Матей Шопкин на 80 години с нови стихове

В минути на размисъл

Срещу стихията на злото
аз нося броня от любов
и вярвам в себе си, защото
дочувам божий благослов
да бъда поетичен бранник
на моя православен род,
а не епизодичен странник
под чуждоземен небосвод.

Винете ме за мойта вяра,
обжарена от огнен стих,
но тя у мен мечти разгаря
и гръмогласен или тих
в тъги и в радости оставам
под родния свещен трицвет
на този свят да продължавам
да бъда български поет!




Когато си отива младостта


Когато си отива младостта
какво остава? Ах, какво остава?
Противен дъх на есенни листа,
угаснали огнища. И забрава...

Но трябва ли да бъда примирен
като заключеник в потайна ниша?
Аз още съм до болка вдъхновен
и още мога стихове да пиша.

Забравил всеки злоезичен глас,
изричам тих и съкровен молебен:
Аз искам и след моя сетен час
да бъда на България потребен!




Утеха


И ето ни - на дъното на ада.
И няма изход. Няма светлина.
Над нас тежи убийствена грамада
и прах покрива всички имена.

Една утеха само ни остава:
След скърби и проклятия, и вой
да помним как за своята държава
дедите ни отиваха на бой.

И падаха по бранните полета,
за да пребъде святата кърма
на тази богородична и клета,
и поругана българска земя!





Попътни строфи I


Все бури тътнат срещу мен,
все луди сили ме владеят
и все над моя земен Ден
огромни облаци тъмнеят.

И все ме мъчи тежък срам,
че ставам някога покорен,
но знам, че няма да предам
ни моя Храм, ни моя корен.

Това е всичко, да - това,
което с обич повелява
да търся песенни слова
за мойта песенна държава!




Вечерен звън


С приведени очи стоя пред бюста
на Пейо Яворов и като в сън
в душата ми до изнемога пуста
отеква трепетен вечерен звън.

И аз забравям грижи и неволи,
и от внезапни пориви обзет
дочувам как съдбата ми се моли
с гласа на гениалния поет.

И над завети, над беди и слава,
над пропасти, бразди и висоти,
безкрайната вселена зазвучава
от музика, от нежност и мечти.





Страдание

        "Кога летя, когато падам,
        аз страдам."
                   Пейо Яворов
 
С високи помисли за чест и слава
вървя през тези тъжни времена
и вярвам: моят път ще продължава
под слънчева и звездна светлина...

Не се отчайвам, че по мене пада
грамада от проклятия и злост,
защото зная, че когато страда
поетът се въздига до Христос.

И страдам аз, и страдам за народа,
привел от безизходица глава,
и ненавиждам хищната порода
на разни самозвани божества.

Но той, народът, няма да забрави
ни своите прославени предци,
ни вчерашните недостойни нрави,
ни днешните безродни подлеци.

И ще се вдигне горд и непокорен
срещу това, което го гнети,
и този свят и тесен, и просторен
ще стане свят на сбъднати мечти.

Но има много време до тогава,
а днес тревожен повик ме зове
с високи помисли за чест и слава
да страдам за народа в стихове.




Есенен ден


Какъв ще бъде този ден?
Какви неща ми предвещава?
Дали ще пея вдъхновен
или ще тлея до забрава?

А може би смутен и тих,
ще се зарея из горите,
и там за моя болен стих
ще търся билки лековити.

А може би ще се сведа
над езеро, за да отпия
свещенодействена вода
с упойна сила на магия.

Какъв ще бъде този ден?
Не знам, но нещо ме подсеща,
че той ще заблести над мен
като спасителна надежда.




Попътни строфи II

И пак на път.
И все на път...
Така животът отминава.
Пред мене далнини растат
и светъл изгрев ме огрява.

И аз вървя,
изправил гръд,
унесен в песенна забрава.
И, слава Богу, пак дъхтят
край мене здравец и тинтява.

И бистри
извори звънят,
и рони шум пръстта корава.
Но питам аз: По моя път
каква следа все пак остава?




Където греят висините


С проклятия към моя Храм
съдбата строго ме наказа,
но няма как да се поддам
на злоба, срам или омраза.

Какво, че пропасти бучат
и гладни кучета ме лаят?
Пред мене се извива път
и буден ме зове Безкраят.

Да, всичко ме зове натам,
където греят висините
и се въздига моят Храм,
недостижим за подлеците!




Увереност 2018


Дали ще ме запомни този век?
О, този век на гневни барикади!
По своя път неравен и нелек
минавах под слънца и звездопади.

Затъвах сред тресавища и кал,
познах безумия и страх позорен,
но не предадох своя Идеал
и никога не бях поет придворен.

Да, моят път не беше лек,
но след беди и бури гороломни,
аз вярвам, че жестокият ни век
като добър човек ще ме запомни.




Кратка реплика


Не ви вълнува моят искрен глас,
той може би наистина е спорен,
но аз не пиша стихове за вас,
хулители на българския корен.

В живота си отдавна проумях,
че винаги в подем или в несгода,
поетът би извършил грозен грях,
ако не бъде струна от народа.

Дори когато стихне моят глас,
ще продължа да бъда отговорен,
че аз не писах стихове за вас,
предатели на българския корен.




Поклон

И както е предречено отвеки,
по някакви неписани закони,
и аз познах затрънени пътеки,
кръстовища и черни небосклони.

И неведнъж стихията на дните
ме тласкаше към гибелни подмоли,
но аз не се поддадох на злините
и не приех изменнически роли.

И ето ме - изправен като стожер
на мойта тридесет и осма кота,
в душата ми бушува златен кошер
от златните пчелини на живота.

И аз вървя сред звани и незвани,
и шепна с благородна мъжка сила:
Поклон пред вас, полета и балкани,
дълбок поклон за вашата закрила.



Роля

Не, не приемам тази роля
да бъда тих и примирен
и днес, и в новия си ден
за капка обич да се моля.

Оплетен в кукувича прежда,
безброй страдания познах,
но няма да потъне в прах
цветът на моята на надежда.

Надеждата, че има смисъл
в добри и в лоши часове
да се раздавам в стихове,
които Бог ми е предписал.

Затуй презирам тази роля
да бъда тих и примирен.
И днес, и в новия си ден
за нищо няма да се моля!




Призив

        "Чака ме светът"
               Никола Вапцаров

Когато всичко те потиска
и става прах, мъгла и дим,
ти приеми, П о е т е, риска
да бъдеш твърд и несломим.

И през въртопи от омрази,
и под гръмовен небосвод,
бъди достоен син на тази
земя на твоя древен род.

Напук на разни нотабили
върви по своя труден път
и в себе си намирай сили
да кажеш: Чака ме светът.




Матей Шопкин е роден на 29 септември 1938 г. в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е Строителен техникум във Велико Търново и Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
Автор е на повече от 50 книги - поезия, публицистика, стихове за деца. Съставител е на няколко поетични антологии. Пише и литературна критика. Превежда от руски език. 
Носител е на различни национални литературни награди. Негови стихове са превеждани на редица чужди езици. На руски език има издадени седем стихосбирки. Народен деятел на изкуството и културата, лауреат на Димитровска награда, удостоен с почетното звание "Следовник на народните будители", носител на орден "Кирил и Методий" - първа степен, на "Златен Есенински медал" - Русия, и член на творческия клуб "Московский Парнас". Почетен гражданин на Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец.