развитие, с технологичния трансфер, с нарастването на производителността на труда - все фактори, които са от фундаментална важност за българската икономика. Очевидно е, че се нуждаем от нова политика в областта на чуждите инвестиции. Която да се изрази в конкретна работа за привличането на чужди стратегически инвеститори във високотехнологичните отрасли. Явно е, че не се работи добре в тази сфера, тъй като това е свързано с цялостно технологично изоставане на България.
- Кой са основните причини, които карат инвеститорите да заобикалят страната ни?
- Очевидно не е данъчното облагане. Заобикалянето не е свързано и с макроикономическа нестабилност. Задлъжнялостта на частния сектор е малко по-голяма от нормалната, но няма екстремни стойности. Всичко се свежда до общия климат, свързан със стабилността на законодателството, прозрачността на политиките, корупцията. Очевидно това са факторите, които отблъскват особено стратегическите инвеститори от високотехнологичната сфера. Бюрокрацията, корупцията, непрозрачността на политиките отблъскват чуждите инвеститори.
- От дългосрочните стратегии на управляващите е ясно, че не отстъпват от плоския данък. Необходима ли е промяна?
- Привърженик съм на прогресивното облагане. Освен различни икономически съображения, много важни са и тези, свързани със справедливото разпределение на данъчното бреме върху различните слоеве от населението. Облагането, което се прилага у нас, е уникално - няма друга страна в ЕС с плоско облагане без необлагаем минимум. Това има изключително негативно отражение върху пазара на труда. Ако български работник дори с ниска квалификация отиде да работи в друга европейска страна, там заплатата му няма да бъде обложена, защото минималните доходи не се облагат. Ако остане тук, освен че заплатата му е по-ниска, тя ще бъде обложена и с допълнителен данък. Плоският данък изтласква дори неквалифицираните работници. Да не говорим за висококвалифицираните. Българският бизнес започна да усеща, че не достигат и неквалифицирани работници, а това се дължи до голяма степен и на плоското облагане. Този данък става все по-неадекватен.
- Появи се проект за ново облагане на превозните средства.
- Искат да наложат по-големи данъци върху по-старите автомобили. Но кои са хората с такива коли? Това са най-бедните, които не могат да си позволят скъп нов автомобил. Това вече не е плоско облагане, а направо регресивно - по-бедните ще бъдат обложени с по-високи данъци. Което в съчетание с плоското облагане ще създаде сериозни социални проблеми. Необходимо е да преминем към прогресивно облагане, за да се освободят относително хората с много ниски доходи. Ако не бъде променен цялостният замисъл на данъчната система, ще имаме сериозни социални проблеми.
- Казахте, че ниските възнаграждения гонят и неквалифицираните работници от страната. БАН препоръча ускорено повишаване на заплатите, което предизвика гнева на бизнеса.
- Българският бизнес действително има негативно отношение към тази тема. Нуждаем се от сериозно проучване. Изследвания, които правим в момента, показват много по-сложна картина. Ако нарасне производителността на труда, ще се подпомогне и нарастването на работната заплата. Но е вярно и това, че ако вдигнете заплата, тя има обратно отражение върху производителността. Това се обяснява с факта, че у нас заплатите са много ниски. Фирми, които дават по-високи заплати, почти сигурно си гарантират и по-бързо нарастване на производителността. Бизнесът напразно се безпокои чак толкова много.
Нарастването на заплащането в България е позитивен процес. В последните години по данни на МВФ заплатите у нас нарастват средно на година между 6-9%, стигат и до 10%, и това не се е отразило негативно върху икономиката. Напротив. На този етап по-бързото нарастване на заплатата е механизъм, който разширява пазара, способства за повишаване на производителността на труда, забавя и изтичането на работна сила от страната. От друга страна, нарастването на реалните работни заплати води до приток на хора към България. Повишаване на заплатите от около 10% годишно се отразява като цяло положително върху икономиката.
- Ако искаме да задържим хората тук, а и да започнат емигрантите да се връщат, един от лостовете е заплатите да се повишават.
- Да.
- Властта обаче смята, че ще реши проблема с недостига на работници, като улесни условията за "внос" от държави, в които заплащането е още по-ниско.
- Тези работници обаче могат да избират между България и другите страни. Ако нашите заплати изостават в сравнение с другите европейски страни, работниците няма да дойдат при нас. Имам предвид и недостига на квалифицирана работна ръка в целия ЕС. Очевидно не можем да привлечем работници отвън чрез ниски заплати. А фактът, че у нас се налага данък и върху най-ниското заплащане, ни прави още по-неконкурентоспособни.
- Появиха се прогнози за занижаване на ръста на БВП.
- Има известно занижаване. То се дължи на недостатъчните чужди инвестиции, а те са двигател на производството и растежа.
- Какви са посоките, в които трябва да се работи, за да се превърнем от износител основно на ресурси в икономика с висока добавена стойност? Прави ли се нещо в тази посока?
- На думи се прави, но на практика не виждам такава политика. Основният начин поне на този етап е да привлечем чужди инвестиции във високотехнологичните отрасли. В това сериозно изоставаме. Както и в политиката в научните изследвания и образованието. Беше обърнато някакво внимание върху началното и средното образование, но нищо не се прави за висшето. Не е достатъчно само да се дават повече пари в областта на инженерните науки, математиката и информатиката. Всички специалности трябва да се информатизират, особено в областта на икономиката. Необходими са допълнителни ресурси, стимули за висшето образование. За повишаване на неговото качество, за заплащането на преподавателите, защото то стана по-ниско от това в училищата. Има пренебрегване на висшето образование.
Нашите стратези в областта на висшето образование не усещат, че във всички западни страни има скрито субсидиране на висшето образование по линия на благоприятно кредитиране на студентите. Затова за българските младежи е много по-изгодно да следват в чужбина, отколкото в България.

 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ