Времето е истинският съдник на творците

НЕЛИ РАНГЕЛОВА - любимка на няколко поколения българи, празнува "40 години на сцената, споделени с приятели" на 7 октомври от 19 ч. в зала 1 на НДК. Българската поп звезда ще изпълни част от най-обичаните й песни, които придобиват модерно звучене в аранжимент на Красимир Гюлмезов. На сцената с Нели Рангелова ще се качат "Кватро квартет", "ЛаТида", балет "Веда джуниър". В дует ще прозвучат и хитове с изключителните изпълнители и приятели на певицата - Георги Христов, Васил Найденов, Тони Димитрова, Владимир Ампов-Графа, Мария Илиева, Любо Киров и др. В репертоара й са включени песните - "Необясними неща" ("Мой стих"), "Вълшебно", "Докога", "Както съм била", "Не питай кога", "Сладка грешка", "Бум-бум", "Ще можеш ли", "Танцувам в мрака", "Гоня вятъра" и мн. др. Водещ на събитието ще бъде Наско от БГ радио.


"У нас има разделение на млади и стари изпълнители"


- Как се чувствате пред прага на толкова грандиозно събитие?
- Това са два юбилея, събрани на куп! Предизвикателството е доста голямо, много колеги и музиканти ще излязат на сцената, ще има и балет. Усилено правим репетиции, надявам се всичко да мине чудесно.
- Какво по-специално подготвяте за вашите почитатели? Ще ги изненадате ли с нещо?
- Изненада ще бъдат голяма част от дуетните ми изпълнения, които ще са с колеги, мои приятели, гости. Всичко ще бъде на живо. Най-голямата изненада обаче е финалната песен "Родина", която ми написа Краси и с нея ще завърша концерта. За първи път в живота си пея песен, посветена на нашата родина, на България. Това е доста вълнуващо за мен.
- Имате ли композиция, която ви представя по най-добрия начин?
- Общо взето, всички слагат за моя емблема  "Необясними неща" или "Мой стих". Но лично аз харесвам и много други песни, сред които "Както съм била", "Що ли те чакам още", "Писмо до татко", "Една сълза". Нямам песен, с която да се самоопределям, моите текстове са толкова хубави, те са така измислени, че в "Автопортрет" например бих могла да опиша себе си. Нещата, които винаги съм пяла, са били смислени и с определена насоченост към някого и дори често са ме питали дали напълно се отъждествявам с някоя от песните си. Има такива, които биха ме отъждествили като мен самата, но не всичките. Аз винаги съм пяла за любов, за весело настроение, пр. "Бум-бум" да има много шум... За съжаление, не мога да изпея всичко на този концерт, имам и невероятни балади. Направихме с Краси Гюлмезов подбор, който да включва по-нови и по-стари песни. Концертът да не напомня само за отминалото време, а да е поглед и към настоящето, и към бъдещето.
- Кои са необяснимите неща за вас? Чудесата във вашия живот?
- Много необясними неща има за мен, но те повечето са свързани в човешки план, разбира се, има и в професионален. Например необяснимо ми е - накъде се развива музиката и какво предпочитат да слушат младите днес. Необяснимо ми е, че в XXI век продължават да съществуват домашно насилие, хора, които ровят в кофите за боклук, възрастни, които не могат да преживяват с пенсията си и т.н. Има доста все още необясними неща. Реално погледнато обаче текстът не носи такова послание. Самата песен е излияние на един поет, който пише за неговите необясними неща. И на мен ми трябваше доста дълго време, за да схвана точно идеята на поета. Той казва, че в неговия стих е открил надежда, както и аз с някои от моите песни може би давам надежда... С усмивката си насърчавам хората, показвам им живота от по-хубавата страна. Смятам, че хората на изкуството трябва да имат послание, да дават стимул, пример и оптимизъм. Защото времето е наистина доста различно от това, което беше, когато бяхме млади. Днес и потребността от музика е съвсем по-друга, не е като при нас, да не говорим за начина, по който сега се става певец...
- Разкажете как беше по вашето време, как се ставаше певец тогава?
- При нас беше съвсем различно, за да станеш популярен, трябваше да изминеш голямата стълбичка от Консерваторията, Естрадния отдел, да те забележат, да започнат да пишат песни за теб, да се наложиш като звезда. Нямаше големи фирми и продуценти, които да застанат зад гърба ти. Ние правехме абсолютно всичко сами. Освен това, в радиото съществуваше комисия, която преди да се  пусне една песен в ефир, казваше дали й харесват изпяването, музиката, аранжиментът, текстът. Имало е и моменти, в които са ни връщали неща. Докато сега всеки, който поиска, може да напише текст, без никой да го цензурира и да го въртят по съответните радиа.
- В днешно време по-лесно един млад изпълнител излиза на сцената, но по-трудно остава на нея. Не е както при вас...
- Има го този момент, защото, излизайки от някой формат, човека го вземат под крилото си  продуценти, те създават музика за него, обличат го по определен начин, както те го виждат. Доста от младите изпълнители не остават дълго. Времето е истинският съдник на творците, факторът, който определя дали един певец ще се знае и помни от поколенията или бързо ще бъде  забравен. От друга страна, си казвам, че младите също имат право на избор, на своята музика. Аз съм една от първите, която записа две песни с Румънеца и Енчев, които бяха в насока рап и поп, но някак си бяхме изпреварили времето, още не беше дошъл моментът да се възприеме такава музика. Докато сега мнозинството от младите изпълнители са залети от този американски модел. И когато ги слушам, пътувайки към определени радиа, тях ги въртят в две-три, където нас не ни пускат, мога смело да кажа, че не отличавам коя е певицата и как се казва, въпреки невероятното медийно присъствие.
- Наблюдаваме и друг парадокс - българската песен все по-малко звучи в национален ефир в сравнение с английската например, защо се получава така?
- БНР пази всичките ни записи от времето, когато пеем, но въпреки това не ни излъчва. БГ радио също не пуска по-новите мои неща, които правя непрекъснато, минават през определени предавания, но сякаш не се завъртват толкова много. Това касае не само мен, а колегите от моето поколение. Скоро имаше подписка за повече българска музика да звучи в националните радиа, мисля, че влезе в НС. Доста от колегите ми отказаха да застанат зад тази идея, защото казаха, че това не им гарантира, че ще ги излъчват. Те смятат, че пак ще продължат да пускат само младото поколение. Може би звучим на младите музикални редактори ретро, но залите на нашите концерти са не само препълнени - публиката пее с нас песните ни! Получава се парадокс - въртят се еднотипни песни, други пък са любими... Не се оплаквам, но просто го отчитам като факт и си казвам, че може би това е новото време и така трябва да бъде.
- Очевидно се нарушава някъде балансът...
- Трябва да има баланс, но няма такъв. В Русия например едва ли въртят само най-новите изпълнители, без да пускат големите си имена. Песните на младите в Македония са съвсем различни от нашите, те имат рапъри, но си държат на един  интелигентен музикален вкус. В Гърция също се пускат популярните и младите изпълнители, докато при нас сякаш има някакво разделение. Тук няколко радиа излъчват само и единствено определен комплект от изпълнители. А всички ние от моето поколение все още работим, продължаваме да пътуваме и правим хубави съвременни неща, които няма къде да бъдат представени.       
Искам да поканя чрез вас всички мои почитатели, които имат желание да дойдат, защото има достатъчно места. Тези, които нямат възможност да плащат скъпи билети могат да дадат толкова, колкото имат, и никой няма да бъде върнат! Концертът ще бъде излъчен в празничната програма на БНТ в края на годината. Живот и здраве, може по-нататък да се повтори или да го направим в по-малък вариант в няколко града на страната.