28 Март 2024четвъртък14:47 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Николай Николов:

Дяволът е в детайлите

Пенсията от т.нар. втори стълб не е допълнителна, а част от основната, задължителна пенсия, само че дадена по друг начин, твърди първият управител на НОИ

/ брой: 182

автор:Ева Костова

visibility 1887

Николай Николов от февруари 1990 г. до април 2000 г. е ръководител на системата за социално осигуряване. По време на правителството на Беров, на Ренета Инджова и Жан Виденов бе и зам.-министър на труда и социалната политика. През февруари 1996 г. парламентът го избра за управител на новосъздадената институция Национален осигурителен институт. След това бе секретар на президента по социална политика от 2003 до 2012 г., наблюдаваше и развитието на пенсионното осигуряване. След кратък престой в "Подкрепа" след 2012 г., от 2014 до 2016 г., бе заместник на социалния министър Ивайло Калфин с ресор пенсионна политика и пенсионна реформа.

"Смешно ми е когато чета навсякъде, че комунистите били изяли пенсионния фонд. Няма такова нещо"


"Размерът на пенсиите е въпрос на политическо решение"

- През дългия си творчески път сте свидетел и участник в процесите на пенсионното осигуряване. Както се казва: каква я мислехте, каква стана...
- Първо, идеята, с която дойдох въобще в социалното осигуряване, където работех от 1984 г., и която за моя радост успяхме да реализираме, беше отделянето на средствата на социалното осигуряване от държавния бюджет в самостоятелен фонд и създаването на институция, която да управлява този фонд. След много голяма борба, главно с финансовите министри, през 1995 г. беше приет такъв закон - Закона за фонд обществено осигуряване и беше създаден НОИ вместо Главно управление "Социално осигуряване" към Министерството на труда и социалната политика, която пое управлението на този фонд. Защото дотогава бяхме свидетели, в началото, когато се определя размерът на осигурителната вноска, се получават огромни излишъци и в края на годината тези огромни излишъци се вкарват в държавния бюджет и средствата от осигурителните вноски на хората потъват в общия кюп. И така година след година, докато се изчерпат, когато се появи дефицит, той се покрива от държавния бюджет, но се вдига размерът на осигурителната вноска.
- Но тогава май имаше по-ясни правила за пенсиониране и по-големи пенсии.
- Не съм съвсем съгласен с това. Може би пенсионерите са едни от малкото, които след промяната у нас получават навреме парите си. Имаше периоди на трудности. Когато ме питат с какво се гордея, какво съм направил през тези години, аз отговарям, че не се гордея с това, което съм направил, а се гордея с това, което не съм позволил да се направи през това време. Не допуснахме срив в системата, не допуснахме да не се подадат пенсиите.
- Това, което се промени обаче, беше нещо, заченато в грях. Щом реформата докара по-малки пенсии, значи е тръгнала не където трябва.
- Аз разбирам въпроса, но той не е в правомощията на управителя на НОИ, а това е въпрос на политическо решение за размерите на пенсиите.
- В момента на НОИ му се свежда до знанието някое решение на управляващите и там сядат с молива и изчисляват. Нямате ли такова чувство?
- Имам такова чувство, но то се дължи на това, че след 2000 г. НОИ беше поставен на колене и в момента е на колене. Защо? Започна едно драстично намаляване на размера на осигурителната вноска за пенсия - от 32% през 2000 г. тя достигна през 2009 г. до 16%. Тази сума беше хвърлена, образно казано, на бизнеса, а не се използва за пенсионно осигуряване. Освен това от 2000 г. и от 2002 г. част от вноските, които дотогава постъпваха в НОИ, започнаха да се привеждат в професионалните и универсалните частни пенсионни фондове. В резултат на всичко това сега около 50% от разходите на НОИ постъпват от държавния бюджет.
- Тоест от парите на данъкоплатците.
- Да.
- Ние плащаме пенсиите си, така ли?
- Да, самите пенсионери си плащат пенсиите, заедно с данъците.
- Добре, но на този фон от 2015 г., продължи увеличаването на възрастта за пенсиониране, годините осигурителен стаж, вноската също се увеличи.
- Всъщност вноската беше предвидено да се увеличи, но тя трябваше да се увеличи в частните фондове, а в НОИ да остане същата. И затова през 2015 г. се реши повишената вноска с 2% да отиде в НОИ.
- Стигаме до въпроса за втората пенсия. Ще има ли допълнителна втора пенсия?
- Точният въпрос е какво е допълнителното на тази допълнителна пенсия.
- Допълнително задължително.
- Това не е допълнителна пенсия, това е част от пенсията, която човек би получил от НОИ, само че ще я получи от друго място.
- Ха, някой все пак трябваше да го каже...
- Взимаш 5% от НОИ и ги даваш на фондовете, обаче като се пенсионират родените след 1960 г.,   когато започнат масовите изплащания, на тях пенсията от НОИ ще им се намали средно с 20%, защото през годините НОИ си дава петте процента в частното дружество.
Тази допълнителна пенсия, както я наричат, запълва една дупка, която трябва да даде на човека от фондовете 20%. Като имате предвид, че той плаща и различни такси върху осигурителните вноски, инвестициите и др. Човек може да получи даже по-малка пенсия, зависи от това как се е развивал капиталовият пазар и как са инвестирани парите му. Така че това не е допълнителна пенсия, това е част от основната, задължителната пенсия, само че дадена по някакъв друг начин.
- Тогава каква беше целта на занятието?
- Трябва да попитате идеолозите.
- Вие не сте ли сред тях?
- Не. Към министъра на труда беше създадена една работна група, която беше извън НОИ.
- И тя сътвори тези чудесии?
- Да. Тя сътвори тия щуротии. И беше помпана от соросоидни организации. Още от 1992 г. при мен идваха разни т.нар. донори и ме натискаха да въведем чилийския опит, т.е. пълна приватизация на осигурителния институт, тогава Главно управление "Социално осигуряване". Логиката да се отиде и към капиталовата система беше, че разходно-покривната се влияе главно от демографския фактор, намаляват плащачите, увеличават се бенефициентите, получателите на пенсии. Това е естествен процес, който при нас се задълбочава. Другият, който е характерен за такива страни като нас, е голямата миграция на хора в трудоспособна възраст, остават хора, които трябва да получават пенсии. Освен това финансирането на системата се влияе от равнището на безработицата, т.е. даже и хората в работоспособна възраст, които нямат работа, не могат да финансират системата, тъй като не плащат вноски. Бяхме плашени, че това е един много сериозен фактор и трябва да се възприеме другата система, т.е. човек да си натрупва неговата сметка и да получава това, което си е спестил. Точно това беше направено в Чили, но тази система и там беше отречена скоро, а при нас беше неприложима.
Всъщност в България още през 1924 г. е въведено капиталово осигуряване, което е било основно тогава. Масовите плащания е трябвало да започнат между 1944-1949 г., в разгара и в края на войната, когато инфлацията е изяла всичко. Сега на мен ми е смешно, като чета навсякъде "комунистите били изяли пенсионния фонд". Няма такова нещо. Тогава в цяла Западна Европа е въведена сегашната разходно-покривна система, защото хората, които са се осигурявали години наред, е нямало какво да получат. В цяла Западна Европа тогава са изядени пенсионните фондове и за да не загубят хората правата, е въведено работещите в момента да поемат издръжката на пенсионираните, които са били малко на брой тогава - лекари, учители, държавни чиновници и т.н. Проблемът на България беше това, че тази система беше единствена, а не че е лоша. В Западна Европа има т.нар. допълнително фирмено осигуряване, което е най-разпространено, т.е. ти се осигуряваш по разходно-покривната система и допълнително работодателят те осигурява при различни условия, в зависимост от колективния трудов договор или някакъв друг акт.
Но да наричаш допълнителна пенсия втория стълб, както е у нас, няма никаква логика.
В тази връзка искам да кажа, че приветствам изцяло усилията на Министерството на труда и социалната политика и социалните партньори, които подготвиха концепция и законодателни текстове, които трябва да помогнат да излезем от една предизвестена опасност.
- А тя е?
- Държавата не само не ни е предпазила, но съзнателно със законите ни задължава да участваме в дейност, в която няма съвсем ясни правила за крайната цел. Аз много уважавам пенсионните дружества и хората, които работят там. Те си вършат работата. Моите критики са към закона, към този, който им даде права. В момента там са натрупани над 13 млрд. лева активи.
- Които те менажират години наред без ясен изход.
- Значи на тях им е много добре, от политическа и от финансова гледна точка, също е много хубаво. Но от 2021 г. започват масовите плащания на жените, а от 2024 г. на мъжете, родени след 1959 г. Какъв е парадоксът? По закон тази допълнителна пенсия е пожизнена, обаче индивидуалната партида и натрупаните в нея пари, могат да се наследяват.
Проблемът е, че аз натрупвам години наред по една партида, тези пари се инвестират, увеличават се по определени правила и т.н. Идва време да се пенсионирам, пенсията ми се изчислява на базата на това, което ми се е натрупало, всеки фонд си прави т.нар. биометрични таблици. Биометричната таблица е различна за всеки фонд и означава каква е средната продължителност на получаване на пенсия, т.е. на живот на хората, осигурени точно в това дружество. Тоест всяко дружество си прави сметките колко години, да кажем 20, е средната продължителност на живота. Не ми се закрива партидата, обаче един живее 10 години след пенсиониране, получава пенсия 10 години, тя му е разчетена за 20, друг трябва да я получава 30 години. Но натрупаните средства, т.е. остатъка, разликата на този, който е починал и е получавал 10 години пенсия, а тя му е разчетена да я получава 20, също се наследява от наследниците по  закон.
Въпросът възниква, след като ние дадем партидата на този, който е починал на 10-ата година, на неговите наследници по закон кой ще плаща пенсията на този, който продължи да я получава не 20, а 30 години, а тя му е разчетена за 20. Защото пенсията е пожизнена по сегашния закон. Този проблем ще се усети още повече занапред защото противоречи на всякакви актюерски разчети. Законът задължава дружествата пенсията да е пожизнена. И оттук какво се получава? Дружествата, за да се застраховат, изкуствено надуват времето за получаване на пенсия с т.нар. биометрични таблици, с цел да намалят размера на пенсиите. Такава практика няма никъде. Това е направено непрофесионално.
- И какво сега? Милиони млади българи са заложници на тази система, така ли?
- Да, ако не се промени нещо с приетата през август тази година концепция.
- Основното, което трябва да се промени?
- Сега една от идеите е част от пенсиите да продължат да се плащат пожизнено, но партидата, тази, която е след пенсионирането, да се включва в един общ пул на всички пенсионери от дружеството, т.е. да получаваш пенсия пожизнено, обаче тя да се покрива солидарно от другите осигурени.
Не искам да коментирам намерения и концепции занапред, но дяволът е в детайлите.  Това, което се прави в момента, трябваше да се направи още в края на миналия век, когато се създаваше тристълбовата осигурителна система. Вторият стълб не трябваше да е самоцел, а трябваше да се развива за сметка на освободения ресурс от провеждането на т.нар. параметрични реформи в държавното осигуряване, т.е. увеличаване на възрастта, увеличаване на стажа. Трябваше да доведе до икономия на пари, за да се увеличат пенсиите.

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ