Негово величество почитателят ме изправи на крака

Известната и обичана народна певица ГУНА ИВАНОВА ще отбележи двойния си юбилей - 70 години жизнен път и 50 години на професионална сцена, с голям концерт на 30 октомври от 20 ч. в зала 1 на НДК, организиран от "Фен фолк тв". Гуна Иванова ще зарадва своите почитатели с избрани песни от дългогодишната си кариера. Заедно с ансамбъл "Майсторите на танца" от Перник и танцов състав "Творецът" от Свищов тя ще представи спектакъл под наслов "Българийо, майчице свята".
Специални гости ще са талантливите й внучки Ива и Велислава Костадинови, които ще пеят заедно с баба си и ще представят свои нови композиции. Сред изпълнителите ще бъдат още Райко Кирилов, вокално трио "Евридика", формация "Армейска песен", Даниел Спасов и Милен Иванов, които певицата боготвори и нарича "Царете на българската народна музика". Гуна Иванова е подготвила и доста изненади за публиката по време на концерта.   

"Корени навън не се пускат"

- Това ще бъде поредният голям и вълнуващ концерт във вашата кариера. С какво той се оказва по-специален от досегашните ви изяви?
- Поводът за концерта е, че отбелязвам 120-годишен юбилей - шегувам се, разбира се. Но всъщност това си е сериозна възраст - 70 години мой физически и 50 години творчески юбилей. Не съм от певците, които правят всяка година концерти, не за друго, а защото съм изпълнила  премного концерти в страната и в чужбина - за две години обиколих 4 континента! Не съм и онзи меркантилен творец, който около концерта ще опоска всички бизнесмени и после може да си живее спокойно. Аз просто съм творецът, който беше заврян от съдбата в нищото, смлян от живота, но Негово величество почитателят ме изправи на крака, даде ми сила и аз съм длъжна в края на творческия си път да събера всички мои почитатели - да им направя дълбок поклон и да изразя с песен   огромната си благодарност и обич, които изпитвам към тях.
- Защо озаглавихте концерта си "Българийо, майчице свята"? Какво се крие зад наслова?
- Работейки 20 години във военен културен институт - в Ансамбъла на Строителни войски и  почти 10 години в Ансамбъла на Въоръжените сили, нашата задача е, освен да пеем и да радваме хората, и да възпитаваме. Знаете, дълго време музикалното пространство беше обзето от друг жанр, с който израснаха две поколения и за тях истината е различна. Скоро разбрах, че заведението "Петелът" в Лондон е собственост на българин. Това е заведение с чалга насоченост и аз бях първата народна певица, поканена да пее там. Много мъчно ми стана, като видях млади, подрастващи момичета, които връткат телесата си в ритъма на кючеците пред албанска аудитория.  Когато излязох да пея и албанците ми станаха на крака, тия млади момичета започнаха да се чудят какво става и най-накрая се хванаха и те на хората. Това е мисията на творците - когато пошлостта обсеби цялото пространство, ние сме  тези, които трябва да изчистим боклука.
"Българийо, майчице свята" е песента, която пеех в тези години и продължавам да пея. Много други патриотични песни ще звучат на концерта, както и доста любовни и драматични, всички теми от живота на човека, защото всяка песен е случка от бита...
- Имате ли песни, които сте изживели? Случвало ли ви се е да излезете на сцената в трудни за вас моменти, когато душата плаче, а трябва да пеете?
- Много близки хора ми казват: "Остави, забрави и върви напред!", но болката не се забравя. Имам песен, която е в памет на детето ми - "Майчини сълзи", и не само на моето, а на всички деца, отишли си без време от този свят. Трудно се изпява такава песен, защо да натъжавам публиката? Най-страшна е загубата на дете. Нямало е да пея в никакъв случай, но когато човек е в моето положение, изпада в шок, а шокът е лудост, тогава той тръгва натам, накъдето го поведат... Така и мен ме хванаха приятели за ръка и ми казаха: "Направи това и това..." След около 2-3 години шокът започна да си отива и попитах защо постъпихте така? Тогава мъжът на моята приятелка ми отговори: "Защото те бяхме изгубили и нямаше да имаме в твое лице това, което имаме днес." Оказа се, че са били прави.
Благодаря на моите приятели и почитатели, че ми помогнаха достойно да стоя, че бяха съпричастни с моята мъка. Участието на сцена е само по себе си изгаряне на негативното. Половин час преди да изляза на сцена, не мога да слушам никого какво ми говори, това се случва и половин час след участието ми, аз още горя... Звярът, когато нещо преживява, било то положителна или отрицателна емоция, реве. Това е неговият душевен израз. Това е и песента. Защо в момента младото поколение слуша и пее рап? Какъв е този израз? Много са малко младите като моите внучки, които пеят народна музика...
- Разкажете за тях. Те по много талантлив и  съвременен начин поднасят красотата на  българската народна песен...
- Радвам се на това, което правят Ивка и Велислава, станаха вече 10 години. Изпълниха "Бело лице имам", като в клипа им играеше балетен танцов състав. Оттогава са решили, че мисията им е да привличат вниманието на младите точно към народната песен и много успяват. Сега всички танцувални народни клубове са луднали по тяхната "Софка на татко". Тя ми е подарък от македонците в Австралия, песен от Егейска Македония, която  съществува открай време. С голяма радост им я дадох. С народната песен съм ги закърмила от бебета, Велислава пее едно към едно като мен и след години гласът й ще е много по-различен от моя, ще пее на по-високо ниво...
- Какви съвети им давате? На какво ги учите?
- Най-трудно се учи близък човек. Понаучили са се да пеят, докато бяха малки, защото при мен растяха и боледуваха. Гледах ги по 24 часа, майка им няма нито ден болничен заради тях. На репетиции съм ги водила с мен и така се научиха да пеят толкова добре, слушайки ме. Бяха ми спойката в тия детски формации, с които работих... И оттам тръгнаха. До ден днешен не знам внучките като каква ме възприемат - като майка ли, като баба ли или като приятелка. Но като пораснаха, и двете ми заявиха категорично, че няма да учат в музикални училища, защото казаха, че искат да имат сериозни професии.           
- Какво е отношението на подрастващите към народната песен, ако трябва да направим сравнение отпреди и сега?
- Много се е променило. За всичко това са виновни медиите и работещите в тях. Липсата на култура. Каквото пропагандираш, това и ще слушаш. Въпрос на възпитание - както закърмим децата, така и продължава, лоша кърма поднасят медиите. Аз съм пътувала десетки години надлъж и нашир в Сърбия и Гърция - там друга музика, освен гръцка и сръбска, няма да чуеш, не бива до крайност да се стига, нека всеки сам избира своите потребности. Но преди всичко ние сме българи, пусто чудо!
Хубаво е, че от известно време се наблюдава възраждане на народната песен и народните танци, на българщината въобще. Основни главни "виновници" за това са хореографите, на които трябва с поклон да благодарим. Те направиха, в стремежа си да оцелеят, за жълти стотинки, в момента на прехода, при пълната разруха на ценностната система, танцувалните народни клубове. Оттам народната песен тръгна да се възражда, започнаха да шият и различни облекла с народни шевици, изискани национални тоалети,  сватби правят по стар български обичай. Това е  заявка, че се възражда българското, че българинът има нужда точно от това. Недейте вие, чуждопоклонници, да смятате, че това е израз на простащина - някъде така бе написано в мрежата. Простащина е вашето чуждопоклонничество. Ние сме не само възродители, но и съхранители, така   българското ще пребъде, да знаете! Пътувам по света и виждам как цели ансамбли сами шият костюмите си в Лондон, Испания, Южна Африка... Това простащина ли е?
- Отколешна истина е, че България ще пребъде благодарение на традициите и фолклора ни...
- Фолклорът е този, който говори какво е било. И може да е само зрънце в утрешния ден, да са само двама души, които са там, някъде по света, но ще казват, че го има българското. България ще бъде там, където има дори само двама българи!    
- Публиката ви обожава, дарява ви с бурни аплодисменти, с вниманието си, с букети... Какво ви казват хората след концерти?
- Цветята са израз на задоволство, за да дойде с цветя, той е помислил, вълнувал се е. Енергията, която усещам като обич, насочена към мен, ме окриля. Затова го правя този концерт, защото, драги почитатели, вече 50 години правя вашите празници - сватби, кръщенета, концерти, храних душите ви, вие ми отвръщахте с любов.
Заповядайте на моя концерт да ви наградя с мила, родна наша песен и цялата си обич чрез нея да изразя към вас. В деня на концерта ще се продават моите дискове и музикални продукции, които са обобщение на цялото ми творчество. Единият е под наслов "Българийо, майчице свята", защото включва всички патриотични песни, които съм изпяла, а другият - "От Дунав през Охрид до Егея", е със знакови песни, които масово пее народът.
- Казвате, че Райко Кирилов заема важно място не само в концерта, но и в творчеството ви...      
- Райко Кирилов е специалният ми гост, защото с него имаме извървян път, равен на творчество, на животи. С голяма благодарност се отнасям към него. Много ми е помогнал. Той повярва в мен, в моя драматичен глас. Райко е този, който ме покани и каза: "Сестричке, ела, направил съм страхотна песен, с която искам да се явиш на "Пирин фолк" в Сандански. Смятам, че ти трябва да изплачеш тази мъка." Става дума за песента "Майчини сълзи", с която спечелих обичта на публиката. Кирилов направи и две знакови песни за дуети с мен, които много се харесват от почитателите. Това са "Приятели", "Майчице земя". Така искахме и популярна македонска песен да запишем... Много ни пасват гласовете за дует.
- Какво послание бихте отправили към младите и техните родители?
- Има много специална песен "Учителко моя", чрез която отправям послание към учениците. Защото в утрешния ден те вероятно ще се стремят към Терминал 2 и ще се насочат към проспериращите държави, където ще търсят поминък и реализация. Вие, млади хора, уважавайте учителите си, защото в развитите страни обожествяват негово величество учителя и вярата. Това е гръбнакът на една ценностна система. Когато нямаш уважение към онзи, който ти дава светлина и ти постила пътека по пътя житейски, не можеш да просперираш. Ще отидеш в чужбина, но ще си никой. Единици са онези, които просперират. Срещала съм се с преуспели хора, които на стари години искат да се върнат обратно в България. Корени навън не се пускат. Уважавайте учителя!