Пътищата ще се проектират за 30 г. напред

Занапред пътищата у нас вече ще се проектират съгласно прогнозната интензивност на движението за период от 30 години. Това предвижда новата Наредба за проектиране на пътища, която е обнародвана в "Държавен вестник". Тя заменя старата от 2000 г., където такова изискване нямаше. С новата наредба се въвеждат редица изисквания към безопасността на пътното платно. За първи път се въвежда и изграждането на "зелени" мостове и виадукти за безопасното преминаване на животните. Целта е да намалеят катастрофите и жертвите на пътя. Наредбата ще бъде задължителна при проектирането на нова инфраструктура, както и при основен ремонт или реконструкция на съществуващата мрежа.
С нея се увеличават изискванията за отводняване на пътното платно. Целта е да се избегне събирането на вода и създаването на условия за "аквапланинг", посочват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Това беше една от причините за тежкия пътен инцидент край Своге в края на август, при който загинаха 17 души. В участъците с по-сложно движение ще се поставя осветление с цел осигуряване на по-голяма видимост и безопасност. Изискването се отнася за пътните възли на автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътните възли и кръстовищата на първокласните пътища. Решението за прилагане на тази мярка ще се взима след технико-икономическа обосновка.
С новата наредба се дава по-голяма свобода при определяне на проектна скорост за всеки клас път в зависимост от транспортните функции и особеностите на терена, посочват от МРРБ. Ако автомагистралата минава през равнина, проектната скорост е 140 км/ч, при хълмист терен - 130 км/ч, а при планински - 120 км/ч. При тежки теренни условия автомагистралите могат да се проектират с проектна скорост от 100 км/ч, а скоростните пътища с проектна скорост 90 км/ч. За първокласните пътища е посочена максимална допустима проектна скорост от 100 км/ч. Проектната скорост е различна от максимално допустимата скорост на движение, определена в Закона за движение по пътищата, но не може да я надвишава.
Край магистралите и пътищата ще бъдат създадени зони за безопасност. Целта е при излизане на моторното превозно средство от пътното платно да се избегнат тежките последици за шофьора и пътниците от удар в стълбове, стени, сгради и други препятствия, или последствията за трети лица, които се намират на крайпътните паркинги, площадките за отдих, пешеходните площи и др.
Обхватът на зоната ще се определя в зависимост от класа на пътя и допустимата максимална скорост на движение за автомобилите. Край магистралите тя трябва да е с ширина 16 м при допустима максимална скорост от 140 км, за скоростните пътища - 13 м при допустима максимална скорост 120 км/ч. При първокласните, второкласните и третокласните пътища са предвидени 8 метра. Ширината може да е и по-малка, ако в даден участък са въведени местни ограничения на скоростта. В наредбата са категоризирани и опасностите. С най-голям риск за пътуващите в моторните превозни средства са стълбовете, дърветата, шумозащитните и подпорните стени, бетонните елементи и други. Опасност от тежки травми крият също реките и окопите с дълбочина по-голяма от 1 метър. Наредбата предвижда в зоната за безопасност да се избягва проектирането на рискови елементи и съоръжения. А ако това е невъзможно, те трябва да бъдат обезопасени съгласно стандартите.