Поезия

Кольо Стефанов Колев е роден на 16. 03. 1988 г. в град Монтана. От ранна детска възраст живее в Бургас, където се премества семейството му. Завършва през 2007 г. ПТТ "Проф. Д-р Асен Златаров" в Бургас, специалност мениджмънт в хотелиерството. Негови стихотворения са публикувани в редица вестници и електронни издания. Участва със свое стихотворение в сборника за поезия и проза "Часовниковата кула". Носител на втора награда в поетичния конкурс "Искри над Бяла" 2017 г. През 2016 г. излиза първата му стихосбирка "Аз съм там..."

 

Кубчето на Рубик


Ето...думите са подредени-
като Кубчето на Рубик.
Ребусът на болката-
решен.
И притихнал,
и учуден
гледам колко е ненужен
този куб...
На войника
върнал се от битка-
жив,
но до живот осакатен,
ордена пиринчен
за заслуги -
гордо на гърдите
окачен.




В търсене на Рая


Тази улица няма ли край?
Пряка по която да свием?
Почти съм сигурен
Раят,
в близката пряка се крие.
Но пряка - не виждам.
Само направо...
Тази улица е...стерилна -
неродила
пресечки,
площади.
Само направо...
Направо...а в края -
кръст(опът),
по(д) който
во век
ще блуждаем.

Не намерили Рая.




Мото


"пестя си силите
за да мога да работя
работя
за да мога да живея
живея
за да си пестя силите
за да мога да работя
за да живея
да работя"
Аз,
Скота



Изповед на Оцелелия


Исках да съм друг-
не този сдъвкан крясък.
На равни порции плют
по моста
между двата свята.
Бях роден - със Вик!
Но ето, че пропука
под мен,
и станах тих -
нормално тих.
И скучен.
Станах онзи вял,
шепот равномерен.
За да бъда
"Оцелял!".
Като всички тях...
Умрелите.

А исках да съм друг.




Бяг


Все още на моменти
спомените ми се будят
и рухват монументите
на делничната лудост.
За да видя пак пред мен
полетата от детство,
с онзи цвят зелен
и мириса - на вечност.
По тях да хукна бос-
неуловим за всяка грижа.
Забравил вечния въпрос:
Защо, въобще ни има?




Порязване

Не знам на него ли сме - или не. Но ръб е. И е остър. Порязване. Кърви небе. Със мириса на Господ. Кръв попива във пръстта. Съсирва се и почернява. И от бели семена, никнат стръкове Измама.




Морски сън

Немирници на път - от вятъра повикани. Вълните ще заспят след лудото си тичане, целунати от бряг. И в сънена прегръдка, усмихнати, ще отнесат пясъчните стъпки.




Щом замълчи душа на поет

             Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му.

             Бертолт Брехт

Щом замълчи душа на поет
и стане поетът еднакъв
с всеки друг - просто човек -
вселената, тъжна, заплаква.

Звездите пулса си спират
за една малка частица от вечност.
Толкова малка, чак не разбира
никой човек, че случва се нещо.

Как да чуят, от делнична врява,
проглушените хорски души
тишината, която остава,
щом един поет замълчи?


Само вселената, тъжна, си плаче -
тя знае какво е изгубила.
Обикновен човек е поета обаче...
и не е съвсем като другите.



В капка мастило


Еуфория след поредното стихче,
но скоро връщаш се пак
на котата - Никой и Нищо.
И отново си онзи глупак

за минутка велик се помислил.
Закачливо намигнал на Бога.
Повярвал във себе си истински,
силно извикал - Аз мога!!!

А после... малко човече
с писалка и листче хартия,
понесло копнежа си вечен
за безсмъртие в капка мастило.




Луд свят


Светът ще тръгне утре пак,
по булевардите на тихата си лудост.
Богатият ще става по-богат.
Бедняците за хляба ще умуват.

 

Някой ще направи някъде преврат -
Доброто да възтържествува!
И дори културно този свят,
че му вярва ще се попреструва.

 

Божества от всякъде ще никнат.
Към небето хора ще редят,
с надежда, пламенни молитви -
смирено с тях ще се помоли и светът.

 

А после...ще поеме пак,
по булевардите на тихата си лудост.
Все същият познат ни свят -
за миг престорил се на излекуван.




ЧОВЕКА към човека


Ще ме убиеш, но зад мен
кипи едно море от лудост!
Замисли се! Аз съм бент-
който крайно ти е нужен!

В мига, във който падна покосен,
стихията ще се отприщи!
И повлечени, във брегове от тлен,
ще се разбият смислите ти чисти!


 

Без багаж

          на Петър Иванов Кунчев - Левски

Поеха към небесната гара
( от Шипка пътят е кратък),
нарамили Смисъл и Вяра,
опълченци-юнак до юнака!

А той тръгна от Шипка надолу,
да среща г-жа Свободата-
полуглух, малко кьорав,
и не на двата си крака.

Ей я на!...И тя го целуна...
Но не беше изобщо такава,
каквато я чакаше! Някакъв урод
му каза - Аз съм, момче, Свободата!...

...Един просяк-окаян, без нищо,
пое към небесната гара.
-Чакай! Багаж нямаш ли, чичо?
-Имах...на Шипка остана...




Забравих


Всяка тъга е толкова хлъзгава...
Ще падна... Ще си изпочупя надеждите!
През живота не тичам вече забързано -
тъгите във него, от всякъде дебнат ни!

И навярно изглеждам някак статичен,
но теренът, казвам ти, труден е!
А бе време, през тъгите си тичах -
без замисляне никакво, никакво чудене.

Но страх ме е вече... Бога ми, страх ме е!
Вече много боли, щом вземе се счупи
надеждица някоя, а после - зарастване,
толкова дълго... ако изобщо се случи.

Та така си живея сега...
И навярно изглеждам някак статичен.
Забравих какво е, тъй - през глава,
да хукнеш безстрашен, към едното обичане.
 



Отломка


Намерих,уморен,
сред море от скърби, Господи,
щастийце за мен,
на един прекрасен остров.
Душата си забих
в средата, като знаме.
Но развя го скоро тих
вятърец-Измамааа.
Нещо ми тежи...
Уж всичко е спокойно!
И паднах по очи-
спънах се...в отломка.




Пясък в ръката


Какво е стихът ми? -
Пясък в ръката.
Минава през пръстите,
отнася го вятърът.
И не остава нищо
от него във мене.
Какво като стисках
в ръцете вселени?
В ръцете вселени
какво като стисках?!
Отново съм беден
и нямам си нищо!
Отнесен от вятъра,
през пръстите минал -
поетът все пясък
в ръцете е имал.


 

Последен полет


Знам. Все ще заспите мои криле -
уморили се вече да пърхате.
И аз ще падна от тебе, небе,
при всички нормално-побъркани.

Душата ми в последния си полет
ще се взриви, като комета на земята.
А небето ще е сдъвкан спомен,
в пастта на зиналия кратер...




На третия ден


Избледняват иконите.
Снимките - също.
Все по-бездомен
прибирам се вкъщи.
Избледнява мастилото.
Думите глъхнат.
Пребледнели до сиво
тъги ме прегръщат.
Отегчено се свалям
самичък от кръста.
Съмнения нямам:
Аз пак ще възкръсна!
Ще помълча вледенен
сега в пещерата.
A на третия ден
ще преброявам приятелите...