Плащали сме скъпия газ през цената на тока

Всички експерти на Националния омбудсман били поканени да отидат в съответните дирекции за природен газ и електроенергия, за да се запознаят с данните, които се подават от заявителите и да ги проверят. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов пред журналисти, цитиран от БТА.
Отговорът му бе провокиран от упреци от страна на омбудсмана Мая Манолова, че в докладите на КЕВР липсва достатъчно аргументация и отчет за повишението на цените на природния газ и топлинната енергия. Иван Иванов информира, че докладите съдържат и търговска тайна и затова разгласяването на тази информация подлежи на санкции, ако дадено лице я разгласи публично.
В отговор на това, че цената на парното е с 20 процента по-висока в сравнение с 2015 г., Иванов изтъкна, че "Топлофикация-София" от 2015 г. до 2018 г. е извършила модернизация и подмяна на турбини на обща стойност 60 млн. лева. "Това са инвестиционни разходи, които не могат да не бъдат признати, защото се правят, за да бъде подсигурено подаването на топлоенергия на потребителите", допълни Иванов.
Той припомни, че до 2015 г. хората са плащали т.нар. "данък социално спокойствие", което означавало, че при повишаването на цената на природния газ цената на топлинната енергия се е задържала за големите градове. Но това е ставало за сметка на цената за електроенергията. Според председателя на КЕВР това е било изключително несправедливо и поради тази причина е било отменено. Освен това през 2015 г. "Топлофикация-София" не е платила за квоти, докато сега КЕВР признава 12 млн. лева, които са платени от столичното топлофикационно дружество за въглеродните емисии и този разход също няма как да не бъде признат.
Необходими са още 50 милиона лева, за да може да бъдат подпомогнати всички, които изпитват затруднения да си плащат сметките за ток и парно. Това каза председателят на енергийния регулатор Иван Иванов, като се позова на изчисления на Комисията, изготвени заедно с енергийното министерство:
По отношение на сегашните 90 милиона лева, които Министерството на труда и социалната политика отделя за такива помощи, е необходимо да се добавят още 50 милиона, за да се обхванат всички енергийно уязвими потребители и това означава 140 милиона. За да се предпазят бедните домакинства, това е една опция, която се изисква от решенията на Европейската комисия, че трябва при либерализацията на пазара да се предприемат мерки за защита на енергийно уязвимите потребители", поясни Иванов.