Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Септември 2018 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Глобус

Ще се изправи ли лявото в Германия?

Новото движение на Сара Вагенкнехт си поставя амбициозни цели и вече предизвиква разгорещени спорове

Георги Христов

11. Септември 2018 , брой: 176   149   0
Снимка БГНЕС
Сара Вагенкнехт при представянето на новата формация на 4 септември.
Времето ще покаже дали тя ще се превърне в личната й партия и дали ще постигне заявената промяна в германската политика

Когато говорим за Германия в момента, в съзнанието на повечето хора изникват най-вече две имена – Меркел и Кемниц. Тази антагонистична двойка е символ на разделението в немското общество. От едната страна, са хората на върха, символизирани и илюстрирани от канцлера, от другата, са хората на улицата, обикновените, редовите германци. Или поне така изглежда на пръв поглед.
Но реалността никога не е толкова черно-бяла. Нито сред управляващите в Германия има единодушие по мигрантския въпрос, станал причина за Кемниц, нито по улиците на малкия провинциален град от бившето ГДР хората са еднородни. Културната и идеологическата война, която в момента се води между представителите на либералната и консервативната традиция не само в рамките на федералната република, има обаче съвсем реални основания. И е нормално недоволството да избухва най-силно там, където бедността и несигурността вече са направили хората враждебни както към имигрантите, така и към управляващите. Събитията в Кемниц станаха причина немското общество да се сети за забравената Източна Германия – която така и не успя да се възползва от обединението и където заплатите и условията на живот не само не се доближават до тези в западната част, а продължават да изостават. Липсата на каквато и да е загриженост от страна на федералното правителство с оправданието за „фискална дисциплина“, съчетана с политика на „отворени врати“ за имигранти, е бомба със закъснител, която тик-така от много години в Германия и роди партия със съмнителни достойнства като „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Ако има някой изненадан от Кемниц (а положението е такова и на много други места), то той очевидно е бил доста откъснат от реалността. Зад блясъка на най-силната европейска икономика се крият и доста нелицеприятни обстоятелства.
В тази ситуация на практика в последните години политическата борба се води основно от десните на Меркел и „по-десните“ като АзГ. Левите на практика отсъстват от дебата благодарение на обезличаването, което Германската социалдемократическа партия си наложи самоволно като партньор на Големите коалиции на Меркел. Това обезличаване започна от времето на Шрьодер и сега стига до стрясксащи нива, а партията е на път да бъде изпреварена като втора политически сила от АзГ. Този процес роди също така „Левицата“ (”Die Linke”), създадена от недоволни леви политици и най-вече Оскар Лафонтен.

Сара Вагенкнехт – новото лице на немското ляво

Именно от Левицата се роди и Сара Вагенкнехт, може би най-популярният ляв политик в Германия в момента. Като председател на парламентарната група на партията Вагенкнехт нееднократно е атакувала Меркел и дясното управление по най-различни въпроси – от икономическата политика, която увеличава неравенството и бедността в Германия въпреки отличните макроикономически показатели през отношенията с Русия, Иран (самата Вагенкнехт е с ирански корени) и други непослушни държави до проблемите с миграцията и възхода на крайнодесните сили. Всичко това я направи по-популярна от партията като цяло и едно от водещите лица на лявото в Германия. Самото ляво обаче е разделено – различни негови разклонения откриваме в ГСДП, Левицата и дори Зелените. И макар на местно и регионално ниво сътрудничеството между тези три основни формации да дават резултат и на места да има „червено-червено-зелено“ управление, когато стане дума за Бундестага и федералното правителство, нещата стоят точно по обратния начин. Това гарантира хегемонията на Християндемократичния съюз и персонално на канцлера Меркел вече повече от десетилетие.
В самата левица Вагенкнехт също не е безспорен лидер. Там също се наблюдава разделение на по-либерално и по-консервативно крило. И отново ябълката на раздора най-често е миграционната политика. След като Меркел отвори широко вратите за потока от бежанци от Близкия изток и Африка, Вагенкнехт бе една от малкото хора вляво, които започнаха да говорят за „граници на капацитета“ за прием на хора и „граници в готовността на населението да приеме новодошли сред себе си“. Тази й позиция бе често тълкувана като отстъпление от принципите на лявото и като популизъм в опит да бъдат привлечени симпатизантите на вече набиращата популярност АзГ и й създаде множество конфликти както в собствената й партия, така и сред лявата общност в Германия. Въпреки това обаче популярността й не намалява, а напротив. Самата Вагенкнехт смята, че голяма част от гласуващите за АзГ всъщност биха гласували с радост вляво, ако то е наистина ляво и независимо, а не просто легитимация на Меркел и "системата".

Обединително движение – чудесна идея или пълен кошмар

След всички неразбирателства и след като заплахата от нов крайнодесен екстремизъм в Германия вече става съвсем осезаема (да припомним, че в Кемниц дори българи изпитаха гнева на радикалите, тъй като очевидно са били по-тъмни отколкото се очаква от представителите на чистата раса), през това лято Вагенкнехт, заедно със ветерана Лафонтен и различни други фигури от обществения живот в областта на политиката, науката и изкуството, обявиха създаването на ново обединително движение вляво. Неговото име е „Изправи се!“ („Aufstehen!“) и то си поставя за цел да събере различните леви елементи в едно общо цяло, да измести позицията на ГСДП наляво, а крайната цел логично е властта и съставянето на ляв кабинет за управление на страната. Реакциите бяха и продължават да бъдат противоречиви. Неколкократно бе повторено, че целта на движението няма да е създаването на нова партия, но въпреки това подозренията и обвиненията към Вагенкнехт и съмишлениците в това отношение не са малко. В тях има известно основание, тъй като Вагенкнехт е известна с това, че никога не страни от медийното внимание и властовите позиции. Друг сериозен аргумент на критиците на движението е, че макар то да се представя като демократично, всъщност неговата структура е „отгоре надолу“, а не представлява автентично обединение на демоса. Въпреки това обаче по данни на самото движение за около месец над 100 000 са изявили желание да се включат в тази нова неформална организация до момента на официалното й представяне миналата седмица. Идеята получи подкрепа и от много леви политици от ГСДП и левицата. Това обаче са предимно хора, които не са по високите етажи на партийната йерархия.
В същото време през уикенда остра критика дойде от ръководството на левицата. Основното обвинение, макар и отправено индиректно, е, че по този начин вместо обединение ще се постигне допълнително фрагментиране  на левия вот. Бяха изречени и опасения, че целта е да се разцепи левицата. Това бе отречено от “Изправи се” с аргумента, че движението няма да прерасне в партия. И все пак в интервю една от неговите учредителки заяви, че ако движението изпълни целите си, то няма да има нужда да става партия...
Изненадващо, остра критика изрази и председателят на Младежката организация на ГСДП Кевин Кюнерт, станал известен именно с кампанията си срещу поредното участие на социалдемократите в новата Голяма коалиция на Меркел през пролетта и недоволен именно от липсата на достатъчно леви позиции при социалдемократите. В тази връзка издателят и главен редактор на лявото списание "Дер Фрайтаг" Якоб Аугщайн изрази учудване, че един млад политик се държи като дългогодишен партиен функционер.
Ако можем да обобщим - лидерите в германското ляво се чувстват заплашени от новото движение и затова почти никой от тях не намери добри думи за него. Не така стоят нещата по-надолу в партийните редици и сред обикновените, необвързани с партии избиратели.
Проучванията показват, че над 20% от хората изказват симпатии към новото движение. Това, разбира се, не означава, че всички те ще гласуват за него. Доколкото от "Изправи се!" изказват по-консервативна позиция по отношение на миграцията, отколкото повечето други леви, поддръжниците му също имат по-консервативен профил. Прави впечатление, че немалка част от гласуващите за АзГ заявяват положително отношение. В този смисъл дори да има елемент на популизъм в позициите на Вагенкнехт, той изглежда оправдан.
Тепърва предстои да видим каква точно програма ще представи новото движение и дали ще бъде наложена отгоре или ще бъде изработена съвместно с редовите членове. Опит за такова движение направи и бившият гръцки финансов министър Варуфакис, но вече почти никой не се сеща за "Дием 25". Това е реална опасност и пред Вагенкнехт. От друга страна, ако наистина в движението се включат достатъчно хора от различни фракции и се стигне до изработване на обща стратегия, това може да се окаже добра възможност за раздвижване на застиналата конфигурация на германската политика. А такова раздвижване при всички случаи трябва да има, иначе Германия може да се окаже на прага на много сериозни вътрешни проблеми и повторение на ужасните събития, довели до Втората световна война.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"