Малко инвестиции, много бюрокрация

Румен ГЪЛЪБИНОВ

Данните за конкурентоспособността на българската икономика за 2018 г. потвърждават липсата на напредък по дългосрочните фактори за растеж. Такъв е профилът на българската конкурентоспособност според годишника на световната конкурентоспособност на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария)
Това е като при инвестициите: за 10-годишен период 2007-2017 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са намалели 10 пъти в абсолютна стойност и 14 пъти като процент от БВП.
Имаме тотален срив на чуждите инвестиции за периода от 2007 - 2017 г. Негативният тренд се задълбочава и през настоящата 2018 г., като за първото полугодие инвестициите са 2 пъти по-малко в сравнение с миналата. Нещата са свързани, малко инвестиции - ниска конкурентоспособност.

Чуждите инвеститори все повече заобикалят България

Според последното изследване на "Ърнст енд  Янг" новите работни места от ПЧИ в България през 2017 г. са с 30% по-малко спрямо 2016 г. Продължава изтеглянето на инвестициите в дялов капитал и реинвестирана печалба, което е сигурен признак за понижен дългосрочен интерес от инвеститорите към България. Увеличението на дълговите инструменти отразява продължаващото увеличение на задлъжнялостта в българската икономика и ниските очаквания за печалба. Делът на инвестициите в БВП на България е намалял значително от 29% от БВП през 2008 г. на под 2% през 2017 г. 



Така ли ще продължаваме?

Мантрата за ниски заплати и данъци вече не работи за привличане на инвеститори у нас и политиката по привличането им се нуждае от значително подобрение. В това отношение трябва да се акцентира върху конкурентните предимства не само на отделни производства, а също на географски и бизнес клъстери от стратегически отрасли и индустрии. Стимулирането на инвестиции би следвало да се превърне в приоритет за всяко правителство, като мерките да бъдат насочени към:
- подобряване на инвестиционната среда и ефективна борба с корупцията;
- намаление на данъчната и осигурителната тежест в икономиката;
- намаление на бюрокрацията и въвеждане на електронните административни услуги през интернет;
- ограничаване на лицензионните режими и мълчаливо съгласие за всички разрешителни режими;
- защита на правата на собственост и осигуряване на равнопоставеност на всички пред закона.
За да стане България отново атрактивна за инвеститорите, трябва да има ефективна съдебна система, ниски нива на корупция и работеща администрация. Освен това - да се ограничават неефективните разходи от страна на държавата и да се разбиват монополните практики. Когато тези процеси започнат, връщането на инвеститорите ще е въпрос на кратко време. А ако станем членове на еврозоната и на Шенген, това биха били допълнителни предимства за избор на България като инвестиционна дестинация.
Крайно необходима е и



една смела данъчна реформа

1) Не става дума за нови данъци, а да се въведе необлагаем минимум в съществуващото данъчно подоходно облагане, за да останат малко повече пари за хората и да потребяват. Така работещите с най-ниски доходи ще имат повече средства и ще са в състояние да финансират увеличено потребление. Това веднага влиза в търговския оборот и съживява икономиката.
2) А за да са по-достъпни цените, добавям и диференцираното ДДС - също широкоразпространено в ЕС. Това означава по-ниски ставки за храни, лекарства, книги, учебници и други стоки и услуги от първа необходимост, което ще ги направи по-достъпни. ЕК предложи нови правила, които дават повече гъвкавост на държавите членки да определят ставките на ДДС и създават по-благоприятна данъчна среда. Държавите ще могат вече да предвидят две отделни намалени ставки в размер между 5% и стандартната ставка, избрана от държавата членка, едно освобождаване от ДДС (или т.нар. "нулева ставка") и една ставка в размер между 0% и намалените ставки.
3) Трябва да се намали и общата ставка на ДДС. Този данък се начислява задължително в целия ЕС, като страните сами определят размера му. Единственото изискване е те да не са по-ниски от 15%. Така се създава по-благоприятна данъчна среда за растежа на икономиката.
4) Увеличаване на праговете за регистрация по ДДС, като фирми с оборот от последните 12 месеца до 100 000 лв. да бъдат освободени от задължителна регистрация по ДДС, защото сегашните прагове са ниски и ненужно натоварват малките компании. Това ще спести разходи и ще насочи повечето усилия да се контролират за злоупотреби големите играчи на пазара.
5) Премахване на данък дивидент и намаляване на данъка на едноличните търговци, като с това правим голям жест към инвеститорите и към малкия и средния бизнес, а те са основната бизнес среда.
Ефектът от всички гореизброени мерки за бюджета няма да е драстично намаляване на приходите, защото ще има увеличено потребление и търговски оборот. А като се намали ДДС, се намалява и мотивацията за злоупотреби с него. С тези мерки със сигурност ще има и ускорен ръст на икономиката. 
Друго, което трябва да се направи е



намаление на бюрократичните пречки и лицензионните режими

като се прилага мълчаливото съгласие за всички регистрационни режими. Въвеждане на бърза регистрация чрез интернет и намаляване на регистрационните такси на фирмите.
Множеството регулации играят изключително негативна роля за развитието на българската икономика и за обществото като цяло. Факт е и огромната корупция, която в голяма степен се подхранва от изискванията за всевъзможни разрешителни, без да са предвидени ясни срокове и процедури за издаването им и съответно без санкции за чиновниците в случаи на забавяне и произвол от тяхна страна. Неслучайно имаме репутация на бюрократична държава, включително и по отношение привличането на чуждестранни инвеститори. 
Фирмите в България продължават да се задушават от регулаторни режими и корумпирана администрация от всякакъв мащаб. У нас има регистрирани над 2500 административни услуги и режими. Освен това се наблюдава и тенденция към нарастване на административните структури, свързани с режими и регулации. 
Колкото повече държавата обещава да подобри бизнес средата, като премахва някои от регулаторните режими, толкова повече техният брой расте. Затрупва ни лавина от лицензионни, регистрационни и разрешителни документи, уреждащи отношенията на гражданите и бизнеса с държавата и местната власт. Голяма част от тях са въведени преднамерено и некоректно с цел създаване на корупционни възможности. Непрекъснато има предпоставки за корупция или за надвишаване на нормативно регламентирани правомощия. Така инвестиционният климат в България е затруднен както от множество режими и такси, така и от ширещата се сред чиновниците корупция.
Ежегодно най-различни такси се събират от различни общински и държавни структури - често без да съответстват на качеството и бързината на предоставените услуги, а понякога - и напълно незаконно.


Какви са изводите

Изводът е, че действащата система за намаляване на административната тежест и подобряване на бизнес средата в България не функционира ефективно. Инвестициите намаляват, защото редица регулационни режими са или корупционни, или абсурдни, неизпълними и по-тежки, отколкото в други държави от ЕС. Преките инвестиции са първостепенен фактор за икономическия растеж, особено за малките отворени икономики като българската. Увеличението им може да осигури висока производителност и по-високи доходи, необходими за постигане на догонващ растеж и висок стандарт на живот.
Към момента управлението на ГЕРБ не показва по какъвто и да е начин, че се интересува от тези проблеми, в които сме влезли като в безкрайна спирала.