55 творби на Никола Кожухаров в Добрич

Изложбата "Никола Кожухаров (1892-1971)" бе открита вчера, в Деня на Добрич, в Художествената галерия в града. Живописец и рисувач, график и илюстратор, стенописец и декоратор, сценограф, скулптор, педагог, със своите творби, той е част от образната представа на четири поколения българи за хилядолетната ни история, за нашите митове, легенди и приказки, посочва изкуствоведът Марин Добрев, директор на ХГ - Стара Загора. 
Изложбата включва петдесет и пет живописни платна, рисунки, илюстрации, графики. 48 са творбите от Художествената галерия в Стара Загора, а останалите са предоставени от  галерията в Казанлък. Експозицията съдържа творби от различни периоди. Може да се видят няколко ранни автопортрета на художника, пейзажи и композиции от 20-те г.; проекти за корица, за грамота, за марка, посветена на художника Ярослав Вешин; илюстрации към "Клетниците", "Тримата мускетари" и др. Там са и емблематичните му живописни творби на историческа тема "Ивайло пред стените на Търновград", "Иванко убива цар Асен", "Залавянето на Васил Левски", "Левски пред съда" и др. Изложбата ще продължи един месец.
Никола Кожухаров е роден на 11 януари 1892 г. в Казанлък. Завършва гимназия в Стара Загора и е приет в Художественото индустриално училище в София. Учи живопис при професорите Иван Мърквичка и Цено Тодоров и през 1911 г. открива изложба в старозагорската девическа гимназия, заедно с Димитър Гюдженов и Васил Маринов. През 1914 г. печели конкурса за завеса на театрално дружество "Театър" в Стара Загора и с Димитър Гюдженов заминават за Франция. Специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. През Първата световна война той е военен художник и през 1916 г. участва в Голямата съюзна изложба в Берлин. Кожухаров е един от основоположниците на баталния и исторически жанр в българското изобразително изкуство.
Под влиянието на Пенчо Славейков - приятел и кум на художника, много от картините на Кожухаров през 20-те г. са със сюжети от митовете, фолклора и мистичността на обредите. През 1924 г. Кожухаров печели конкурса за сценография на "Змейова сватба" по Петко Тодоров в Народния театър. През 1924 г. е преподавател, а от 1929 г. - професор в Художествената академия. През този период илюстрира детски книги, оформя списания, проектира пощенски марки, банкноти. Автор е на мемориални скулптурни произведения в Пловдив и Видин, както и на надгробното релефно изображение на Митрополит Методий Кусев в Стара Загора. На световното изложение в Париж през 1937 г. е удостоен със златен медал за изкуство за картината "Майстори". В периода между 40-те и 60-те г. рисува картини със сюжети от българското Средновековие и Възраждане. От 1962 до 1967 г. Кожухаров завежда катедра "Изобразително изкуство" във Великотърновския университет. През 1965 г. открива изложба в София, съвместно със съпругата си Невена Кожухарова. В периода 1925-1969 г. изписва 27 черкви в страната. Участва в международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Ню Йорк. За изключителни заслуги към българската култура през 1962 г. Кожухаров е удостоен с орден "Кирил и Методий", I степен. Умира на 1 юни 1971 г. в София.