Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Булевард - срещи

Мирела Демирева:

Можеш да успееш само ако си искрено себе си!

Дълг на всеки голям спортист е да покаже на тези след него, че мечтите се сбъдват, казва сребърната медалистка от Европейското първенство по лека атлетика в Берлин

Боян Бойчев

14. Септември 2018 , брой: 179   570   0
Снимка

Снимка Илиан Телкеджиев

Мирела Демирева е родена на 28 септември 1989 г в София. Сребърна медалистка в скока на височина от Олимпийските игри в Рио де Жанейро 2016. Двукратна сребърна медалистка от Европейското първенство в Амстердам 2016 и Берлин 2018. Личният й рекорд е 2.00 м. Завършила е политология в НБУ.
 
"Високият скок е изкуство, съвършенството му се крие в летенето"

- Мирела, изпращаш един отличен сезон: личен резултат от 2.00 м, сребърен медал от европейското първенство в Берлин, победа в Диамантената лига, победа над Мария Ласицкене. Доволна ли си или може би си очаквала повече?
- Един спортист може да е щастлив и горд с резултатите си, но не и напълно доволен.
Аз лично винаги очаквам най-доброто. Знам, че във всяко едно състезание мога да реализирам потенциала си, включително да изненадам себе си. Работя съзнателно и още в края на 2017 знаех какво искам да постигна следващия сезон - това беше златен медал в Берлин и скокове над 2 метра. Не успях, но въпреки това се справих добре. Има още върху какво да работя, но имам и време, именно поради това съм щастлива с годината си.
- Труден ли беше пътят към сребърния медал на европейското първенство в Берлин?
- Не е въпрос на лесно и трудно, когато пътят е един, това няма никакво значение.
- Рискува и спечели в Берлин. Най-драматичният момент в състезанието?
- Може би най-емоционална беше подготовката за третия опит на 2 м. Когато вървях към белега, даващ начало на разбега ми. Всичко отвън беше тихо, стадионът сякаш мълчеше, а в мен кипеше. Лудница.
- Кое те мотивира за "сребърния скок"?
- Тази мотивация не е отсега, ами от много отдавна, може би вече 14 години - още когато разбрах, че искам да скачам висок скок. Целта ми е да съм най-добрата в сектора, но по начина, по който аз искам.
- Вече си в клуб "Два метра". Уютно ли се чувстваш там? Това психологическа граница ли е или просто поредното стъпало нагоре?
- Двата метра бяха мечта, но не абсолютна, по-скоро поредното стъпало нагоре. Не мога да си позволя да се чувствам уютно, защото искам да скачам много над 2 метра. Но пък мога много да им се радвам.
- България има огромни традиции в скока на височина. Това задължава ли, помага ли?
- Със сигурност помага. Дълг на всеки голям спортист е да покаже на тези след него, че мечтите се сбъдват, че всичко е възможно. Щом те могат, и аз мога, щом аз мога, и друг ще може.
- Рекордът на Стефка Костадинова вече толкова години е недостижим. Имаш ли амбиции към него?
- Мечти, амбиции, копнежи, мераци имам много. Обичам да скачам и знам, че мога да дам максимума от себе си.
- Кое е по-важно за теб: титлата или резултатът?
- Зависи къде и кога. На големия форум - титлата, на всяко друго състезание - резултатът.
- Какви качества трябва да притежава една състезателка в скока на височина, за да е сред най-добрите?
- Леката атлетика е индивидуален спорт. Според мен е грешно да се търсят универсални формули и да се слагат калъпи. Но, разбира се, има основа и тя е да притежаваш необходимите физически качества, да искаш да скачаш и да намериш точния за теб треньор. Можеш да си най-успешен само ако си искрено себе си, ако работиш върху най-добрата версия на себе си. Всъщност е доста простичко.
- Какво е за теб спортът? Тежка работа и лишения или удоволствие?
- Спортът за мен е изкуство. Той ме провокира. Носи ми свобода и смисъл. Високият скок прави живота ми по-красив. Имам щастието да съм намерила нещо, в което мога да бъда абсолютна. Когато сам избереш призванието си, трудности и лишения не може да има, защото това е честен, съзнателен избор.
- Казваш, че високият скок е изкуство. Съгласен съм с теб. Изкуството обаче има нужда от вдъхновение. Кое те вдъхновява, за да направиш майсторски скок?
- Неслучайно високото спортно майсторство пленява публиката. То се изразява в чистотата на движенията, която носи красота и вълнение. Във високия скок съвършенството се крие в летенето. Един точен опит те понася във въздуха. Именно любопитството, стремежът към преодоляване на гравитацията, границите и стереотипите ми носят вдъхновение и утеха.
- Чувствителна ли си? Кое може да те разплаче?
- Чувствителна съм, всичко може да ме разплаче - от човек до изгрева.
- Ще разкажеш ли на нашите читатели как започна пътят ти? Ти си от спортно семейство: майка ти и баща ти са извести спринтьори, национални състезатели в най-силните години на този спорт у нас. Това ли определи твоя избор?
- Уважението ми към леката атлетика, може да се каже, беше неизбежен избор, тъй като израснах по стадионите. Аз я разбирах, познавах треньорите и състезателите, бях свидетел на целия процес. Но не мисля, че заобичах атлетиката поради липсата на алтернатива. Родителите ми винаги се стараеха да съм максимално заета и да се развивам и в други области.
Всичко беше на игра, такава беше първата ми тренировка, тогава бях на 7. Така и за първи път, на 14 години, пробвах да се "помятам" на скочището за висок скок. Когато на следващия ден спечелих първото си състезание, вече знаех, че ще бъда най-добрата в света. Малко след това започнах да тренирам професионално. Подготвях се при Лили Видева. Работихме заедно 10 години. Научих много от нея, помагахме си и се грижехме една за друга, затова и бяхме успешни. Следващата стъпка, която направих, беше да замина да тренирам в Холандия, при сегашния ми треньор Рини Ван Лееуин. С него сме екип, вярваме си и споделяме общи представи за скока. Имаме една цел и работим в синхрон.
- А защо избра скока на височина?
- Всъщност не знам, не ми трябваха особени причини, просто ми харесваше. Хлапетата си знаят най-добре.
- Най-трудният момент в твоята кариера до този момент - контузията на глезена и последвалата операция. Вярваше ли, че ще се върнеш отново и ще побеждаваш?
- Да, това беше най-трудният за мен момент, защото не само че много дълго не можех да скачам, но и ми казваха, че едва ли ще мога. Справих се благодарение на любовта ми към скока, тя ми даде търпението и желанието за работа. Благодарение на любовта и грижата на много хора. Моето семейство, приятелите ми, които винаги са до мен. Бойко и Марги, които ме върнаха на пистата. Българската федерация по лека атлетика, която ми даде доверието си да замина за Холандия. Много съм си вярвала, затова и слабите резултати не ме плашеха тогава. Когато скачах по 1.85 м, си казвах, че мога да скачам и 2 метра.
- Силен човек ли си?
- Понякога - да, понякога - не.
- Няма как да не поговорим за избора ти да отидеш да тренираш в Холандия. Как се реши на такава стъпка? Холандия не е сред водещите страни в скока на височина.
- Заминах за Холандия, защото исках да тренирам при Рини. Година преди заминаването ми скачах на състезание на стадиона, където сега тренирам. Тогава имаше и симпозиум за висок скок, който от любопитство посетих. Рини говореше за високия скок и показваше упражнения на група деца, подходът му ми се стори много интересен. Така първият човек, за когото се сетих, когато с Лили преустановихме работата си заедно, беше Рини. Писах му имейл от две изречения: дали иска да ми помогне да скоча 2 метра? Той ми отговори с едно: заповядай! Така за седмица си стегнах багажа и заминах за Холандия. Беше точно толкова лесно.
- Съвсем сама в непозната страна. Трудно ли ти беше?
- Не беше много трудно, защото спортното семейство е еднакво в цял свят. Неслучайно спортът разрушава граници: и човешки, и суверенни. Там намерих учител и приятели. Никога не позволиха да се почувствам чужда. Сама взимам решенията си и нося отговорност за тях, а и когато знаеш, че винаги можеш да се прибереш, няма нищо страшно.
Най-трудното нещо е липсата на близките ми, семейството и приятелките ми. Липсва ми София - родният ми град, киселото мляко и сиренето, планините. А пък всичко друго си имам там.
- Доколкото имам наблюдения, холандците са с различен манталитет от нашия. Успя ли да се впишеш в живота там или ако перифразираме популярната песен на Стинг, си оставаш "една българка в Холандия"?
- В Холандия се шегуваме, че аз ставам малко холандка, а те - малко българи.
- Знам, че много обичаш да четеш книги в свободното време. Коя е любимата ти книга?
- Първата, която сега ми идва наум, е "Освободеният" на Урсула Ле Гуин.
- Позитивен човек ли си? Кое те мотивира да успееш?
- Понякога съм позитивна, понякога - не. Вече не ми е нужно да се мотивирам, защото правя това, което обичам и искам.
- За какво мечтае Мирела Демирева: в сектора и извън него?
- Мечтая да скоча световен рекорд, да развия високия скок и да го популяризирам. Всичко друго си имам.
- А имаш ли девиз, любима мисъл?
- Любима мисъл нямам, нито пък девиз, който да прилагам универсално, тъй като всеки един момент е различен, аз съм различна. Но пък ще споделя послание, за което се сещам, послание, което един много скъп другар ми беше пратил: Птичка кацнала на дърво, никога не се страхува, че клонът ще се счупи, защото вярата й не е в клона, а в собствените й криле.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"