Мъглиж беше пръв

Атанас Тончев
         
Преди 35 години разговарях с политическия  ръководител на Септемврийското въстание в  Мъглиж Кръстьо Марков. Човекът беше вече на преклонна възраст, но с бистра памет. Дълго  беседвахме с него и пред мен сякаш възкръсна като на филмова лента някогашната героична драма там. Сега, когато сме в 95-годишнината на това историческо събитие, ще припомня онова, което той ми разказа. Защото крилатата фраза на Гео Милев "Мъглиж беше пръв" е всеизвестна, но малко се знае за тогавашните събития в това революционно село.
...Навъсен и хладен, септември събирал мъглите от Шипченския балкан и пълнел с тях дефилето на Стара река.

Било тихо като пред буря

Само в дома на тепавичаря Марко Свинаров - кметът на мъглижката комуна през 1922 г., се чували песни и свирни. Женел се синът му Кръстьо - секретарят на партийната организация в селото и бивш учител, уволнен заради политическата му дейност. Не било време за тази сватба, но тя била нужна и за друго - не се търпели вече жестоките репресии след военнофашисткия преврат на 9 юни 1923 г. Те усилили още повече народната съпротива, родена от чувството за самосъхранение и разплата. И ЦК на Българската комунистическа партия решил да се премине към въоръжено въстание. С тази вест Кръстьо Марков дошъл от заседанието на околийския комитет на БКП в Казанлък. Тя развълнувала съселяните му, които отдавна чакали тази новина. Старият бунтовен Мъглиж на воеводите Велко и Вълчан и на размирния поп Харитон, участникът в челния отряд на генерал Гурко в Освободителната война, не бе превивал никога и пред никого врат. Закърмен с пламенните идеи на социалистите още от 1893 г., той знаел как да се държи в дни на всенародни изпитания. Но животът го научил и на тактика. Трябвало да се действа, без да се буди подозрението на властта. А какъв по-тактичен ход от

сватбата като прикритие на един революционен акт

В ролята на сватбари дошли секретарят на Окръжния комитет на партията в Стара Загора Неделчо Николов и на околийския в Казанлък Слави Йовчев, Стоян Златев и Слави Колев от село Дълбоки, Бончо Шанов от Шейново и още ред активни партийни деятели в окръга. Зачели по обичая младоженците, а после се оттеглили в една от стаите и започнало партийното заседание, за което всъщност са дошли. На него обсъдили цялото положение и решили да се засили подготовката на въстанието, бойните групи да се активизират, а най-дейните партийни деятели да се укрият, за да не бъдат изненадани от арести.
Активизирала се още повече и цялата партийна организация в Мъглиж. Създадена през 1914 г., тя вече имала 130 члена и била водещата политическа сила в селото. Рамо до рамо с тях били и 70 комсомолци. Провървяло им с оръжието - в село Чинакчии бил разкрит склад с пушки. Въоръжени с тях, бойните групи придобили самочувствие. Всяка нощ те дежурели при изходите на селото към Стара Загора и Казанлък, за да следят кой влиза и излиза оттам. Тази мярка се оказала много полезна.

На 12 септември в два часа след полунощ

дежурният на шосето за Казанлък съобщил на Кръстьо Марков, че в селото е влязъл отряд кавалеристи. Това обезпокоило секретаря и той предупредил всички партийни членове, за които имало опасност да бъдат арестувани, да се укрият. А изграденият революционен комитет, чийто политически ръководител бил той, още същата нощ се събрал, за да реши какво да прави. По време на заседанието пристигнал от Дълбоки и сътрудникът на Окръжния комитет Аргаткин, който съобщил, че сговористите на Александър Цанков са надушили готвещото се въстание и почнали масови арести. Време за умуване нямало. Още повече, че имало указание от военната комисия при ЦК на БКП: ако обстоятелствата наложат, да се премине към действие. Кръстьо Марков веднага изпратил куриери до съмишлениците си в Енина, Ветрен и други села в окръга, за да узнае мнението им за изпълнението на взетото решение. До сутринта всички отговорили, че са съгласни. И въстанието било насрочено за 22 часа същия ден. Ала Марков не успял да съгласува това съдбоносно решение с окръжния комитет на БКП, защото до Стара Загора вече не можело да се отиде.

И така нощта на 13 срещу 14 септември 1923 г. влязла в антифашистката ни история. С нея Гео Милев, който тогава се лекувал в Чинакчийските бани и с единственото си, но всевиждащо око, следял хода на въстанието, започнал безсмъртната си поема "Септември":
"Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав..."
И не без гордост, защото самият той е роден в този край, писал:
"Мъглиж беше пръв"...
Всички партийни членове и комсомолци се събрали

под "Дядо Минчовия орех"

Кръстьо Марков произнесъл пламенна реч и обявил въстанието. А запасният офицер Иван Владев, военен ръководител в революционния комитет, разпределил хората на три групи и оповестил плана за действие. Първата се втурнала към общината и обезоръжила намиращите се там войници. Втората обезоръжила патрулните двойки в селото и арестувала всички блокари. Третата поела охраната на Мъглиж.

Куриерите тръгнали към околните села, за да известят, че Мъглиж е въстанал, а Владев отишъл с двайсетина души да завземе гара Тулово.
Скоро камбаните забили тържествено. Млади и стари излезли на улицата. Десетки мъже се присъединили към въстаниците, но радостта им била за кратко. Призори куриерите известили, че другите села не са въстанали. Като узнал това, Владев се върнал от Тулово, за да организира отбраната на Мъглиж. Тъкмо навреме, защото в 10 часа селото било атакувано от конна войска и една батарея с оръдия. Завързал се страшен, неравен бой.
Първите паднаха в кърви.
Метежният устрем
бе посрещнат с куршуми.
Знамената изтръпнаха пронизани...
Адът сякаш слязъл на земята и три часа те били 

между живота и смъртта

Количественото надмощие на войската принудило въстаниците да се изтеглят в Балкана, а част от тях се укрили в селото. Военните части се втурнали из улиците и почнали да издевателстват над населението. Заловените въстаници били жестоко инквизирани или разстреляни. Търсейки изход от създалата се обстановка, Кръстьо Марков най-после се свързал със Стара Загора и пратеникът му скоро донесъл решението на окръжния комитет на БКП: въстанието да се вдигне в целия окръг на 19 срещу 20 септември. По следите му обаче тръгнало предателството. За да се спасят, трима въстаници, заловени от фашистите, се съгласили да им предадат партийния секретар. И той попаднал в клопката.

В това време Иван Владев се промъкнал с още трийсетина души в Енина и превзел селото. След това бързо се отправил и към родния си Мъглиж. С внезапен щурм от три страни дружината му настъпила устремно в селото. Изненаданият противник изпаднал в паника. Въстаниците се възползвали от суматохата и с ловки маневри завзели общината, обезоръжили полицаите и намиращите се там войници. Мъглиж за втори път бил освободен. Но само след ден вражеските сили пак се върнали с тежка артилерия и много картечници. Мъглиж отново попаднал в ръцете на противника.

Беснеещите шайки

арестували цялото му мъжко население и подложили на жестоки изтезания много от селяните, а към 23 часа зверски убили заловените млади въстаници Иван Кехайов, Тошо Ямболиев, италианчето Антонио Черито и 16-годишния Райчо Съртонев. Със същата жестокост продължили безчинствата си и през следващите дни.
"Есента полетя
диво разкъсана
в писъци, вихър и нощ.
Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет снижи се
всяка хижа и дом.
Погром!"
Така трагично било потушено въстанието в Мъглиж, а сетне и в цялата страна.
... Слушах с вълнение разказа на Кръстьо Марков за тази трагична епопея и за това как "по чудо" се е измъкнал от изкопания му вече гроб, за арестите, побоищата в полицейските участъци и затворите, през които е минал, и се удивлявах на все още неизтлялата му вяра в човека и в бъдещото тържество на правдата. Защото няма по-жадуван идеал за хората от свободата и справедливостта в живота им...