С желязна ръка - към щастието

Предстоящият на 30 септември референдум за договора с Гърция от Преспа и промяната на името на Македония по всяка вероятност ще постигне своите цели, независимо от обществената съпротива в двете държави. Дни преди неговото провеждане дипломатическата обработка на политиците и от двете страни върви с пълен ход. В ход влезе тежката артилерия под формата на посещения на германския канцлер Ангела Меркел (първо посещение на германски канцлер от 1991 г. насам), генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, канцлерът на Австрия Себастиан Курц, редица други европейски политици и куп американски сенатори, които са призвани да осигурят нужния контрол за "правилните" резултати от изборния процес. Залозите са прекалено големи за Запада и той не може да си позволи ново "неправилно" гласуване в Европа, което да постави под съмнение неговата цивилизационна привлекателност.
Очевидно е, че резултатът от референдума

вече е предизвестен

и той ще бъде положителен, независимо че според социологическите прогнози между гласовете "за" и "против" няма драматична разлика. По данни на Македонския център за международно сътрудничество от началото на август 41,5% "за" договора с Гърция срещу 35,1% "против", а 12,4% няма да гласуват, а други 9,2% не са решили още как да гласуват. Премиерът Зоран Заев спокойно може да разчита на дисциплинирания вот на албанците, които са най-печеливши (освен гърците) от цялата история, както и на част от гласовете на македонците-славяни, които смятат, че унизителният референдум им отваря вратата към просперитет, който трябва да дойде под формата на членство в ЕС. Около 30 македонски партии от целия политически спектър вече декларираха, че подкрепят управляващия Социалдемократически съюз и присъдружните му албански партии, като по този начин уж демонстрираха широка обществена подкрепа за промяната на името на страната на Северна Македония. Дори бившите управляващи и позициониращи се като ултрапатриоти от ВМРО-ДПНЕ постепенно отстъпват от твърдата си позиция и сега, вместо да продължат с кампанията по бойкот на референдума, привържениците на Никола Груевски са призовани да гласуват по съвест. Силата на западното убеждение бе доказана още веднъж, но остава горчивият привкус, че се действа като по Троцки: "С желязна ръка ще поведем човечеството (в случая Македония - б.а) към щастието." Известно е какъв е резултатът от такъв подход.
Но това е в бъдещето. Сега всеобхватната западна подкрепа, особено американската, осигурява на управляващите, хипотетично, ако възникне необходимост, индулгенция да извършват манипулации и фалшификации в своя полза, които да им бъдат простени по политическа целесъобразност. Западната подкрепа може да се изтълкува и като позволение за силово разгонване на евентуалните последващи протести след 30 септември от страна на опозицията и патриотично настроени граждани. Те като нищо ще бъдат обвинени, както са обвинявани и сега, че са агенти на Русия, защото, както сега се внушава, само Москва имала полза, ако Македония не е в НАТО и ЕС.
Слабо вероятно е и бъдещи протести в Гърция да доведат до провеждане на референдум там относно договора, което да се окаже допълнителна спънка пред американските планове за Македония. Официална Атина и гръцките политици от всички цветове са прекалено

тясно свързани със САЩ

от десетилетия насам, за да си позволят реално да отхвърлят договора със Скопие и така да влошат отношенията си с Вашингтон на фона на все по-самостоятелната Турция. Още повече, че сегашното правителство на Алексис Ципрас още от времето на президента Барак Обама разглежда отношенията със САЩ като контрапункт на обтегнатите отношения с ЕС и Германия в частност. Поради това е малко вероятно лидерът на коалиционния партньор на Ципрас "Независими гърци" Панос Каменос да изпълни заканата си и да излезе от правителството, ако няма референдум по договора с Македония. Допълнителна тежест на Ципрас и американците в убеждаването на Каменос придава и дипломатическият скандал с Русия и с Руската православна църква, който се появи подозрително навреме и нищо чудно да е бил подготвен и изпълнен във връзка с предстоящия референдум в Македония и неговия негативен отзвук в Гърция.
Изобщо Русия, чрез преднамерената й сатанизация, все повече е използвана за универсално плашило и оправдание за извършването на определени политически действия. Предполага се, че ако се обявиш против Русия и обявиш опонентите си за руски агенти, то това моментално ще ти осигури подкрепа на западните държави и преди всичко на САЩ. Тази ситуация силно наподобява ситуацията от времето на Студената война. Участващите в нея малки държави обаче трябва да знаят, че са обикновени пешки, които на секундата могат да бъдат пожертвани в интерес на великата сила, която обслужват.
Антируският привкус на референдума в Македония бе потвърден преди дни и от американския сенатор Рон Джонсън, който по време на визитата си в Македония и Гърция призова гражданите да гласуват в подкрепа на договора от Преспа, защото, ако той бъде приет, пред Македония ще бъде открит пътят към НАТО и ЕС и ще се намали възможността за руска намеса, която е представена като деструктивна за целия регион. "Независимо дали го подкрепяте или не, споразумението с Гърция е единственият начин за пълноправно членство в НАТО", каза след срещата си със Зоран Заев сенатор Джонсън и така за пореден път потвърди, че основната цел на цялата операция по смяната на властта в Македония с последващите унижения на страната и народът й, както увеличаването на рисковете за териториалната й цялост, са единствено и само, за да бъде вкарана тя в НАТО.
Това е и

единствената цел

няма никаква друга причина за изнасилването на страната. Македония няма да стане в обозримо бъдеще членка на Европейския съюз и това го знаят всички, но по-наивните разчитат, че към страната ще потекат определени финансови ресурси, които да компенсират поне частично националния позор, а освен това македонците ще могат да получат достъп до европейския трудов пазар. Опитът на други държави показва, че това ще обезкърви страната, но в същото време възможността за легален гурбет в Европа е "морковът", заради който немалко избиратели ще подкрепят фактическото членство в НАТО, без да е ясно какво от това печели Македония. Навремето София поне знаеше, че това е сигурна крачка към членството в ЕС, но сега Скопие не може да каже със сигурност същото. Никой съсед няма намерение да напада Македония, още повече че Албания, Гърция и България са членки на НАТО, а в Косово се намира огромна американска база, която поне на теория, освен всичко друго, може при нужда да респектира местните да не вършат големи глупости.
От македонското членство в НАТО основна изгода получават само и единствено САЩ, които разширяват оперативните си възможности на Балканите, получават нови възможности за транзит на войски и въоръжение и по-голяма тилова и ресурсна база срещу Русия и държавите от Близкия изток. Зависимата от САЩ Македония може с времето подобно на Косово да се превърне в голяма американска военна база, която, образно казано, да "хвърля сянка" върху целия полуостров.
Най-големите печеливши от това, което върши Зоран Заев с подкрепата на Запада, са албанците, които още повече укрепват своите позиции, получават още права и свободи и направиха нова стъпка към бъдещото си откъсване от Македония и формирането на голяма албанска държава на Балканите - действие което протича бавно, но неумолимо.


Мигрантската тояга като морковче

Сред македонските опозиционери продължават спекулациите, че страната ще се превърне в приемен център за мигранти, премиерът Зоран Заев е дал това съгласие в замяна на европейска (преди всичко германска) подкрепа за него и кабинета му. Въпреки отричането на такива планове има няколко документа, които навеждат на мисълта, че Заев е отворил вратата за прием на мигранти от Близкия изток и Африка. През юли сайтът "Актуално. ком" съобщава, че в Стратегическия план на македонското МВР за 2018-2021 г. е планирано "разработването на съоръжения за прихващане и настаняване на временно задържани чужди граждани в съответствие с изискванията и стандартите на ЕС". За целта щели да се подобрят условията в съществуващия лагер "Гази Баба" и изграждането на нов обект по стандартите на ЕС. Известно е също, че на 19 декември 2017 г. правителството на Заев е взело решение за предаването от военното на вътрешното министерство на 22 сгради и близо 5 декара земя в района на село Бардовци, за които се предполага, че ще служат като приемен център за мигранти. От правителството отричат и обясняват, че центърът щял да бъде за бездомни хора, а Заев отрича ЕС да му е поставял условия да приема бежанци срещу политическа протекция.