След насъщния поскъпват и млечните, и месните продукти

Поскъпването на пшеницата доведе до промяна в цените на хляба, и понеже неговата цена е базова заедно с очакваното поскъпване на газа, това ще доведе и до поскъпване на други хранителни продукти, прогнозират експерти.
Заради динамично променящите се цени при търговията със зърно, още в средата на август започна шоковото повишение на цената на брашната и съответно на хляба в различни области на страната. НСИ отчита повишение на цената на хляба средно с 1,7 на сто за август. През първата седмица на септември в Пазарджик и Пловдив цената на дребно на белия хляб е повишена с 18 на сто, а на хляб "Добруджа" - с 25 на сто. За един килограм хляб в тези градове плащат 1,80 лв. за кг, което е увеличение с 35 ст. В Бургас и Сливен ръстът в цените е с 12 на сто и съответно цената достигна до 1,83 лв. за кг. Отчете се повишение на цените на хляба и в Северозападна България средно с 15 на сто.
Към 12 септември увеличението на цените на хляба в Добрич и Пловдив е 24 на сто. На практика цената му от 1,50-1,60 лв. за килограм стана 1,80-1,86 лв. за кг. В следващите седмици тя сигурно ще стане още по-висока, защото разходите, които се правят за производството, няма как да не бъдат калкулирани в цената.
Започна промяна и в цените на някои млечни продукти - сирене и кашкавал, на месото и на някои месни продукти, каза пред ДУМА депутатът от "БСП за България" и заместник-председател на парламентарната комисия по земеделие проф. Светла Бъчварова. Този процес в рамките на септември най-вероятно ще се задълбочи, прогнозира Бъчварова.
Рязкото повишение на цените на зърното в страната през последния месец засяга най-вече потребителите в страната. Причината е, че цената на зърното е база за ценообразуване на всички стоки, а не само на хляба. Това създава предпоставки за ценова спирала, която обхваща всички храни в продоволствения комплекс - преработка, цени на едро и цени на дребно, обясни проф. Бъчварова.
Предполагам, че увеличението на цените, не само заради зърното, но и заради други фактори, ще доведе до много силно социално напрежение, коментира Светла Бъчварова. Повишението на цената на хляба се приема емоционално от хората, както и въобще увеличението на хранителните продукти при тези ниски доходи, каза тя. Проф. Бъчварова прогнозира през месеците септември и октомври поскъпването да продължи, което ще бъде рязко за някои продоволствени продукти. За това ще допринесе не само високата цена на зърното, но също така и повишението на горивата, газта и елeктрическата енергия, които представляват част от разходите при производството на храни, каза още тя.



Само 15% от пшеницата е с добри хлебопекарни качества

През 2018 г. страната произведе 5,4 млн. тона пшеница и това представлява по-малко с близо 7 на сто спрямо предходната година. Освен това поради влошените климатични условия в страната качествената пшеница е сравнително малко. Анализите сочат, че едва 15 на сто от производството на пшеница е с добри хлебопекарни качества. Причината за това е освен по-малкото заети площи и че в страната се произвежда все повече фуражна пшеница. Това е така, защото производителите използват чужди сортове пшеница именно с цел получаване на по-високи добиви.


Зърненият резерв - с 50% под необходимото

На фона на тази незадоволителна реколта, негативно отражение на пазара даде и минималният преходен остатък от стара реколта - 100 хил. тона. Резервът е абсолютно минимален. Тази година в баланса на страната трябва да има резерв от 200 хил. тона зърно от новата реколта, за да може да покрие този един месец, в който новата реколта не може да бъде ползвана. Но той е едва 100 хил. тона.


Вече сме изнесли 1 млн. тона от страната

Освен, че реколтата е по-малко - 5,4 млн. тона, досега от страната са изнесени около 1 млн. тона пшеница, основно фуражна. Износът обаче ще продължи, тъй като Русия и Украйна започват да излизат на пазара на зърно след ноември. Прогнозите са, че ние дотогава ще сме изнесли 3 млн. тона, което означава, че качествената пшеница и въобще предлагането на пшеница ще бъде силно ограничено.


Българите са с най-висок дял на разходите за храна

България е страната в ЕС с най-висок дял на разходите за храна спрямо получаваните доходи в домакинствата. По данни на НСИ храните и безалкохолните напитки имат дял от 32 на сто от доходите. Над 90 на сто от страните членки на ЕС има диференцирана ставка на ДДС. Само България, Дания и Естония имат по две ставки. Общата практика в ЕС е диференцирана ставка на ДДС върху някои стоки, като навсякъде се включват и хранителните стоки. В Хърватия например има 5% ДДС върху хляба.