Майстор Гига гледа с тъга в миналото

Има едно обезлюдено градче в България, където трайно се е настанила безнадеждността. Там глобализацията продължава да е далечно ехо, а за развитието на туризма се говори в бъдеще време вече почти 30 години.
Да, разказваме ви за Трън - една от най-бедните общини у нас. Когато напускаме милионния мравуняк на столичния град и се отправяме на запад към областта Краището, пред погледа ни изникват високи планински зъбери, чиито заснежени върхове се нижат като броеница на фона на есенното небе, и долини, все още нашарени с билки и цветя. В далечината се кипри връх Руй - първенецът на едноименната планина.
Пътят до Трън се вие край стари махали с по 5-10 жители, предимно възрастни хора, чиито деца и внуци отдавна са се преселили в по-големите градове. Повечето от селата са без табелки. Пред къщите седят умърлушени хора. Животът тук сякаш е спрял, за да не започне никога отново.
Петък е. Пазарен ден. Но площадчето в Трън е почти безлюдно. Мотаят се само няколко общински чиновници, а група мургавелки се забавляват на една пейка. Сред търговците на пазара няма местни независимо, че Трънско е известно с производството на картофи. Всички продавачи са от Кюстендил. Ама то и  купувачи няма. Две-три баби си избират по няколко чушки и дълго развързват възелчетата на кърпите си, в които са скътали по някоя и друга банкнота.
"Самички сме, баби! Младите заминаха кой в Перник, кой в София. Няма живот в Трънско. Осиротя Краището. В училището в клас учат по четири-пет българчета. Останалите са ромчета. Няма школи, няма допълнителни курсове за децата, като в големите градове. И работа няма", проплаква леля Марийка, която пъха в джоба на престилката си няколко главички чесън.
А преди години една от най-обезлюдените към днешна дата общини е била околия, съставена от 21 общини с над 30 000 жители. Сега те са около 2300. Изконният български край с изконни българи безвъзвратно загива. Да напомня, че по Ньойския договор Трънският край има две отхапвания на територии, които днес са в Западните покрайнини.
"Няма села, няма хора", мъдро заявява инж. Михаил Михайлов. Той ни разказва, че в много от населените места в общината живеят по десетина души. Къшле например има само един жител. Във Врабча те пък са 19. Михайлов е възмутен, че цената на дървата за огрев тази година е скочила с близо 60 лева.
"Лани един кубик се търгуваше за 120 лева, а сега е 180 лева. Като дадеш и 200 лева за превоз, то спестяваното цяла година от пенсийката свършва. А около нас е пълно с дървета. Едно време с дърводобив се изхранвахме. Не знам сега откъде ги карат и защо са толкова скъпи", негодува човекът.
И друго тормози местните. Те се оплакаха, че едри земевладелци им присвоили земята без тяхно съгласие. Петър Арсов от село Рани луг ни показва писмо до областната дирекция "Земеделие" в Перник. В него той сигнализира, че някой е фалшифицирал подписа му в споразумение, с което преотстъпва нивите си на други хора, които да ги обработват. Арсов е декларирал, че иска сам да обработва земите си и че не желае да участва в масиви за ползване по чл. 37а от Закона за стопанисване и ползване на земеделски земи в землището на Рани луг. Независимо от жалбата си, не срещнал разбиране. Но твърдо е решил да не се предава...
Това не е единственият случай в Трънско, допълва Александър Христов. Много хора са в положението на Арсов. Някои от тях живеят в София и дори не знаят, че земята им се ползва от други и че за това трябва поне да получават рента, уточнява Христов.
Заставаме до читалището, което носи името на родената в Трън голяма народна певица Гюрга Пинджурова. Сградата е санирана и боядисана в свежи цветове. Но...оказва се, че това е само скъпа черупка. Местните ни разказаха, че салонът отдавна не се ползва, защото е протекъл.
"Нищо не работи. Навремето идваха театри. Изнасяха се концерти. Имаше културен живот. Сега-нищичко", споделя леля Тотка, която бърза да си купи мляко от близкото магазинче. Всъщност, ако не си от този край, трудно ще разбереш какво ти говорят трънчани. Според мен колоритният трънски диалект отдавна е трябвало да бъде обявен за лингвистичен паметник на духовната ни култура... Но освен него хората тук са известни и със своя инат. Те доказаха това около референдума, с който отхвърлиха намерението за златодобив в района. С типичната си недоверчивост местните не се полакомиха и не се подадоха на обещания, а поискаха да запазят чиста уникалната природа на своя роден край.
В Трън работа няма. Функционират единствено общината, полицията, горското и дребни фирмички, които една по една фалират. Закрит е и авторитетният Строителен техникум "Влади Тричков" поради липса на пари. Огромната сграда не се ползва за нищо и се руши. За трънските строители напомня само каменният майстор Гига, който с тъга гледа в миналото, когато цяла България се възхищаваше на талантливите им ръце...
А иначе Трън не може да се оплаче от липса на туристически забележителности. Една от тях е Музеят на киселото мляко в село Студен извор - родното място на д-р Стамен Григоров. Той е откривател на прословутата лактобацилус булгарикус - бактерията "виновник" за заквасването на млякото. Сред посещаваните забележителности в района е и село Бусинци, прославило се със своята уникална керамика, измислена от бай Петър Гигов.
В планините на Краището са скрити и много скални феномени, но повечето от тях стоят анонимни. Тук най-ясно личи незаинтересоваността на общината да развива туризъм. За признатото за едно от най-красивите ждрела в България - Ябланишкото, край село Банкя, дори не е поставена табела. Но най-известната забележителност в района е ждрелото на река Ерма. То представлява тесен пролом между две огромни скали, високи около 200 м. В най-тясната си част е широко 10 м, а дължината му е около 100 м. Реката е образувала няколко малки водопада и множество бързеи. Малцина знаят за ждрелото, намиращо се над Драговската махала на село Филиповци, което има над 20 водопада по протежение на реката.





Тръгваме си от Трън, видели като през разбито стъкло изчезналата надежда, живяла някога в този прекрасен край...