Прозата на Борислав Бойчев

Николай Тодоров

Ако трябва да споменем малко шеговито книгописа на Бойчевото творчество, трябва да разкажем как едно момче, целувано от баща си само когато спи, тръгва от едно "Село без кучета", с "Тежките дядови ботуши", с глинена армага, в която се плиска чиста кладенчова вода, достатъчна за цял един живот. Преминава това момче "Отвъд стария мост", порадва се няколко десетилетия на "Домашна любов" и се превръща в отличен български писател с мека шапка и обувки марка "Саламандър" на нозете. И през цялото това време - от тежките дядови ботуши до модните обувки "Саламандър", по воденици и тепавици, по гари и летища, по редакции и издателства, това момче е съпровождано от една рижа лисица, гъвкава и неуловима, за която всички говорят и нейният портрет обрасва с безброй измислици, подобно на НЛО, кацнало край Голямо ново, но никой не я виждал. Какво е името на тази лисица. Може би нейното име е талант ("Момчето и лисицата").
Борислав Бойчев познава издълбоко и, разбира се, изтънко селския бит. Но битът не само като трироги вили и глинени армаги, а като поведение, като човешки взаимоотношения и като човешка психика, като битие. Искам да отбележа усещането на автора за красотата на природата, за още неразрушената от човека хубост на селското поле, на пролетта, в която разцъфтяват всички треви и билки и се пробуждат човешките желания и страсти. Чувството за хумор на Борислав Бойчев е далеч от книжната измислица, от измъчения напън за смехотворство, от баналното масалджийство. То е органично, земно, естествено, извиращо от авторовата същност, от вроденото му умение да влиза под кожата на своите герои, да гледа света с техните очи и да разговаря с техните думи. Образите от неговите книги, в които документално и измислено се преливат, в които болка и усмивка преминават една в друга незабележимо, носят душевна ведрина. Хуморът на Бойчев е обичлив, топъл, състрадателен, човешки. Забавната самоирония, с която е пронизано неговото творчество, предизвиква весела усмивка у читателя. Всъщност тя показва добро самочувствие на автора, силата му да се надсмее над самия себе си, неговата нравствена извисеност. Самоиронията премахва дистанцията между писателя и читателя и поражда доверие към написаното.
Езикът на Борислав Бойчев заслужава специално изследване. Това е един много сочен, богат, изтъкан от много благоуханни, цветни думи, взети от свежия словесен речник на народа, неговите конструкции отразяват изказа на обикновени хора. Много живот внасят в разказите съпоставянията едно до друго на простонародни слова с материал от високопарната административна лексика. Всичко това дава възможност на автора не само да изгражда героите си по един убедителен начин, но да насища разказите си с неповторима атмосфера.
Хора и животни, пътища и хълмове, лица и пейзажи - всичко оживява и разцъфтява, изплетено от дъхави слова на един забележителен сладкодумец.

(Със съкращения)