Световната банка се обяви срещу плоския данък

Да се въведат прогресивен данък и по-високо облагане на капитала и имуществото, препоръчва Световната банка в доклад за разпределението на доходите в Европа и Централна Азия. Мерките са предложени срещу нарастващото неравенство между хората на база доходите, което е основна тема на доклада. Все по-голямо ставало разделението между тези, които успяват да се възползват от новите икономически възможности, и тези, които остават на заден план. Същевременно големи групи все още имат доходи на средна класа, но не и нейната икономическа сигурност.
"Няколко държави в Централна и Източна Европа въведоха плосък данък на личните доходи - започвайки от Естония през 1994 г., която бе последвана от България, Чешката република, Унгария, Латвия, Литва, Румъния и Словакия", посочва Световната банка. Според нея тази политика е повлияла негативно върху вертикалното неравенство на разпределението на доходите и още повече върху хоризонталното неравенство между отделните групи. Например средните нива на данъците в България, Унгария и Полша бяха значително намалени за спечелилите от разместването професии, докато средните данъци бяха намалени в по-ниска степен или останаха непроменени за работници, при които търсенето спада, гласи още докладът. В Унгария младите между 18 и 24 г. плащали 26% данъци през 2007 г., а през 2014 г. те скачат до 34 на сто. През последните години данъчните системи били най-неблагоприятните за младите в Централна и Източна Европа, докато в Южна и Западна Европа те компенсират влошаването на доходите.
Световната банка критикува политиците и за това, че няма защита чрез промяна в данъците и трансферни политики за уязвимите работници. Подкрепата за домакинствата, които разчитат само на един източник на доход, е намаляла. От друга страна, се оказва помощ на домакинствата с повече от един, осигуряващ средства, или с няколко пенсионери, които имат по-голяма икономическа сигурност. Преди две седмици на дискусия, организирана от КНСБ за отмяна на плоския данък, Горанов бе категоричен, че няма достатъчно убедителна теза, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши проблемите с неравенството.
За преодоляването на тези предизвикателства освен по-високи данъци за богатите Световната банка препоръчва насърчаване на гъвкавостта на пазара на труда и продължаване на защитата на всички видове трудови договори. Тъй като капиталът е съсредоточен върху по-малък дял от населението, данъкът върху него би могъл да повиши прогресивността на системата и да се намали неравенството между икономическите групи. Това обаче трябвало да стане чрез координация между отделните държави, тъй като капиталите станали мобилни в ерата на глобализацията. В тази връзка се предлага и въвеждането на регионални или глобални данъци
Освен това държавите трябва да потърсят универсален подход при предоставянето на социални помощи, осигуровки и други основни услуги, гарантиращи добро качество на живот. В доклада се обръща внимание на пенсионните системи, които в момента не предоставяли адекватна защита за хората, които са работили в по-нестандартни форми на заетост, които са имали неофициална работа или не са работили изобщо.
Предложен е и минимален пакет за предотвратяване риска от бедност, който да се предоставя от правителствата. Той трябва да включва застраховка срещу риск от необратими заболявания, наранявания, загуба на работа и други шокови ситуации, които могат да доведат домакинствата до бедност. Този пакет трябва да е за всички граждани и да се финансира чрез общи данъчни приходи, като така ще се избегне зависимостта от наличието на трудови отношения и работна заплата. Освен това според банката трябва да се прекъсне зависимостта между заетостта и социалните осигуровки. Това ще даде смелост на хората да излязат на пазара, за да търсят по-добра работа, без да се страхуват, че ще загубят осигуровките си. Препоръчва се и въвеждане на образование, в което да се придобиват когнитивни и социално-емоционални качества, както и развиване на дуалното обучение. Неравенствата сред отделните географски региони също са се увеличили в последните години. Основният определящ фактор за това е разликата в качеството на образованието - между различни социално-икономически групи, както и между селските и градските райони. Световната банка дава за пример България и Молдова, където разликата между учениците в двата вида населени места се равнява на две години в училище.