Намаляването на ДДС върху хляба ще съхрани доходите на хората

През последните две седмици БСП направи предложения, свързани с два много сериозни и силно дискутирани проблема в страната - за двойния стандарт при храните и във връзка с ескалацията в цената на масовия хляб. За справяне с двойните стандарти левицата вече внесе в Народното събрание поправки в Закона за храните, а за избягване на шоковото поскъпване на хляба поиска още със следващия бюджет намаляване на ДДС ставката от 20 на 5%. По тези две горещи теми разговаряме с депутата от "БСП за България" и заместник-председател на парламентарната комисия по земеделие проф. Светла Бъчварова.

"Диференцирането на данъка не означава, че държавата ще получи по-малко средства"

- Проф. Бъчварова, какви са мотивите, с които "БСП за България" внесе промените в Закона за храните, свързани с двойния стандарт, още повече, че само ден по-рано имаше позиция по темата от Европейския парламент, обсъжданията, на която текат вече втора година?
- Факт е, че тази тема се обсъжда вече втора година, но буквално преди няколко месеца Европейската комисия, с доклада, внесен в ЕП, си призна, че има двоен стандарт при храните. В началото имаше една изключително голяма съпротива, което едва ли не се обясняваше с това, че държавите, които със свои средства и експертиза са установили двойния стандарт, са получили неблагонадеждни резултати. Това, което обаче ЕП казва в доклада си, е, че има двоен стандарт при храните и под никаква форма регионалните предпочитания на вкусовете на потребителите не могат да бъдат оправдание храни с една и съща търговска марка да имат различно качество на влаганите суровини. Което води до дискриминация на потребителите.
Това, което "БСП за България" предлага, е свързано с гарантиране на изискването да има еднакви влагани суровини в съответните храни, които мултинационалните компании произвеждат за целия европейски пазар. Те трябва да гарантират със сертификат, издаден в съответната страна, че съставките, които влагат, са същите, одобрени в страната производител и собственик на търговската марка. За българските фирми не се предвижда изискване на подобни сертификати. Причината е, че Българската агенция за безопасност на храните у нас прави освен документални проверки и физически - на място, за това какви суровини се влагат в съответните продукти. Така ще започне да се работи по този проблем, защото иначе много се притеснявам от факта, че винаги когато ЕП, а след това и ЕК, излиза с директива или регламент, ние никога не сме подготвени. Нито като експертиза, нито като информационни системи, нито като изисквания да имаме съответните лаборатории за установяване на тези разлики. В последния момент се написват някакви закони и те не могат да се приложат 3 или 4 години. Според мен българските потребители трябва още в рамките на следващите 6 месеца да имат благонадеждна система, която да им дава правото и увереността, че това, което потребяват, е същото, което се предлага в Европа.
- Понеже засега окончателно решение на европейско ниво няма, означава ли, че и със сега действащите директиви и регламенти има възможности за реагиране срещу тези нелоялни практики?
- Има възможност и тя е факт. Но ако това не е записано в законодателството и съответно контролните органи нямат такъв ангажимент, няма как да стане. Заради това е добре, че докладът на ЕП излезе. А мерките, които ще бъдат предприети, ще бъдат обсъждани в рамките на този състав на Европарламента - до март-април. Но оттук нататък те ще трябва да се прилагат в законодателството, ако излязат. Ако не излязат обаче, това означава, че се отлагат с още една година.
Внесохме промените в Закона за храните, защото вече има легитимация на проблема с двойните стандарти. Предлагаме това да стане в рамките на действащото наше законодателство, като променим възможността и необходимостта да изискваме повече от тези, които се настаниха на българския пазар с такива продукти. Преди време БСП имаше предложение за присъствие на български стоки в магазините. Този законопроект не мина в Народното събрание, но един от мотивите на колегите в комисията по земеделие беше, че това не може да се приложи, защото трябва да искаме нотификация от ЕК дали тези практики са разрешени.
- При това предложение имаше и един прецедент с предварително негативно становище от Комисията за защита на конкуренцията.
- КЗК се беше произнесла - къде знайно, къде незнайно, с едно тълкуване на регламентите, както си искат. Бяха написали едно добре облечено наукоемко становище, че едва ли не това ще наруши конкуренцията, движението на стоки и всичко друго, което се сетите. Тази теза за нарушението на свободното движение на стоки и услуги е обтекаема и си я прилагат както искат. Тогава основното възражение беше, че тези мерки, които се предприемат, нищо че в други държави вече ги има - като в Румъния и Унгария например, ще създадат неравностойност в конкуренцията. Но когато вече има прецедент и ЕП е приел с голямо мнозинство доклада, няма как проблемът да бъде отречен. Ако нашето предложение за промяна в Закона за храните бъде прието, българските потребители ще бъдат по-защитени. И ще се вземат мерки в сравнително кратки срокове, за да се гарантира тази защита.
- Какво се случва с цените на масовия хляб в страната, нарастването е доста голямо и то в кратък период?
- От началото на септември има непрекъснато повишаване на цената на хляба в различни райони на страната. И то със значителни проценти. Не става въпрос за поскъпване от 1-2%, което трудно би било забелязано от потребителите, а за 25%. Ако един хляб е струвал 1 лв., то вече се продава за 1,30 лв. Това е огромно увеличение. От началото на месеца са увеличени цените на хляба във всички области на Северозападна България, във всички области на Южния централен район, най-много в Пазарджик и т.н. А това води до притеснение, защото цената на хляба е база за ценовите съотношение на всички останали хранителни продукти. Което означа плавно увеличение на млякото и млечните продукти, и на месните продукти.
- Има ли вече такива индикации?
- От официалната информация за цените на едро става ясно, че има сериозни скокове, което означава, че това ще се отрази и върху цените на дребно. На борсите има индикации за увеличаване на цените на едро на млечните продукти с около 3-4%, както и на цените на някои масови колбаси. Зърнената реколта е далеч под възможностите на страната и качеството й е изключително ниско. Само 15% е зърното с добри хлебопекарни качества. Половината зърно е фуражно, а останалата пшеница, извън тези 15 на сто, изисква влагането на подобрители при производството на хляб, които също не са евтини. Проблемът с това, че хлябът ще поскъпва, е свързан с това как да бъдат защитени доходите на хората и с това да се разгледа съотношението зърно-брашно-хляб. Защото у нас производителите на хляб получават най-малки печалби, а тези, които осъществяват дистрибуцията, получават най-голям процент от печалбата. Сега властта преговаря с търговските вериги за цената на хляба. В това отношение ние нямаме аналог. Представете си обаче, че търговските вериги решат да работят без печалба 1-2 месеца. В цялата държава само търговски вериги ли има? Всички малки магазини ще загинат. Те не могат да си позволят да продават под себестойност. Така ще бъде убит малкият бизнес в страната. А и веригите, за да изпълнят това поръчение, което няма как да се случи, ще трябва да натиснат производителите. Производителите ще трябва да натиснат тези, от които купуват брашно и ще се получи една верижна задлъжнялост на всички.
- Това, което БСП предложи миналата седмица - намаляването на ставката на ДДС върху хляба от 20 на 5%, комай е единствената реална мярка.
- Намаляването на ДДС върху хляба е една от възможностите да се съхранят доходите на хората, за да не бъдат изядени от инфлацията, която ще се получи в резултат от поскъпването. Ние искаме обаче да има по-сериозен контрол по отношение на политиката за зърното от МЗХГ.
- Към министерството имаше служба по зърното и фуражите, която беше закрита.
- Тя се занимаваше не само със запасите на количествата зърно, които са произведени и складирани. И понеже беше закрита, това означава, че към момента много малко знаем какво има в страната като наличности и какъв е износът.
- Ще търсите ли по-широка подкрепа за предложенията?
- За намаляването на ДДС върху хляба е изключително важно да има много точен експертен анализ, включително и финансов. Намаляването на данъка не означава, че държавата ще получи по-малко средства, защото вероятността сивият сектор да излезе на светло, а в бранша той е 40-50%, ще компенсира намаляването на ставките. Необходимо е проблемът да бъде поставен на масата, да има експертен анализ и по време на разглеждането на данъчните закони да се предложи като възможност. Всички са притеснени от това, което се случва с цената на хляба в страната. В срещите, които правим, е ясно, че всички хора се притесняват за цената на хляба и на дървата за огрев. Това са основните теми, които тревожат хората и в малките, и в големите населени места. Ако ДДС не бъде намалено още със следващия бюджет, бедните ще станат още по-бедни, защото хлябът е основната храна в потребителската кошница на българите.
А за двойните стандарти - засега няма възражения по това предложение, въпреки, че все още не са се появили онези, които разбират от всичко. И бизнесът вижда ползата от такава промяна. Целта е да започне да се работи по проблема в най-кратък срок, а не да чакаме година-две, за да решим тепърва да променяме законодателството и чак тогава да прилагаме мерки. Изисква се сериозна подготовка от държавата. От една страна, за сертификатите, от друга, и към акредитираните лаборатории, в които да се проверява дали сертификатите отговарят на изисквания, защото това са и инвестиции.