Президентът изчезна

Лента.ру

Бившият президент на САЩ Бил Клинтън в съавторство с популярния автор на трилъри Джеймс Патерсън е написал криминален роман. Книгата се казва "Президентът изчезна". Сюжетът на романа се гради върху кибератака срещу САЩ. Вече е известно, че мрежата "Showtime" е откупила правата за екранизация и е започнала да снима сериал по книгата, който се очаква идната година.
Лента.ру препечата фрагмент от книгата, за да се запознаят читателите с новата страна от дейността на Бил Клинтън.

Пред къщичката спира върволица от черни джипове. От първия излизат сътрудници на руската служба за сигурност и се представят на колегите си от Сикрет сървис.
Аз също стоя там, готов за срещата; една мисъл в главата ми надделява над всички други: "Така започват войните".
Заедно с лидерите на Израел и Германия поканих на нашата мини-среща на върха президента Черноков. Версия за съучастието на Русия тогава нямаше - аз и сега не вярвам напълно в това - но за тази страна работят най-добрите кибертерористи в света, и ако те са невинни, помощта им ще е безценна. Освен това те би трябвало да се страхуват от последствията не по-малко от нас. След като атакуваха САЩ, останалите страни също не са в безопасност. Русия не е изключение.
А ако Русия наистина стои зад всичко това, тогава има още повече причини да дойдат. Не случайно Сун Дзъ е казал: "Дръж приятелите си близо, а враговете още по-близко". Така че поканата в същото време е и проверка. Ако Русия има участие в "Тъмните векове", едва ли Черноков ще дойде сам и ще наблюдава заедно с мен как става катастрофата. Не, той ще изпрати вместо себе си някой друг, просто за проформа.
Руските специални агенти отварят вратата на втория джип. Оттам излиза чиновник: премиерът на Руската федерация Иван Волков. Дясна ръка и доверено лице на Черноков. В миналото - полковник от Червената армия. Някои го знаят като "Кримския месар". Командир, който е подозиран в безброй военни престъпления отначало в Чечня, след това в Крим и накрая в Украйна: от насилие и клане на мирни жители до нечовешки изтезания на военнопленници и дори използване на химическо оръжие.
Невисок, як, приличащ на купчина тухли. Косата му е подстригана толкова късо, че на главата се вижда само малък черен алаброс, като на индианец мохаук. Той е около шестдесетте, но е доста стегнат. Въпреки че вече не излиза на ринга, според някои данни всеки ден ходи в залата за тренировки. Челото му е избраздено с остри бръчки, сплесканият нос неведнъж са му го чупили.
- Добър ден, господин премиер - казвам аз и протягам ръка.
- Добър ден, господин президент.
Волков стиска ръка ми с железен захват. Лицето му е непроницаемо, тъмните очи гледат право в моите. Той е облечен с черен костюм и вратовръзка - отгоре синя, отдолу червена. Няма само бяло, за да се получи трикольор.
- Да си призная, разстроен съм, че президентът Черноков не дойде лично.
Всъщност "разстроен" не е точната дума.
- Повярвайте, той е разстроен не по-малко. Уви, болест. Нищо сериозно, но лекарите не му разрешават да пътува. Уверявам ви, имам всичките пълномощия от негово име. Моят президент също така помоли да предам, че не само е разстроен, но и разтревожен. Дълбоко разтревожен от вашите провокативни действия.
Мълчешком му показвам към задния двор. Той кимва и ние тръгваме натам.
- В палатката? Добре. Подходящо място за такъв разговор.
Палатката няма врата или цип, само тежки препокриващи се платнища отпред. Отмятайки ги, влизам вътре, Волков след мен.
Тук не влиза светлина отвън, затова осветлението е изкуствено: в ъглите има газени лампи. В центъра - дървена масичка и столове, като за пикник, но аз не отивам към тях. В присъствието на човек, заподозрян в безмилостното изтребване на цивилни и представляващ държава, която може би заплашва моята страна, предпочитам да стоя прав.
- Президентът Черноков смята за провокация вашите неотдавнашни маневри - заявява Волков.
Той провлачва думите с ужасен акцент, особено наблягайки на "провокация".
- Обикновени тренировъчни полети.
Бърза крива усмивка.
- Тренировъчни полети - с неприязън повтаря той. - Направо като през 2014-а.
През 2014 година, когато започна конфликтът в Украйна, САЩ изпратиха в Европа два стелт-бомбардировача В-2 за "тренировъчни полети". Посланието беше напълно прозрачно.
- Направо като тогава - потвърждавам.
- Само че далеч по-мащабно - уточнява той. - Самолетоносачите и подводниците с ядрени бойни глави се предислоцираха в Северно море. Стелт-авиацията лети над Германия. И в допълнение към всичко - ваши съвместни учения в Латвия и Полша. Две бивши страни от соцлагера, днес членки на НАТО. Латвия има обща граница с Русия, а и Полша е недалеч, на югозапад от дружествената на Русия Беларус.
- И учебен ядрен удар - добавя той.
- Русия неотдавна направи същото - отбелязвам аз.
- Не на сто километра от границите ви.
Той стиска зъби, от което лицето му става още по-квадратно. В гласа му се усеща предизвикателство, съчетано със страх. Неподправен страх. Никой от нас не иска война, защото в нея не може да се победи. Въпросът, очаквано, е къде е границата на търпението ни. Ето защо трябва да си внимателен, когато определяш линията. Ако някой я пресече, а ние не направим нищо, ще престанат да се страхуват от нас. При това всякакви активни действия означават война - а никой не я иска.
- Господин премиер, знаете защо съм ви поканил. Вирус.
- Той повдига вежди, като че ли се учудва на резкия преход. Уловка.
- Открихме вируса преди около две седмици - казвам аз. - И веднага разбрахме, че целта е да ни отслабят преди нападение. Като се лишим от военна сила, няма да можем да се противопоставим на врага. Затова, господин премиер, незабавно направихме две неща. Първо, създадохме отново континентални системи вътре в страната - по същество, от нулата. Можете да кажете, че отново сме изобретили колелото, няма значение. Ние създадохме нови работни системи, несвързани по никакъв начин с устройствата, които биха могли да бъдат заразени от вируса. Всичко е ново: и сървъри, и компютри, и всичко останало.
Започнахме от най-основното - стратегическите отбранителни системи и ядрената инфраструктура. Приложихме всички усилия те по никакъв начин да не бъдат свързани с вируса. След това преминахме към други неща. С радост ви съобщавам, господин премиер, че задачата е изпълнена успешно. Две седмици се трудихме неуморно. Напълно преустроихме военната инфраструктура в континенталната част на Съединените щати. В края на краищата именно ние създадохме някога тази система, така че не беше толкова трудно да я повторим.
Волков ме слуша без емоции. Не ми вярва, впрочем, както и аз на него. По разбираеми причини, създаването наново на военната инфраструктура се извършваше в режим на изключителна секретност, никъде не афиширахме това. Така че той спокойно може да помисли, че аз блъфирам. Няма как да провери думите ми.
Какво пък, тогава ще му разкажа за това, което може да се провери.
- Второ, заедно с това ние направихме всичко, за да обособим външната военна инфраструктура. По същия начин, от нулата. Казано накратко, всички компютърни системи в европейския арсенал, които имаха достъп до нашата вътрешна инфраструктура, бяха заменени от нови системи. Направихме ги независими, за да гарантираме, че в случай, ако изведнъж всички системи в САЩ престанат да работят, а компютрите изгорят...
Волков примигва и за малко се обръща, като че ли нещо му е попаднало в окото. Но веднага се обръща към мен.
- ...За да гарантираме, господин премиер, дори ако някой напълно унищожи нашата вътрешна военна система, ние все пак ще нанесем удар, използвайки европейските ресурси. С други думи, готови сме да водим военни действия срещу държавата, която стои зад вируса или на която й е дошла наум налудничавата идея да се възползва от тази ситуация и, да речем, да нападне САЩ. Общо взето, европейските маневри бяха необходими, за да проверим работоспособността на системите - казвам аз накрая. - Между другото, добра новина: всичко мина добре. Но вие, най-вероятно, сте наясно с това.
Лицето ме леко почервенява. Разбира се, той е наясно. Руснаците със сигурност внимателно са наблюдавали хода на ученията. Но Волков в никакъв случай няма да признае това.
Уви, в действителност нещата далеч не са толкова успешни като на думи. За две седмици не можеш да направиш много. Само висшето командване знае колко непълноценни са новите системи в сравнение със съществуващите. Все пак ме увериха, че всичко ще работи. Заповедите ще стигнат до адресатите. Ракетите ще излетят и ще ударят целта.
- Към момента сме напълно убедени, че, ако вирусът унищожи нашата вътрешна операционна мрежа, ние въпреки това ще можем пълноценно да водим бойни действия от всякакъв вид с използването както на ядрено оръжие, така и на обикновени въоръжения, а също така и авиация, благодарение на базите на НАТО в Европа. Която и страна да стои зад вируса или да опита да се възползва от ситуацията, за да удари САЩ или съюзниците ни, ние запазваме правото си да отговорим в пълна сила. Нямам предвид конкретно Русия, просто така излиза, че почти всичките ни съюзници са до вас. Именно - натъртвам аз - близо до вас.
Веждите на Волков едва забележимо се намръщват. Както и казваше Нойя, разширяването на НАТО плътно до границите на Русия се възприема от Кремъл доста враждебно.
- Но, ако Русия, както уверява президентът Черноков, е непричастна към вируса и не се възползва от ситуацията, тя няма от какво да се страхува. - Рязко отсичам с ръка - Няма от какво.
Волков кимва, лицето му леко се отпуска.
- Същото казвам на всички, които подозираме. Повярвайте, ще изчислим виновните. А ако вирусът сработи, ще смятаме това за обявяване на война.
Волков преглъща, разбирайки цялата сериозност на думите ми.
- Ние никога няма да ударим първи, господин премиер, мога да ви се закълна. Но ако ни ударят нас, ще отговорим. - Слагам ръката си на рамото му. - Така и предайте на президента Черноков. А също така и моите пожелания за бързо оздравяване.
И, накланяйки се по-ниско, добавям:
- А засега ще видим ще ни помогнете ли да спрем вируса.
Ние с Нойя Барам стоим на кея и гледаме езерото. Обедното слънце е високо в небето, лъчите му искрят на водата. Идиличният пейзаж рязко контрастира с чувството за неизбежен край, здраво укрепило се в мен. Никога още от времето на противопоставянето между Кенеди и Хрушчов заради ракетите в Куба страната ми не е била толкова близо до това да започне световна война.
Жребият е хвърлен. Аз нарисувах червената линия. Сега руснаците знаят, че нашата военна структура е в работно състояние и вирусът не я заплашва. А ако те наистина участват и вирусът сработи, то САЩ ще приемат това за първи удар и ще реагират съответно.
Недалеч от нас стои сътрудник на Сикрет сървис, заедно се него има по един представител от германската и израелската охрана, а на около петдесетина ярда от брега още трима агенти в сив катер мързеливо държат въдици. Привидно, разбира се: те не ловят риба тук. И тримата са опитни оперативни агенти; по мое настояване, без малки деца. Катерът им е брониран "Чарли", като тези, които използват вътрешното министерство и бреговата охрана. Конкретно този го докараха от Гуантанамо. Момчетата от Сикрет сървис го прибраха и го преправиха като обикновена лодка: дори няма да кажеш, че корпусът й е брониран. Картечниците, сложени и на двата борда, а също така и на носа, са покрити с брезент.
Катерът патрулира в малък залив, който е част от водохранилище и чрез тесен пролив се свързва с езерото.
Оглеждам се за къщичката и палатката на полянката.
Волков вече толкова пъти ходи напред-назад, като че ли искаше да спечели значка за усърдието си. През всичките тези три часа премиерът постоянно го викаха на телефона за разговори с Москва.
- Значи той ти е повярвал - твърди Нойя.
- В това, че сме способни на ответен удар, той дори не се съмнява - казвам аз. - Маневрите демонстрираха това нагледно. Вярва ли той, че ние наистина ще ударим? Ето в това е въпросът.
Ръката ми сама посяга към портфейла, в който държа кодовете от "червения бутон".
Нойя се обръща към мен.
- А ти самият вярваш ли в това?
Въпрос за милион.
- А ти как би постъпила?
Тя въздиша.
- Представи си, че вирусът е сработил. Икономически крах, паника, масова истерика. И изведнъж ти даваш заповед за нападение срещу Русия и ядрена бомбардировка на Москва.
- Те отговарят със същото.
- Именно. И значи към икономическите и социалните проблеми се добавят последствията от ядрената война. Твоята страна ще издържи ли?



Сътрудничеството с президента Клинтън е върхът в кариерата ми, сподели Патерсън, който има зад гърба си над 100 творби, преобладаващо трилъри. Клинтън пък призна, че да работи с Патерсън е било страхотно, и че му е фен от дълго време. Бил Клинтън е сред малкото президенти, захванали се да пишат роман. По идея на Франклин Рузвелт няколко автори пишат романа "Загадъчният сюжет на президента". Роман публикува и Джими Картър


БГНЕС
Актьор, преобразен като настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп, чете книгата на Клинтън и Патерсън. Рекламната фотосесия беше заснета на спирка в метрото на Лондон