Държавата дели творците на "свои" и "чужди"

ДАНИ МИЛЕВ е известен български поп певец, музикант, композитор, текстописец, аранжор, бенд-мастер, студиен специалист, продуцент и всичко свързано с музиката, сцената, звукозаписите, музицирането и телевизията. Роден е на 16 май 1968 г. в София. Композира първата си песен още на 10-годишна възраст за училищен конкурс. През 1996 г. издава албума "Утро над града", продуциран от Тончо Русев. По-късно пише и песните за групата "Хадес", от която е част. Роботи с Нона Йотова, Васил Найденов, Йорданка Христова, Ваня Костова, Графа, Стефан Вълдобрев, Нина Николина, Поли Генова, Мариана Попова и много др. Изявява се както като солов изпълнител, така и с групата си "Дани Милев бенд". През 2000 г. музикантът отваря собствено студио, наречено "Фабула". Аранжира албум на Нона Йотова "Тера инкогнита" през 2003 г. През 2004, 2005 и 2006 г. заедно с Дони аранжира и записва музиката за театралните награди "Аскеер". Аранжирал е и музиката за световноизвестните хитови пиеси "Ножица-трепач" и "Копче за сън". Песента "Let me cry" по негов текст в изпълнение на Мариана Попова печели първо място в българския финал на "Евровизия". Носител е на десетки награди от наши и чужди конкурси.

"Хората във властта идват и си отиват, а традициите и творчеството ще останат векове след тях"

- Г-н Милев, управляващото мнозинство в НС отхвърли проекта "Културен чек" на БСП. Участвахте в представянето му и го подкрепихте. Защо идеята на левицата не бе приета?
- Участвах в презентацията на проекта "Културен чек" и заедно с много колеги-творци изразихме безрезервната си подкрепа за идеята. Тя е част от европейската инициатива "Гаранция за младежта". С нея се предлага 15 млн. лв. от бюджета да бъдат отделени за този Културен чек. Той има за цел да помогне на творците и да стимулира младите хора да се образоват, да търсят и да познават българското изкуство и култура. Чрез модерната интернет-платформа "Културен чек" младежите, навършили 18 години, ще могат срещу 200 лв. да посещават театри, концерти, да си купят книга, да отидат в музей.
За съжаление идеята не срещна разбиране у управляващите и те с лека ръка я отхвърлиха. По време на дебатите в пленарната зала разбрах, че от Министерството на културата не са подкрепили предложението с мотива, че не е направен анализ на очакваните резултати. Всъщност става дума за едва 8-10 млн. лв. годишно от бюджета. Толкова ли не може да се отдели тази почти нищожна сума, за да могат повече млади българи да си закупят книга или да отидат на театър, или на концерт!? Надявам се от БСП да внесат отново предложението и дано то получи подкрепа в пленарната зала.
- Вашият живот е музиката. С какви чувства приемате предложението на левицата за въвеждането на квоти за българска музика в родния ефир?
- Идеята е един от отговорите на въпросите как да спасим и как да продължим да бъдем национално отговорни към това, което се прави в България. Много ми хареса идеята за квотите в кампанията на БСП и затова застанах зад нея. Защото не виждам друг вариант за спасяване на българската идентичност и език. На някои, между другото, не им изнася много да има българска музика. Жалко е, че почти никоя медия не се интересува от нашата култура и музика. А то и българските медии вече се броят на пръстите на едната ни ръка. Повечето са с чужди собственици, които мачкат творците ни. Така или иначе не можем да излезем на техния пазар, защото никога няма да ни пуснат. Това е бизнес, в който чуждите собственици са ни взели 90% от пазара. Това е безумно!
Няма държавна политика, няма защита на българските творци. Управляващите нехаят и са безхаберни. Не знам дали хората знаят, но музиката, която в момента звучи в ефира ни, е 90% чужда, само 10 на сто са българските песни. От тях 9% са на музиканти, които са част от една компания. Само 1 на сто са свободните изпълнители и ако може някой някъде да се промъкне, има шанса да създаде хит. Но това се случва с излъчване на песента, за да могат хората да я чуят, нали? За щастие има интернет, където меломаните слушат български изпълнители. Но това не е политика за запазване на българската музика.
- Грижи ли се държавата за своите творци?
- Държавата донякъде се грижи за някои от творците, а донякъде въобще не се грижи за никой от творците си. Има държавна политика на процент от продадените билети в театри, в опери, в симфонични оркестри и т.н. В това няма нищо лошо, защото имаме страхотни изпълнители в тези институции. Но как ние, поп изпълнителите, които също творим българска музика, да бъдем конкурент на хора, дотирани на 50% и чийто приход е гарантиран от държавата? Държавата изначално поставя в неравностойно положение хората от моя бранш. Поп музиката е сирачето, оставено в ъгъла, от което никой не се интересува. Имаше 15 години толериране от страна на държавата на поп фолка и той беше дотиран умишлено. И сега има цяло поколение, възпитано в това.
Бях възмутен от отношението на правителството към музикантите от оркестъра на БНР. Хора с мизерни заплати протестираха с месеци и никой не им обърна внимание. А премиерът Борисов се изцепи цинично, че му свирят под прозореца. Ами ще му свирят! Направете сметка, измислете го така, че тези хора да бъдат равнопоставени на колегите си, които работят на други места. Ами, ние не знаехме, че има... Какво знаете въобще? Никой не се замисля, че тези музиканти се грижат за фонда на радиото, за културата, за националното богатство.
Хората във властта идват и си отиват. Ще си отидат и днешните. А традициите и творчеството ще останат векове след тях. И само тогава ще я има България.
- Това не е ли част от опростачването, което се налага от властимащите съзнателно?
- Да, това е част от опростачването, влияе се върху мисленето на хората, за да станат те лесно манипулируеми. Чрез лансиране на простотията се забравят далаверите, поскъпването на живота. В забвение остават огромните заеми на правителството, които така и не стана ясно за какво са похарчени. И така... Простакът слуша чалга, върти ханша, не чете, не се образова...
- Кога разбрахте, че музиката е ваша съдба?
- Това не се разбира. Човек се ражда с необходимостта да прави, да създава, да изпълнява музика. Тя трябва да е вътре в теб, да е дошла с раждането ти и да я усещаш още от първия си дъх като необходимост. Вярно, днес има много певици, които стават такива не заради това, че живеят с музиката, а за да си намерят богат мъж. И след това рязко спират да пеят или да се занимават с музика. В случая не говорим за необходимост, а за други неща.
Не бих си представил, че нещо би ме спряло да се занимавам с музика. Истината е, че като много малък чувах добре музиката, изживявах я по свой начин и я усещах като своя територия. От много малък, пътувайки за село със семейството ми, пеехме в таксито на няколко гласа. Мама, татко и брат ми пееха много добре. Беше прекрасно...
- Върху какво работите сега?
- В момента върша няколко неща накуп. За съжаление музиката и шоу бизнесът у нас не позволяват човек да се концентрира върху един проект. Подготвям концерт на Йорданка Христова, който ще бъде на 19 ноември в Зала 1 на НДК. Ще й акомпанираме с моя бенд. Правя 2-3 нови аранжимента на нейни песни. Току-що й изпратих новия аранжимент на песента "Ежедневие", писана от Стефан Димитров, която ще е част от концерта. Работя и по проекта с Нона Йотова по стихове на поетите-символисти. Правим проект и с Мариана Попова, която обаче сега се грижи за новородената си дъщеричка и за малко ще прекъснем с пеенето.
Правя песен на Неделяна Христова, с която работим в момента. Тя е младо момиче, спечели преди няколко години с моя песен втора награда на "Бургас и морето". Тя също игра и ролята на Рени в големия мюзикъл "Оркестър без име", на който направих цялата музика. Предстои да се направи клип на една от песните, с които ще участваме догодина в "Бургас и морето" - дай, Боже, да се класира за конкурса. Преди дни ми се обади Милица Божинова, която поиска да й направя песен и обещах. Важното е да има дръзновение, време и муза... И нещата се случват.