Вътрешен враг

Колоните с военна техника, кръстосващи по украинските пътища, станаха нормално явление с началото на гражданската война в източната част на страната. Но в края на септември военните колони смениха направлението си и се насочиха на запад - към Закарпатската област, в която живеят над 150 хиляди етнически унгарци, които в последните месеци бяха нарочени за новите сепаратисти в Украйна. Целта на тези военни, 800 на брой но някои данни, е да възстановят гарнизона в Берегово - единствения град в областта, в който етническите унгарци са половината от населението.
През последните дни украинският министър на външните работи Павел Климкин заплаши да изгони унгарския консул Матияш Силади, резидентиращ в Берегово, а външният министър на Унгария Петер Сиярто беше включен в "разстрелния" списък на сайта "Миротворец", съдържащ враговете на Украйна. Причината - Сиярто заяви публично, че докато Петро Порошенко е президент на Украйна, няма да спре разпалването на ненавист към унгарското малцинство, защото по този начин Порошенко вярвал, че може да увеличи крайно ниската си обществена подкрепа в момента.
Дипломатическият конфликт между двете страни ескалира в края на септември, след като в сряда, 19-ти, агенция "Укринформ" публикува видео, което показва как унгарският консул Силади връчва паспорти на украински граждани на тържествена церемония в Берегово, и ги съветва да пазят това в тайна от държавните органи. На записа се чува и как новите унгарски граждани произнасят клетва за вярност, и по-специално думите: "Кълна се да смятам Унгария за своя родина. Да бъда верен гражданин, да защитавам и да служа на Унгария. Бог, да ми помага!" Да не забравяме, че това са не просто унгарски паспорти, а входен билет за целия Европейски съюз.
Украинската прокуратура образува дело за държавна измяна срещу украинците, които получават паспортите, а външният министър Климкин поиска консулът Силади да напусне страната и определи случилото се като "червена линия" в отношенията с Будапеща. Колегата му Петер Сиярто също обеща да отговори с взаимност и да покаже вратата на някой от украинските консули.
По-късно, на 21 септември, Климкин в интервю за радио "Новое время" призна, че Закарпатието е рискован регион "от гледна точка на хибридните методи". Явно, тази засукана формулировка скрива страха на Киев пред появата на нов сепаратистки регион. Той, разбира се, веднага обвини Русия като една от страните, които биха имали полза от взривяването на ситуацията в Закарпатието. Климкин каза: "Имаме и други региони с национални малцинства: румънско и българско. Прекрасно разбираме как Русия работи сред румънското и българското малцинство. Русия може и ще се усъвършенства в използването на хибридните методи".
Това е класически случай на прехвърляне на проблемите от болната на здравата глава. Повод за конфликтът на Киев с Будапеща, а и със собствените му граждани в Закарпатската област, е скандалната образователна реформа от 2017 г. Да припомним, че точно преди година в Украйна бе приет нов закон за образованието, който предвижда малцинствата да загубят досегашното си право да имат училища, в които предметите да се изучават на майчиния им език до края на средното образование. До 2020 г. в училищата на националните малцинства предметите ще се изучават на родния им език до пети клас, а след тази година те ще загубят и тази привилегия и ще останат само с отделни часове по майчин език. Впрочем един от мотивите бе, че именно абитуриентите от унгарските гимназии в Закарпатието не могат да пишат правилно по украински.
Именно от 1 септември т г. влязоха в сила ограничения за училищата на националните малцинства.
Законът бе разкритикуван остро от Унгария, Румъния, Полша, Русия, Гърция и Венецианската комисия към Съвета на Европа, но в България властите в лицето на ГЕРБ реагираха умерено едва след натиск от страна на медиите и обществото. За сравнение, румънският президент Клаус Йоханис отмени тогава насрочена визита в Украйна, а Унгария започна да блокира срещите във формат "Украйна-НАТО" и яростно да критикува Киев за буйството на национализма. Българският президент Румен Радев пък проведе разговори с колегата си Порошенко, на която получи уверения, че езиковите права на над 180-хилядната българска общност в Украйна ще бъдат защитени. Тези дни вицепрезидентът Илиана Йотова ще посети Южна Бесарабия, където освен срещи с представители на българското малцинство ще повдигне и въпроса за изучаването на българския език и за гаранции от страна на украинските власти, че рестриктивният спрямо малцинствата закон за образованието няма да засегне правата на българите. Със сигурност г-жа Йотова ще получи нужните уверения. Големият въпрос е дали може да им се вярва на днешните украински власти, които са в плен на националистически и шовинистични тенденции, които не правят нищо срещу реално съществуващи фашистки военизирани групировки, които отказват да изпълнят препоръките на ПАСЕ за промяната на този закон. На тази власт, която търси утвърждаване на украинската идентичност посредством конфликти с малцинствата, посредством репресии срещу руския език, на който говори в бита две трети от държавата, която търси конфронтация на историческа тема със съседни държави (Полша например), та на тази власт вяра не може да има.
Има обаче и втори момент, който обяснява защо българската реакция не е толкова остра. Огромната част от българските училища в Украйна са всъщност неделни такива или са някакви други центрове, които са част от извънучилищните дейности. Когато външният министър Екатерина Захариева каза: "Така наречените български училища в Украйна не са български", тя бе права, защото в малкото основни и гимназиални училища българският език се изучава като чужд, макар това да е повод за срам за българската държава. Т.е. ситуацията с българските училища не пречи на украинските националисти, съсредоточени върху формирането на моноетническа нация с един език и една църква. Но тази ситуация е удобна и за сегашното българско ръководство, което си намира удобен повод да не се противопоставя на дискриминационната политика на Киев спрямо малцинствата и пътьом да извоюва още повече права за нашата общност.
За разлика от нас унгарците имат (при по-малка численост) над 70 училища с преподаване изцяло на унгарски език и три университета в Берегово, Ужгород и Мукачево. За разлика от нас унгарците провеждат целенасочена политика спрямо своето малцинство. Освен раздаването на паспорти, което е и начин за увеличаване на унгарското население, редица неправителствени организации работят директно с малцинството, което напряга украинците. Освен това има правителствена програма за финансово подпомагане на бизнесмените от Закарпатието. Според агенция РИА "Новости" това става в такива обеми, че Службата за безопасност на Украйна е завела дело срещу държавния унгарски фонд "Еган Еде", който вече е заделил за местни бизнесмени кредити за 100 млн. евро и над хиляда от тях вече са били подпомогнати. Фондът с пет регионални офиса (Представяте ли си български правителствен фонд с пет офиса в Южна Бесарабия?) е разследван, защото украинците смятат, че той извършва "финансиране на физически и юридически лица на територията на Украйна с цел промяна на границите на територията и държавната граница". Това дело за сепаратизъм допълнително усложни отношенията между Киев и Будапеща.
Напрежението в Закарпатието скоро няма да утихне. Извършват се наказателни акции срещу обекти на унгарското малцинство - подпален бе културният център в Ужгород, офиси и автомобили на бизнесмени, които местният, назначен от Киев, губернатор Генадий Москал свързва с "дългата ръка на Москва", но не и с украинските националисти. В същото време партията "Йобик", съюзник на премиера Виктор Орбан, предлага Унгария да поиска териториална автономия за унгарците в Береговски район на Закарпатска област, където те са почти половината от населението и културна автономия за останалата част от областта. Това, ако стане, неизбежно ще разпали още страстите, защото украинските власти виждат страната си само и единствено като унитарна (единна) държава, което е и една от предпоставките за конфликтите в тази страна. Както казва пред РИА "Новости" председателят на Световния съвет на непризнатото от Киев малцинство на подкарпатските русини Михаил Тяско: "Програмата на властта се свежда по проста, но неизпълнима формула: Украйна е унитарна държава и докато политиците не започнат да мислят по друг начин, Закарпатието ще си остане вътрешен враг за Украйна."
В този регион на Украйна едва ли ще станем свидетели на събития, подобни на кримските от 2014 г. Ситуацията далеч не е същата, сигурно няма да видим истински сепаратистки действия, но че украинците с желанието си да създадат изкуствено моноетническа нация създадоха още един цирей върху болното тяло на страната си е ясно видимо.



Опожареният в началото на годината унгарски културен център в Ужгород. Киев обвини Русия за палежа