Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Септември 2018 | Събота
 
вход регистрирай се

Глобус

Накъде тръгва Астанското трио след Техеран

За Идлиб президенътт Ердоган заема позицията на САЩ, макар и с мотива, че защитава интереси и сигурността на страната си

Зорница Илиева

11. Септември 2018 , брой: 176   634   0
Снимка
Снимка БГНЕС
Тримата лидери демонстрираха единомислие пред камерите, което нямаше как да скрият в хода на преговорите

Натоварената с големи очаквания среща в Техеран на "Астанското трио" (Русия, Иран и Турция) не само изненадващо за първи път бе предавана директно от телевизионните камери, но и предизвика неочаквани коментари в посока "дали не дойде краят на процеса Астана" (най-вече в турски медии). Не се сбъднаха очакванията на Анкара да предотврати "голямата операция в Идлиб на сирийската армия с подкрепата на Русия и иранските милиции". Срещата с участието на президентите Путин, Роухани и Ердоган имаше за цел да съгласува изход от ситуацията в Сирия след 7-годишна кървава война, да изясни позиции не само за обявената от Дамаск военна операция в Идлиб, но и за  бъдещето на страната на Асад - тоест да се намери трайно решение на сирийския въпрос. Предварително бе известно, че има разминаване в позициите между Путин и Роухани, от една страна, и Ердоган, от друга, във връзка с обявената от Дамаск военна операция в провинция Идлиб - последна крепост на ислямистките опозиционни групировки в Сирия. Целта на офанзивата на президента Башар Асад, подкрепяна от Москва и Техеран, е "окончателно ликвидиране на терористите" на територията на Сирия. Това би осигурило на Дамаск контрол върху почти цялата територия на страната, както и гаранция за запазване ролята на сирийския президент при формиране на следвоенна Сирия.
Турция на Ердоган е заинтересована преди всичко не от битка срещу укрепилите се в Идлиб ислямистки групировки като "Ислямска държава" или "Хаят Тахрир иш Шам" (бивша "Джебхат ан-Нусра"),

а от изтласкване на сирийските кюрди

от пограничните райони на Северна Сирия и поставянето под турски контрол на тези провинции. Именно затова Анкара оказва подкрепа на опозиционни групировки, съсредоточени в Идлиб и воюващи срещу Асад, които биха осигурили постигане на придобивки като територия и заселване със сирийски бежанци от Турция вместо с изтласканите сирийски кюрди от Северозападна Сирия. Това е причината Ердоган да настоява в Техеран за спиране на голямата военна операция в Идлиб, а вместо нея да се проведе "операция на точките" - да се атакуват само места, където има членове на терористични групировки. Друг въпрос е как точно могат да се отсеят терористи от цивилни граждани или от "свои бойци". С мотив "спасяване на цивилни граждани при такава военна операция" Ердоган е предложил "спиране на огъня", което да се включи в заключителния документ. Отговорът на Путин бе, че "на масата тук няма представители на "Ислямска държава" и "Ан-Нусра" и няма никаква гаранция, че те ще спазват такова примирие". Размяната на реплики продължава с ново предложение на Ердоган: "Да се отправи призив към "Ан-Нусра да сложат оръжието", което Путин и Роухани са отхвърлили с красноречиво изражение на руския президент.
Срещата бе критична, а напрежението около Сирия расте. Ердоган отхвърля предложение да намери начин "да се помири с Асад" с довода че "не е възможно сближаване между Анкара и Дамаск", а също, че "Турция няма намерение да остави на Асад контролираните от турски сили и Свободната сирийска армия райони на Африн и линията Джераблус/Маре. Иначе за какво бяха операциите "Ефратски щит" (2017 г.) и "Маслинова клонка" в района на Африн, с които Турция постигна една от целите си - да стесни зоните на взаимодействие на сирийските кюрди със САЩ, завземайки същите територии. Ердоган е допълнил, че Турция няма да приеме повече бежанци, защото е "запълнила капацитета си". Призивите му военните организации на сирийските кюрди YPG и PYD (Партия на демократичното единство и Отрядите за народна самозащита) да се обявят за опасни, защото са терористични организации, както и желанието му за съвместни действия срещу тях не е било посрещнато с одобрение. "Путин и Роухани не взеха отношение", пишат турски медии. Те не крият и че в коментар за приключилата среща в Астана Ердоган е направил изявление, в което

"с дипломатичен език отправя обвинения към Путин и Роухани

за процеса Астана". Според него "това е може би последният удобен момент за Астана да подкрепи сигурността и да получи нужното уважение". После е заявил и че "Турция няма да остане безучастна свидетелка на избиване на цивилни в Сирия в името на правителството й". С фрази, че "Турция няма да гледа отстрани, нито ще участва в операцията",  Ердоган всъщност потвърждава изразени твърдения на редица анализатори, че за Идлиб той заема позицията на САЩ, но с идеята, че защитава турските интереси и сигурността на страната. И това, че в Техеран заедно с Путин и Роухани той отправи призив към САЩ да се изтеглят от Сирия на практика няма знамение. Той нито за миг не допуска възможността Турция да се изтегли от заетите от нея над 3500 кв. км сирийска територия
Военните на САЩ в Сирия са съсредоточени около югоизточния регион Ал Танф и в бази,  контролирани от сирийските кюрди на север от Ефрат. Казват, че кюрдите контролират и онези газови находища, които са важни и за Дамаск по понятни причини. Ето защо сигналите, че кюрдски лидери демонстрират склонност да сътрудничат с правителството на Асад, създават опасения не само в Анкара. Сирийските кюрди са единствените официални съюзници по суша в Сирия на САЩ и то с надежда, че Вашингтон ще им съдейства за сформиране на независимо държавно образувание на територията на Сирия. На този етап, при така стеклите се обстоятелства и укрепването на Асад след поредицата победи над ислямистките групировки в почти цяла Сирия, където живее 80% от населението, САЩ сякаш наистина нямат друг избор

освен да създават пречки пред Дамаск, съответно на Русия и Иран

САЩ едва ли ще са в състояние да гарантират реализация на кюрдските стремежи. По-скоро биха съдействали сирийските кюрди да са активен участник в политическия процес в следвоенна Сирия, за да имат "свои хора за влияние". Защото автономия за сирийските кюрди би усложнило още повече отношенията с Анкара, а и не е сигурно, че ще бъде отчетено като геополитически успех. Явно ще се чака и становище на Москва по въпроса, и то в преки договорки с Вашингтон. 
Всъщност "процесът Астана" като алтернатива на Женевските мирни преговори за Сирия и настоящата 3-та среща на триото (след Сочи и Анкара) показа ясно различията в позициите на участничките в преговорите. Те показаха и диаметрално противоположните стратегии на Русия и Иран (от една страна) и на Запада (като цяло от друга), по отношение на Сирия и конкретно на операцията в Идлиб.
Не случайно в същия момент се активира случаят "Скрипал" с "Новичок"-а, излязоха съобщения, че се подготвя химическа атака от страна на Дамаск срещу бунтовниците в Идлиб, а Москва своевременно информира за "провокация с химическа атака" с участие на т.нар. "бели каски" като организатори на такива събития. Известно е, че тези "Бели каски" са създадени в Истанбул и ролята им в сирийските събития е винаги за "доказване зверствата на сирийския режим". Сега и Съветът за сигурност на ООН обсъжда ситуацията в Идлиб (САЩ са председатели в момента) и то точно поради опасения от използване на химически оръжия срещу противниците на Асад, намерили последен пристан в тази провинция.
Конфликтът се заплита, но целите на участничките са известни отдавна. Русия доказва геополитическа си роля и легитимира влиянието си в Близкия изток чрез успехите на армията на Дамаск във войната. От друга страна, тя цели ликвидирането в Сирия на онези радикализирани бойци, които са дошли там от кавказките страни и представляват заплаха за самата Русия, ако се завърнат по родните си места.

Впрочем същото се отнася и за Китай

защото сред терористичните организации в Идлиб уйгурите и джахидистите от бившите съветски републики са достатъчно на брой, за да тревожат и Москва, и Пекин. Винаги могат да бъдат "бомба със закъснител", която е активирана от чужди сили и сее терор. 
Иран пък, подкрепяйки Асад и използвайки ливанското движение "Хизбула", реализира стремежи за влияние в Близкия изток и оформяне на "своята шиитска дъга" (Иран, Ирак, Сирия). Разбира се, че "зад кадър" има и интереси относно нефтени и газови тръби, които могат или трябва да минат през определени територии на Сирия, но за това ще се говори открито след войната. За Техеран е важно и кюрдският въпрос да не засяга иранските кюрди, защото ембаргото на САЩ спрямо Техеран е достатъчно като тревога.
Привличането на Турция към "триото Астана" се преценява като "безспорен стратегически успех на Русия", но днес проличават

характерните за лидер от Анкара лавирания  между геополитическите играчи

Турция наистина обърна поглед към Москва поради усложнени отношения с Вашингтон и реши да "цака" с метода "имам и друга алтернатива". Заради подобряване на отношенията с ЕС, най-вече с Германия, поради "замръзнала икономика" и срива на турската лира, Анкара няма как да не заеме западната позиция, включително германска,  по отношение на Идлиб. Затова и настоява да бъде спряна операцията на Дамаск с аргумента за "хуманитарна криза", за заплаха живота на цивилните граждани (около 2-3 млн. в провинцията) и опасения от нова бежанска вълна към Турция. 
А въпросът със сирийските кюрди с техните щения относно суверенитет в историческа Рожава в Северна Сирия е онзи дамоклев меч над Анкара, който я държи нащрек от десетилетия. Сега Турция трябва да брани и заетите от нея сирийски територии след военните операции в Африн, където и местните институции се оглавяват от турски граждани или протежета на Анкара, в училищата се преподава на турски, а селищата се възстановяват с турски средства и строители. Ако говорителката на руското МВнР Мария Захарова казва, че "убивали сме, убиваме и ще убиваме терористи", а Путин акцентира върху "запазване териториалната цялост на Сирия" и запазване позициите на президента Башар Асад, Анкара има помисли в друга посока. Просто интереси, нищо лично, както е прието да се казва.
В Техеран форматът Астана" не разпръсна облаците над Сирия, в частност Идлиб, но бе глътка въздух преди решение за удар, който би променил не само региона, но и света. Този път Москва се оказа в позиция "поучих се от грешките и съм наясно с политиките ви спрямо нас".
Любопитното в случая е, че турската опозиция излезе със свои предложения относно политиката на Турция по отношение Идлиб и Сирия като цяло. Досега тя запазваше мълчание поради

наслагвано от векове "Турция над всичко"

а и външната политика винаги е била поле за единство с управляващите. Особено по отношение на кюрдския въпрос.  Сега първо извънпарламентарната партия "Ватан" в лицето на стария си лидер, левичарят Доу Пиричек, излезе с предложения, още преди срещата в Техеран за "постигане на... решение за запазване териториалната цялост на Сирия",  за "сътрудничество във всяка област с Дамаск", за "постигане на работно решение за слагане на оръжието от страна на PYD и YPG". Партията предлага също за избягване на бежанска криза да се реши терористичните организации в Северна Сирия да се предадат и "сложат оръжие", Дамаск да приеме решение за помилване на терористите, които са воювали в миналото срещу властта, а САЩ и Израел да се изтеглят от Сирия, за да се стигне до умиротворяване на обстановката.
Основната опозиционна Народно-републиканска партия (НРП), която е кемалистка, излезе с предложение за "пътна карта" за неутрализиране на "опасността за Турция от ситуацията в Идлиб". Новото е, че се предлага "отново да се установи контакт с Асад", защото "Ердоган е останал неубедителен в Техеран, защото не е успял да разясни притесненията на Анкара от подготвяната военна операция в Идлиб" - тоест не е избегната опасността от масивна военна операция в Идлиб. Страховете, че ще има нов бежански поток към Турция, ще бъдат преодолени, според НРП, ако се отправи призив към всички заинтересовани страни и ООН да позволи оставане на цивилното население на провинция Идлиб и на групите, които нямат нищо общо с терористите. Анкара да поиска и да направи необходимото, за да убеди всички опозиционни групировки в Идлиб да сложат оръжие и да се откажат от въоръжена борба. Идлиб означава национална сигурност за Турция и затова е наложително да има контакт с Дамаск, за да се "съживи духът от договореностите между двете държави в Адана от 1998 г". Има и предложения за разговори със САЩ относно сирийските кюрди, а с ЕС да се поставят на преден план "хуманитарните измерения на кризата в Идлиб", за да се избегне бежански поток. 
Подчертава се също многократно, че Идлиб е от значение за националната сигурност за Турция и Анкара не трябва да допуска да пострадат нейни военни. Един вид, ние сме там, но не ни закачайте. И да се вземат мерки за защита турските военни на сирийска територия. Всеки да се грижи за своите.
Дамаск обаче няма нужда и сили в този момент да участва във военен конфликт с Турция, за да отвоюва заети от нея сирийски територии. Това означава, че на Ердоган ще му се наложи отново да разговаря с Путин по въпроса. Нюанси в позицията на опозицията и тази на управляващите в Турция относно обстановката в Сирия и конкретно в Идлиб има, но по-скоро само в частта "подновяване на диалог с Дамаск". Другото, "Турция над всичко", си остава пътеводна звезда за всички в Анкара.
Не става ясно дали опозицията приема договорките между Путин, Ердоган и Роухани  "да осъществяват занапред търговско-икономически операции помежду си чрез заплащане в национални валути, а не в долари". По темата напоследък Ердоган често се изказваше, но той умее да "обръща палачинката", ако геополитическите ветрове задухат в друга посока.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"