За учителя - със съчувствие

Отмина и този петнадесети септември - с тържествено откриване на учебната година, букети, вълнения...
Към учителите бе изпратено поздравление от просветния министър и шефката на комисията по образование в Народното събрание - чиста проба политическа агитация: това ще направим, онова...
Каквото и да направите, нищо няма да се промени. Козметиката не е достатъчна.
Щели да вдигат заплатите на учителите. Да, безспорно това е мотивация за младите, а и не само за тях, обаче хайде да пресметнем инфлацията. Учителите пак си остават едни от нископлатените в държавата.
Статистиката показва, че учителите застаряват и след няколко години се очаква сериозен проблем с липсата на квалифицирани кадри. Младите хора не са мотивирани да изберат тази професия. Знаете ли колко малко от завършващите студенти прекрачват отново училищния праг? Една от основните причини е свободията, която властва в българското училище - отражение на свободията в обществото. Наказанията не плашат никого. Какво като изключиш някое хулиганче? То отива в друго училище, а отнякъде пак ти изпращат поредното проблемно дете. Децата много добре осъзнават, че са недосегаеми и в тази си роля са подкрепяни от своите родители, които често вдигат ръце - не мога да се справя. Но когато се търси виновник - това е учителят.
Чудно ли е тогава, че учителите трудно овладяват децата в училище? На практика те не разполагат с инструментите да го направят. По новия закон - още по-малко. Часовете трябвало да станат по-интересни. И на фокусник да се правиш, няма да се получи. Повечето ученици в горните класове вече са проумели горчивата реалност на живота у нас: хора без образование печелят много повече, а сивата икономика е водещата. Защо тогава да си даваме зор, казват. А и нищо няма да се промени.
Това е резултатът от последните 30 години. За безобразията с учебните програми: няма смисъл да се говори. Никой не попита учителите. Просто бе наложено и толкоз.
Един познат ми каза: искрено ви съчувствам - най-смачканото, най-обезправеното съсловие у нас. Не е ли така? Всичко се вменява отгоре с наредби, заповеди, които през последните години много често са повече от нелогични и взаимноизключващи се.
Ами тоновете ненужна бумащина, над които кисне преди или след часовете учителят? И къде отиде онова творческо, онова възрожденско начало?
Къде отидоха уважението и респектът към учителя?
Тази година първият учебен ден се падна на 17 септември - Ден на София. София означава мъдрост. Но няма кой да я прояви.