Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Септември 2018 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Пегас

От редактора

Червените ескадрони на Смирненски

Боян Бойчев

14. Септември 2018 , брой: 179   349   0



Навършват се 120 години от рождението на един от най-гениалните, на един от най-слънчевите и бунтовно-лирични български поети - Христо Смирненски. За краткия си житейски и творчески път той ни завещава над 800 лирически и над 100 прозаически произведения, много от които са се превърнали в емблема на българската литература.
Поет, но и хуморист, журналист, публицист. Гениален. Съвременниците му разказват, че за него не е било проблем да напише стихотворение по каквато и да е тема на момента. Често е пишел в кафенетата, облегнал глава на едната си ръка, самоизолирал се от шума, потопил се в поезията.
За мен малцина са българските поети, които притежават такова изящество на стиха, такова виртуозно майсторство, такава богата образност.
Поет, когото днес се опитват да отнесат към забранените поети. Или поне към забравените. Част от творчеството му - революционните стихотворения, посветените на октомврийската революция, са изхвърлени от учебниците по литература. Това, което трябва да знаят учениците за другите му творби, е смекчено с оглед на обществото, в което живеем. За революционните му възгледи се говори като за младежка грешка.
Не! Той е поетът на нашето време и затова толкова много се страхуват от него. 
Нима не виждат бездомните гаврошовци, ровещи по кофите за боклук или избрали да продават дрога, за да се измъкнат от мизерията? Или са заслепени от лъскавите витрини на моловете и луксозните магазини? Или тяхната дрога е от онази, по-скъпата? Нима не виждат пияния от мъка и безпаричие баща, който ругае, нима не го виждат от прозорците на луксозните си дворци? Нима не виждат малката цветарка, когато се забавляват в тузарските си заведения? Нима не виждат уличната жена или тя за тях е също просто забавление? Нима не виждат уличния музикант, който свири в подлеза?
Всъщност го виждат, но светът изглежда различно, погледнат от салона на луксозната лимузина, различно след блясъка на жълтия метал от поредната далавера.

"И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник, но... винаги с чест!"

Това е тяхната истина.
А нашата?
"Два свята, единият е излишен!" Техният, лъскав, пропит от алчност, егоизъм, лицемерие, меркантилност и липса на всякакъв морал свят - той е излишният.
И понеже знам, че няма да се откажат от него, защото вече са изкачили стълбата, така гениално описана от Смирненски, и са продали всичко човешко на дявола...
... ни остават единствено "червените ескадрони" и "барикаден пожар върху робския свят".

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"