Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Мариана Кукушева:

Цената на хляба се определя от търговските вериги

Те работят в ситуация на свръхпечалба, а натискът върху хлебопроизводителите е изключително голям, казва председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите

Мая Йовановска

12. Септември 2018 , брой: 177   342   0
Снимка

сн. Емилия КОСТАДИНОВА

През последния месец всички потребители усетиха, че има покачване в цената на хляба. Експерти прогнозират, че поскъпването ще продължи в рамките на 10-15%. Какви са причините и факторите, които влияят върху цената на насъщния, и как се променят те по веригата от производството до магазина. На тези въпроси отговаря председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева.

"Сивият сектор в хлебопроизводството е не по-малък от 40-50%"

- Г-жо Кукушева, вече има поскъпване на някои хлябове, експерти прогнозират покачване на цените с още 10-15%. Като лидер на браншовата организация на хлебарите може ли да обясните откъде идва това поскъпване - от производителите или от търговците?
- Не мога да коментирам има или не увеличение при доставните цени на хляба, но категорично мога да кажа, че цената на хляба в България се определя от търговските вериги - и български, и чужди. Те владеят от 82 до 85% от пазара.
- Как става това?
- Съставната цена на хляба представлява едва 50%, при това с ДДС, от пазарната цена на която го купуват потребителите. В пазарната цена на един хляб има гарантирани 30% печалба за търговеца плюс 15% търговска отстъпка, която той ползва за реализацията му. Като прибавите към това и 20% ДДС, който винаги е платен от крайния потребител, разбирате, че ситуацията в хлебопроизводството съвсем не е розова, а точно обратното. Конкуренцията при нас става още по-дива.
Натискът на търговските вериги е изключително голям. Обикновено те работят в ситуация на свръхпечалба. Масово все още не са приели новите предложения на хлебопроизводителите доставчици, тъй като т.г. реколтата на пшеница се търгува с около 35% повишение в сравнение с м.г. Цената на добрата пшеница към момента по борсови данни е около 400 лв. за тон и въпреки това малко са тези, които продават. Освен това има сериозно покачване на цената на енергията още от лятото. Шефът на КЕВР Иван Иванов вече направи изявление, че ще има още едно поскъпване, което също влияе върху себестойността на хляба. При обявено 14-15% покачване на цената на газа от 1 октомври е ясно, че това не може да бъде преглътнато тихомълком от производителите. Впрочем с натрупване от началото на т.г. цената на тока за бизнеса досега е покачена с 32%, а на газа - с около 43-44%. Тези два компонента играят основна роля върху себестойността на всяко производство на продукти и на услуги в България. Да не забравяме, че цената на петрола на световните борси продължава да се покачва.
Още един изключително важен компонент за нас - заплащането на човешкия труд в хлебопроизводството. В бранша недостигът на кадри и толкова голям, че успяхме да вкараме професията хлебаро-сладкар в защитените професии. От т.г. ще започне програмата за защитените професии, но за съжаление резултатът от нея няма да е положителен, ако няма задължително изискване за 3-5 години реализация на кадрите в бранша.
В последните 2 години заплатите на заетите в бранша бяха покачени около 2,5 пъти. Това е най-сериозното увеличение на заплащането на човешки труд в страната. И то беше продиктувано от липсата на кадри, защото професията на хлебаря и сладкаря е изключително тежка. Тя е свързана с полагане на нощен и празничен труд, производството е непрекъснато. Към момента заплащането на кадрите в бранша е уеднаквено с това в ЕС.
След всичко това няма как да коментираме цената на хляба, освен като пазарна стока, на чиято себестойност оказват влияние всички тези компоненти. Хлебопроизводството не е субсидирано. Това е единственият бранш, в който са ангажирани изцяло български инвестиции.
- Очертавате доста трудна картина - веригите определят цената, а същевременно няма регулации, които да влияят върху нея.
- Категорично сме против регулацията в ценообразуването на хляба. Но в същото време сме и против нелоялните търговски практики. Нищо, че няма регламент за тях в европейското законодателство. В България те съществуват и изключително прецизно се прилагат всяка година с още по-тежък натиск. Защото търговските вериги изпълняват план за още по-големи отстъпки и всяка година натискът от тях води до изпадане в несъстоятелност на български доставчици.
По време на правителството на Пламен Орешарски се прие поправка в Закона за храните, отнасяща се до взаимоотношенията с търговските вериги, която е време да бъде активирана. Нямам предвид груба намеса от страна на държавата, а промяна в законодателството, която дава възможност да се потърсят решения за премахване на нелоялните търговски практики, за каквито говоря. Забрани се едностранно търговските вериги да променят цена и едностранно да налагат определени такси и задължения към доставчика. Тази практика обаче продължава да съществува.
- Ясно е, че консумативите ще поскъпнат, както и газът. Какво се случва тогава с фирмите в бранша, които искат да работят легално? Те няма как да не повишат цените, иначе ще фалират.
- В нашия бранш всекидневно се стига до фалити. Те обаче остават скрити за обществото, защото дават възможност за разрастване на сивия сектор, за който нееднократно сме алармирали, че съществува в хлебопроизводството. Хлябът като най-бързооборотна стока дава възможност за съществуване на сивия сектор, от една страна, а нелоялните търговски практики, от друга, допринасят сивият сектор да се установява, понякога даже да участва в училищното хранене, в обществени поръчки, които са с пари от държавния бюджет.
- Колко е голям сивият сектор в хлебопроизводството?
- Няма как да го измерим, но по натиска, който усещаме, неговият обем е не по-малък от 40-50% от хлебопроизводството. Нелоялните търговски практики пораждат такива "спасителни" решения, като работа в сивия сектор. И това е абсолютна истина.
- Преди три години по ваша инициатива беше обявено, че ще бъдат въведени специални стикери за колите, превозващи хляб, че ще има регистър за тях и ще бъде въведен стриктен контрол чрез промени в Закона за храните, за да се намали сивият сектор. Имаше и работна група. Докъде стигна тази инициатива?
- До под кривата круша. Поправката стои предвидена като член в проектозакона за храните, който отлежава втора година на трупчета в Народното събрание. Изглежда, не е в приоритетите на настоящото управление. А би могла да изсветли дистрибуцията на хляб, защото произведеният хляб не стига сам до щанда и до крайния потребител. Той се дистрибутира, но никъде не се води регистър на търговците на хляб, както има регистър на търговците на зърно, на месо, на мляко и т.н. При търговията с хляб няма и нарочно не съществува в правния мир последният субект, който реализира хляба на пазара.
- Кои други фактори влияят на бранша?
- През последните 2-3 седмици се покачиха и банковите кредити. Това е нещо, което бизнесът плаща и калкулира в цената на всеки свой продукт. Поскъпването на застраховката "Гражданска отговорност" в резултат на празния гаранционен фонд за бизнеса ще бъде в рамките на два и половина пъти. Това покачване отново ще бъде калкулирано в себестойността на всеки продукт.
Факторите, които влияят на себестойността на хляба, са много и нито един не може да бъде пренебрегнат, преглътнат или отстранен.
В момента цените на суровината - брашното, са европейски, цените на енергията - също, цената на труда - и тя. Защо тогава цената на нашия труд трябва да е три пъти по-евтина? За да има кой да точи държавата през откраднато ДДС, през нерегистрирани дистрибутори на хляб? Защо това трябва да продължава? С какво българският капитал е по-маловажен от чуждите инвестиции? Защо непрекъснато се говори за намаляването на броя на чуждите инвестиции в България, но се оказва, че не сме в състояние да защитим българските инвестиции!
Цената на хляба е плод на пазарни практики, за съжаление обаче у нас тези практики са плод на нелоялна конкуренция. Такава печалба в сферата на бързооборотните стоки като в България няма другаде по света. Неслучайно тази търговия подлежи на други правила, тя е инфарктна. Никъде по света няма гарантиране на 30% печалба от един хляб. Когато хлябът се продава на промоция и обикновено печалбата на търговеца е 30 ст. на брой, той се предлага с намаление от 15 ст. Те отново гарантират своите 15 ст. печалба. Мога да ви уверя, че българските доставчици печелят от един хляб - счетоводно, а не фактически - около 1 ст.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"