Закриеш ли училището, закриваш и селото

Картата със закритите през последните 25-30 години училища на България изглежда зловещо. Няма регион, в който да не могат да се поставят черни точки поне на 30-40 места, отбелязващи сгради на заключени завинаги образователни институции. Статистиката сочи, че през 2000 г. училищата у нас са 3491, а през 2017 г. вече са 2456. Оказва се, че за последните 14 години са закрити 764 школа. За същия период са открити 12 държавни и общински сгради. Тенденцията продължава през 2016 г., когато са затворили врати 37 училища, през 2017 г. те са 17, а през 2018 г. - 13.
Начин да оцелеят училищата в планински, полупланински и гранични райони е да получат статут на "защитени". Той се дава, ако поне 10 ученици ще трябва да пътуват над 20 км до най-близкото съседно училище. Без такава защита всяко село или малко градче тръпне от страх, че кътчето, което е давало знание от десетилетия на местните деца, ще загине.

Терминът "маломерна паралелка" влиза все по-често в българското училище. Той звучи страшно и обикновено се свързва с обезлюденото нашенско село. Маломерност е понятието, което преди дни чуха жители на няколко дупнишки села, имали все още щастието да открият учебната година със свои деца в оцелялото училище.
Несъбираемостта на 18 деца в един клас обаче не разтревожи на отминалия наскоро 17 септември първокласниците от с. Крайници, община Дупница. Закичени с табелки с образа на своя патрон Христо Ботев, те радостно посрещнаха първия учебен звънец и прекрачиха училищния праг. Не с такава лекота техните учители и родители погледнаха на поредната нова учебна година, тъй като със затаен дъх се чудят дали тя няма да е една от последните. Засега ги пази специалният статут на средищно училище. Но докога?
Подобни мисли преследват и преподавателите, и жителите на близкото с. Самораново, което също продължава по

тежкия път на "маломерността"

От години там паралелките не могат да съберат минимума деца, а Общинският съвет продължава всяка есен да гласува допълнително финансиране за оцеляване на школото. Т.г. основното училище "Христо Ботев" тръгна с две самостоятелни паралелки под 10 ученици.
Яхиново е третото село в общината, което и т.г. ще остане с полупразни класни стаи. Там много от класовете са слети и деца от различни набори са принудени да учат заедно. Затова се сформираха две самостоятелни паралелки под 10 ученици - в първи клас със 7 деца и в четвърти клас - с 9. С други думи, училището остава под угрозата от закриване.
Такава вече е съдбата на всички останали селски школа в околността. Жителите на Червен брег, Бистрица и Джерман от 6 години не чуват празничен звън на 15 септември.
И днес хората от Червен брег, който е разположен само на 5 км от Дупница, помнят битката си за запазване на училището. През 2012 г. в него има само 5 паралелки с близо 50 ученици. Тогава ОбС на Дупница решава окончателно, че то няма бъдеще. Това става точно на 200-годишния юбилей на основното школо "Св. Св. Кирил и Методий". Родителите на настоящи и бъдещи ученици обаче

не се предават толкова лесно

и правят редица срещи с кметове и съветници, пишат на министъра на образованието, търсят съдействието на синдикати, за да спасят училището си. Майките обещават със собствени средства да ремонтират класните стаи и да осигурят пари за отопление. Тогава жител на града споделя емоционално: "Най-възрастните, тези, които са възстановявали училището камък по камък, тези, които са изучили децата си, станали после лекари и инженери, плачат от мъка." Мъката им обаче не трогва никого и училището е закрито.
Днес голямата сграда е бледа сянка на някогашния достоен източник на знание за хиляди местни деца. Дворът е обрасъл, оградата е порутена. На фона на падащата мазилка неестествено стои почти новият блестящ покрив на сградата, който е ремонтиран малко преди закриването й след пожар. Тъй като постройката не се използва за нищо, се е превърнала в опасност за деца и младежи, които, водени от любопитство, влизат в коридори и класни стаи. Много жители на селото са подавали сигнали за рисковете и с апел за охраняване на някогашното образователно светилище, но засега без успех. От общината вече няколко пъти слагат сгради на закрити училища в региона на тезгяха, но желаещи купувачи няма.
Лют отпор преследва и хлопването на вратите на училището в с. Джерман. Там и кметското ръководство се противопостави на решението на ОбС в Дупница, но мнението му не бе взето под внимание. Непосредствено преди окончателната присъда през 2012 г. Основното училище "Св. Св. Кирил и Методий" в селото прие над 90 ученици в 6 паралелки.
Най-безболезнено премина поставянето на катинара на портите на Основното училище "Васил Априлов" в с. Бистрица същата година. През 2012-а там вече учат едва 25 деца, а

в първи и втори клас няма нито едно

записано хлапе. Обучението върви едва в три слети паралелки, две от които са с по-малко от 10 ученици. Тогава кметът Васил Бански назидателно обвинява жителите на селото, че сами са виновни, тъй като родителите от няколко години записват децата си в Дупница. Кметството на града пък се оправдава, че за да запази трите школа, трябва да дофинансира образователния процес с по 90 000 лв. на месец - за заплати на 30 преподаватели, режийни и други разходи.
Дупница е една от многото общини у нас, които закриват едно след друго селските си училища. Подобна орис тегне в селищата и в планинските, и в отдалечените крайгранични райони на страната. Жителите им с ужас очакват поредното решение за затваряне на вратите на някое вековно училище. Преследва ги и онази злокобна приказка: закриеш ли училището, закриваш и селото.


Училището в с. Крайници има най-големи шансове да оцелее, тъй като е средищно

В Яхиново живеят малко над 1000 души, а поддържаната учебна сграда вероятно посреща деца за последен път

Червен брег вече няма училище. Само изоставена сграда
Снимки Авторката